Стивън Кинг
Другият (70)

2.

На половината път до Флинт Сити на Ралф изведнъж му просветна защо мисълта за жълтата презрамка на сутиена го тормози дни наред.

Спря на паркинга пред големия магазин за алкохол „Байрън“ и натисна бутона за бързо избиране на мобилния си. Включи се гласовата поща на Юн. Той прекъсна връзката, без да остави съобщение. Младият Сабло беше свършил повече от необходимото, заслужил беше да прекара уикенда с жена си. Пък и след като поразмисли, Ралф реши, че това е стечение на обстоятелствата, за което не би разказал никому, освен на Джийни. Може би.

В миговете преди Тери да бъде застрелян — тези сюрреалистични мигове, през които сетивата му бяха свръхизострени, беше видял още нещо жълто; съзнанието му беше изтласкало на преден план жълтата презрамка, вместо другото, което се вписваше в по-голямата галерия от гротески, но беше засенчено от Оли Питърсън, извадил само след секунди стария револвер, скрит в брезентовата чанта. Нищо чудно, че му се изплъзваше толкова време.

Около главата на човека с грозните изгаряния по лицето и с татуировки по ръцете беше омотана жълта кърпа, може би за да прикрие други белези. Но… дали беше кърпа, а не нещо друго? Например изчезналата риза? Същата, която Тери беше носил на железопътната гара?

„Фантазирам си небивалици“ — помисли си и може би беше така… обаче подсъзнанието му (онези мисли, скрити зад мислите му) през цялото време му беше крещяло да обърне внимание на тази жълта кърпа.

Стисна клепачи и се помъчи да си спомни точно какво беше видял през последните секунди от живота на Тери. Неприятната усмивка на русокосата водеща от Канал 7, когато се беше втренчила в окървавените си пръсти. Плакатът със спринцовката и с надпис МЕЙТЛАНД ЕТО ТИ ЛЕКАРСТВОТО. Момчето със заешката устна. Жената, която се приведе към Марси и й показа среден пръст. И човека с изгарянията, който изглеждаше така, сякаш Бог с грамадна гума почти беше заличил чертите му, оставяйки само издутини, участъци розово-червена кожа и две дупки на мястото, където е бил носът, преди огънят да „разкраси“ лицето му с татуировки, по-страховити от онези по ръцете му. И сега, връщайки се към онези мигове, Ралф видя, че около главата на непознатия не е омотана кърпа, а нещо, което му стига до раменете, напомнящо куфия.

Да, би могло да е риза… но дори да беше, означаваше ли, че е точно онази, с която Тери беше на записите от охранителните камери на гарата? Имаше ли начин да се провери?

Реши, че има, само че с помощта на Джийни, която разбираше от компютри много повече от него. Освен това май беше настъпил моментът да престане да смята за врагове Хауард Голд и Алек Пели. „Може би всички сме на една и съща страна“ — каза му Пели на сбогуване след срещата в дома на Мейтланд. Може и така да беше. Или би могло.

Той включи на скорост и потегли към дома си; през цялото време натискаше педала до дупка.