Стивън Кинг
Другият (82)

6.

В единайсет часа през това слънчево утро на втория ден от седмицата Холи седеше на скамейка под сянката на едно дърво в парк „Андрю Дийн“, пиеше лате, което си беше купила от „Старбъкс“, и размишляваше за странния си разговор с жената на регистратурата.

Госпожа Кели не знаеше, че Тери е мъртъв, може би никой в клиниката не знаеше, което не беше много изненадващо. Смъртта на Франк Питърсън и на Тери Мейтланд беше настъпила в градче, намиращо се на стотици километри оттук, и ако медиите бяха съобщили новината през седмицата, през която симпатизант на Ислямска държава беше застрелял осем души в мол в Тенеси и торнадо бе изравнило със земята градче в Индиана, историята щеше да е спомената само бегло в „Хъфингтън Поуст“. Надали и Марси Мейтланд се беше обадила на свекъра си да му съобщи тъжната вест, пък и защо да го прави, след като той не разбираше дори къде се намира?

„Репортерка ли сте? — беше попитала госпожа Кели. — До гуша ни е дошло от такива като вас.“

Ясно — репортерите са ходили в клиниката, също и полицаите, а госпожа Кели като завеждаща регистратурата е трябвало да ги изтърпи. Само че те не са я разпитвали за Тери Мейтланд, иначе тя щеше да е разбрала за смъртта му. Тогава защо беше настръхнала като таралеж?

Холи остави на скамейката чашата с латето, извади от чантата айпада си, включи го и се увери, че тук устройството има пълно покритие, за да не й се налага да се връща в „Старбъкс“. Плати минимална такса за достъп до архивите на местния вестник (разбира се, прилежно отбеляза разхода като служебен) и започна да чете новините от 19 април — деня, в който Мърлин Касиди беше зарязал буса и в който возилото почти сигурно е било откраднато от друг човек. Прочете всичко много внимателно, обаче не намери нещо, свързано с клиниката. Същото се отнасяше и за следващите пет дни, макар че имаше много други новини: катастрофи с коли, две кражби с взлом, пожар в нощен клуб, експлозия на бензиностанция, скандал с човек от училищното настоятелство, присвоил голяма сума, издирване на две изчезнали сестри (от бялата раса), живеещи в съседния град Тротууд, обвинение срещу полицай за убийството на невъоръжен тийнейджър (цветнокож), синагога, осквернена със свастика.

На 25 април обаче заглавието на първа страница с грамадни букви известяваше, че изчезналите сестри Амбър и Джолийн Хауард са били намерени мъртви и обезобразени в клисура недалеч от дома им. Анонимен полицейски източник твърдеше, че „момиченцата са били изтезавани жестоко“. Както и че и двете са били изнасилени.

Тери Мейтланд е бил в Дейтън на 25 април. Разбира се, бил е със семейството си, обаче…

Нямаше нова информация на 26 април, когато Тери Мейтланд беше посетил за последен път баща си, нито на двайсет и седми, когато семейство Мейтланд бяха заминали обратно за Флинт Сити. На 28-и обаче от полицията бяха съобщили, че разпитват „съмнително лице“. След два дни съмнителното лице беше арестувано. „Лицето“ се казваше Хийт Холмс, трийсет и две годишен, живеещ в Дейтън, работещ като санитар в клиника „Хейсман“.

Холи отново взе чашата, изпи на големи глътки половината лате и замислено впери поглед в сенчестите глъбини на парка. После провери показанията на фитнесгривната. Пулс сто и десет, а галопирането на сърцето й не беше предизвикано само от кофеина.

Тя отново зачете архивите на „Дейли Нюз“; скролна набързо информацията за май и юни, следвайки развитието на историята. За разлика от Тери Мейтланд Хийт Холмс беше изправен пред съда, но също като Тери (Джийни Андерсън би го нарекла стечение на обстоятелствата) никога нямаше да бъде съден за убийствата на Амбър и Джолийн Хауард. На 7 юни се беше самоубил в затвора на окръг Монтгомъри.

Холи отново провери показанията на фитнесгривната. Пулсът й се беше повишил до сто и двайсет. Въпреки това допи кафето. Харесваше й да води живот, изпълнен с опасности.

„Бил, да можехме заедно да разследваме тази история! Адски ми се иска. И Джером да е с нас. Тримата щяхме здраво да хванем юздите и да яздим този кон, докато спре да галопира.“

Само че Бил беше мъртъв, Джером пътешестваше из Ирландия, а тя беше попаднала в задънена улица и не можеше да разплете това кълбо. Най-малкото не и сама. Това обаче не означаваше, че е приключила в Дейтън. Не, не още.

Върна се в хотела, поръча сандвич на румсървиса (по дяволите излишният разход) и отвори лаптопа. Към бележките, водени по време на телефонния разговор с Алек Пели, добави информацията, която беше научила днес. Докато се взираше в екрана и преглеждаше написаното, внезапно се сети за фраза, често повтаряна от майка й: „Едната ръка не знае какво прави другата.“ Полицията в Дейтън не знаеше за убийството на Франк Питърсън, а полицията във Флинт Сити беше в неведение за смъртта на сестрите Хауард. Всъщност беше логично. Престъпленията бяха извършени в различни райони на страната и по различно време. Никой не знаеше, че Тери Мейтланд е бил и на двете места, както и че убийствата по някакъв начин са свързани с клиника „Хейсман“. През всеки разследван случай минава нещо като информационна магистрала, а тази тук беше прекъсната най-малко на две места.

— Обаче аз знам — промърмори Холи. — Най-малкото знам повече от другите. Само че…

На вратата се почука, тя нервно подскочи и не довърши изречението. Отвори на сервитьора, подписа сметката, добави бакшиш, възлизащ на десет процента (след като се увери, че не е включен в сумата), и на бърза ръка отпрати младежа. После закръстосва из стаята; машинално отхапваше от сандвича с бекон, маруля и домат, макар да не усещаше вкуса му.

Какво й убягваше? Какво пропускаше? Тревожеше се… всъщност беше обсебена от мисълта, че в пъзела, който се опитва да нареди, липсват доста елементи. Не вярваше, че Алек Пели нарочно е премълчал нещо… само дето може би той разполагаше с информация, която смяташе за маловажна.

Можеше да телефонира на госпожа Мейтланд, обаче щеше да я разстрои и да не може да я успокои — открай време не й се удаваше да проявява съчувствие към страдащи хора. Вярно, че неотдавна беше помогнала на сестрата на Джером Робинсън да преодолее тежка криза, но по принцип не я биваше за ролята на утешителка. Пък и разумът на горката жена сигурно беше замъглен от скръбта и тя нямаше да се сети за важни факти, които да сглобят отделните фрагменти в едно цяло — също като онези три-четири парченца от пъзела, които почти винаги падат на пода и не можеш да видиш цялата картина, докато не ги намериш.

Човекът, който би трябвало да знае всички подробности — и важните, и маловажните, — беше детективът, разпитал повечето свидетели и арестувал Мейтланд. След като беше работила с Бил Ходжис, Холи имаше доверие на полицейските детективи. Разбира се, не всички бяха кадърни; тя не уважаваше Изабел Джейнс, партньорката на Пийт Хънтли след пенсионирането на Бил, а пък този Ралф Андерсън беше допуснал сериозна грешка, арестувайки Мейтланд на обществено място. От друга страна, гафът не означаваше непременно, че той е некадърен, а Пели й беше обяснил най-важното „смекчаващо вината му“ обстоятелство — Тери Мейтланд е бил в близък контакт със сина на Ралф. Холи не можеше да си криви душата — Андерсън беше провел разпитите много професионално. Според нея тъкмо той най-вероятно държеше липсващите парченца от пъзела.

Да, струваше си да помисли по този въпрос. Междувременно й предстоеше повторно посещение в клиника „Хейсман“.