Стивън Кинг
Другият (97)

10.

Около три часа същия следобед Санди Макгил, диспечерката на полицията във Флинт Сити, вдигна поглед и видя Джак Хоскинс, който беше застанал пред бюрото й, но с гръб към нея.

— Джак, искаш ли нещо?

— Огледай ми врата и кажи какво виждаш.

Санди озадачено сбърчи чело, но стана, огледа го и промърмори:

— Обърни се към светлината, ако обичаш. Леле, колко си изгорял от слънцето! Бягай в дрогерията и си купи крем с алое вера.

— Ще ми помогне ли?

— Не и веднага, доста време ще мине, докато се оправиш напълно, ама поне няма да те боли.

— Сигурна си, че е слънчево изгаряне, така ли?

Тя свъси вежди:

— Да, но е толкова силно, че са се образували мехури. Защо не използваш слънцезащитен крем, като ходиш за риба? Рак на кожата ли искаш да хванеш?

Стори му се, че паренето на врата му се усили само като я чу да произнася думата „рак“.

— Ами, май забравих — промърмори.

— А ръцете и раменете ти как са?

— Не са толкова изгорели. — Всъщност изобщо не бяха, изгорял беше само вратът му, където някой го беше докоснал в изоставения обор. Помилвал го беше леко, само с върховете на пръстите си. — Благодаря, Санди.

— Русокосите и червенокосите изгарят най-лесно. Ако не ти мине скоро, иди на лекар.

Той излезе, без да продума. Мислеше си за човека в съня си. За онзи, който стоеше зад завесата в банята.

„Аз те заразих, обаче мога да те излекувам. Искаш ли?“

„Ще мине от само себе си като всяко слънчево изгаряне“ — помисли си. Може би, обаче не беше сигурно, а и сега го болеше много повече, особено ако се пипнеше там. Непрекъснато си мислеше за отворените язви, които разяждаха плътта на майка му. Отначало ракът пълзеше по нея, но щом се вкопчи здраво, запрепуска. Накрая се беше разпрострял в гърлото и в гласните й струни, затова писъците й приличаха на ръмжене, ала единайсетгодишният Джак Хоскинс, който беше долепил ухо до вратата на стаята й, чу какво говореше на баща му: молеше го да я избави от мъките. „Ако бях куче, щеше да го направиш — хъхреше. — Защо не искаш да ми помогнеш?“

— Само обикновено слънчево изгаряне — промърмори и включи двигателя. — Гадно, шибано изгаряне.

Умираше за едно питие.