Стивън Кинг
Другият (60)

13.

Повечето високопоставени жители на Флинт Сити мислеха, че Хауард Голд произлиза от богато или най-малкото от заможно семейство. Той не се стараеше да ги разубеди, въпреки че изобщо не се срамуваше от скромното си потекло. Всъщност баща му се хващаше на всякаква работа — орач, каубой или участник в родео, обикаляйки Югозапада с кемпер „Еърстрийм“ заедно с жена си и двамата си синове, Хауард и Едуард. Хауи работеше, за да си плаща таксите за колежа, после стори същото за Еди. Пое грижите за родителите си, след като баща му прекъсна работа (Андрю Голд не беше спестил нито цент), и пак му оставаха достатъчно пари, за да го смятат за богаташ.

Членуваше в Ротари клуб и в кънтри клуба „Ролинг Хилс“. Канеше на вечеря важните клиенти в най-скъпите ресторанти във Флинт Сити (два на брой) и подкрепяше материално дузина благотворителни инициативи, включително поддържането на игрището в парка „Естел Барга“. Имаше възможност да поръчва скъпи вина и да впечатлява с избора си, всяка Коледа изпращаше на най-големите си клиенти изискани подаръчни кошници от прочутата фирма „Хари & Дейвид“. Само че когато беше сам в кантората си, както тази петъчна вечер, предпочиташе онова, което ядеше като хлапе по прашните пътища доникъде и обратно, докато слушаше по радиото парчета на кънтри певеца и актьор Клинт Блак и си учеше уроците под зоркия поглед на майка си (ако не беше на училище в някой град по маршрута на баща си). Подозираше, че рано или късно жлъчният му мехур ще сложи край на тези самотни банкети с мазна, нездравословна храна, но пък вече беше прехвърлил шейсетте, без този орган да му създава неприятности, затова — Бог да благослови гените, наследени от баща му. Преди звъненето на телефона да го прекъсне, похапваше с наслада сандвич с пържени яйца и с много майонеза, плюс препържени картофки с кетчуп, а на бюрото го чакаше чинийка с ябълков пай, гарниран със сладолед.

— Хауард Голд на телефона.

— Обажда се Марси, Хауи. Ралф Андерсън дойде тази сутрин.

Голд се намръщи:

— У вас ли дойде? Няма право! В принудителен отпуск е. Още доста време няма да се числи към полицията… ако изобщо реши да се върне на работа. Искаш ли да позвъня на началник Гелър и да натопя Андерсън?

— Недей. Справих се сама. Треснах му вратата под носа.

— Браво на теб!

— Не знам дали заслужавам поздравления. Може би сгреших. Той каза нещо, което не може да ми излезе от ума. Хауи, искам да знам истината. Мислиш ли, че Тери е убил момченцето?

— Не, разбира се! Колко пъти да ти го кажа? Вярно, че има доказателства за вината му, но доказателствата за невинността му са много повече. Щяха да го освободят. И още нещо — той не беше способен на подобно зверство. Освен това самата ти чу предсмъртното му признание.

— Хората ще си помислят, че не е искал да признае вината си пред мен. Подозирам, че вече го шушукат помежду си.

„Мила моя, той едва ли осъзнаваше, че си до него“ — помисли си Хауи, обаче настоя:

— Според мен каза истината.

— И аз мисля така; в такъв случай престъпникът още е на свобода и ако е убил едно дете, рано или късно ще погуби друго.

— А, ето каква муха ти е пуснал Андерсън! — Голд отмести встрани остатъка от сандвича. Вече нямаше апетит. — Не съм изненадан, вменяването на чувство за вина е изпитан полицейски трик, обаче не биваше да го прилага на теб. Редно е да си понесе наказанието. Най-малкото ще е строго порицание. Та ти току-що погреба съпруга си, да му се не види!

— Ами ако казаното от него е вярно?

„Може и да е вярно — помисли си Хауи, — но веднага възниква въпросът с каква цел ти го е казал.“

— И още нещо — продължи Марси. — Ако истинският убиец не бъде заловен, ще се наложи заедно с момичетата да напусна този град. Може би ако не бяха те, щях да издържа прошепнатите обиди и слуховете, но не е честно да подлагам децата си на подобни издевателства. Мога да отида само при сестра ми Дебра в Мичиган, обаче няма да е честно към нея и съпруга й. Имат две деца, а къщата им е малка. Ще означава да започна от нулата, но едва ли ще мога, защото нямам сили. Чувствам се… Хауи, чувствам се, сякаш сърцето ми е изтръгнато.

— Разбирам. Какво искаш от мен?

— Свържи се с Андерсън. Предай му, че съм готова да се срещна с него довечера тук, в моята къща, и да отговоря на въпросите му. Но при едно условие — и ти да присъстваш. Както и частният детектив, когото използваш, стига да има възможност. Ще го направиш ли?

— Разбира се, щом го искаш. Убеден съм, че и Алек ще дойде. Само че държа да… да си нащрек. Знам, че Ралф много съжалява за случилото се, и предполагам, че се е извинил…

— Умоляваше ме да поговорим.

Хауи повдигна вежда — поведението на Ралф беше нетипично, но не и изненадващо.

— Андерсън не е лош човек — промърмори. — Всъщност е добър човек, който допусна ужасна грешка. Но внимавай — той още има интерес да докаже, че Тери е убил момченцето на Питърсънови. Ако успее, кариерата му е спасена. Ако никога не се докаже едното или другото твърдение, той пак ще спаси кожата. Но при положение че се появи истинският убиец, Ралф Андерсън никога повече няма да работи в полицията на Флинт Сити. Най-много в Кап Сити да го назначат като охранител, и то с наполовина по-малка заплата. Да не говорим за делата, които ще бъдат заведени срещу него.

— Разбирам, обаче…

— Изчакай да довърша. Вероятно ще те разпитва само за Тери. Може би просто опипва почвата, но нищо чудно да вярва, че по някакъв начин Тери все пак има пръст в убийството. Още ли държиш да ви уредя среща?

Марси не отговори веднага, но след малко промълви:

— Джейми Матингли е най-добрата ми приятелка в квартала. Приюти дъщерите ми, когато полицаите арестуваха Тери на игрището, обаче сега не ми вдига телефона и ме заличи от списъка на приятелите си във фейсбук. Най-добрата ми приятелка официално развали приятелството с мен!

— Ще се осъзнае.

— Само ако заловят истинския убиец. Тогава на колене ще моли за приятелството ми. Може би ще й простя, че се поддаде на настояването на мъжа си — защото тъкмо това се е случило, обзалагам се, — може би няма. Така или иначе не мога да взема това решение, докато хората в града не променят отношението си към мен. Ако някога го променят. С което все едно ти казвам да уредиш срещата. Ти ще присъстваш, за да ме закриляш, господин Пели — също. Настоявам да разбера защо Андерсън събра смелост да потропа на вратата ми.