Стивън Кинг
Другият (73)

5.

На следващия ден, неделя, валеше проливен дъжд, затова Ралф, Джийни, Хауи и Алек насядаха около рядко използваната маса в трапезарията на семейство Андерсън. Юн Сабло, който си беше у дома в Кан Сити, присъстваше „задочно“ по скайп чрез лаптопа на Хауи.

Ралф направи рекапитулация на известната им досега информация, после даде думата на Юн, който разказа на Голд и Пели за „находките“ в обора на Елфман. Хауи внимателно го изслуша, после промърмори:

— Нищо не се връзва, нелогично е. Всъщност е на светлинни години от логичното.

— Според вас този човек се е криел в сеновала на изоставения обор, така ли? — обърна се Алек към Юн.

— Така предполагаме.

— В такъв случай няма как да е бил Тери — намеси се Голд. — През целия ден в събота беше тук, във Флинт Сити. Сутринта заведе момичетата на общинския басейн, целия следобед беше на „Естел Барга“, за да подготви игрището — влизаше му в задълженията като треньор на отбора домакин. Много хора ще потвърдят, че са го видели и на едното, и на другото място.

— А от събота до понеделник — добави Алек — вече беше в затвора. Както отлично знаеш, Ралф.

— Да, той има алиби за почти всяка своя крачка — кимна Ралф. — Тъкмо това най-много ни озадачаваше, но да го оставим за малко. Ще ви покажа нещо. Юн вече го е виждал, прегледа записа тази сутрин. Само че преди това му зададох въпрос, който сега ще задам и на вас. Да сте забелязали пред сградата на съда човек с обезобразено лице? На главата му имаше нещо, но няма да ви кажа какво. Е, някой видя ли го?

Хауи отговори отрицателно и поясни, че вниманието му е било погълнато от неговия клиент и съпругата му. Алек Пели обаче каза:

— Да, видях го. Изглеждаше, сякаш е пострадал при пожар. На главата му… — Той млъкна и се ококори.

— Продължавай — подкани го Юн от дневната си в Кап Сити. — Кажи го, амиго. Ще ти олекне.

Пели разтри слепоочията си, като че ли го мъчеше главоболие, и промълви:

— Тогава си помислих, че си е омотал голям шал или кърпа, понеже косата му е изгоряла при пожар и не може да порасне заради белезите, затова той си пази главата от слънцето. Може обаче да не е било кърпа, а риза. Онази, която не е била намерена в обора, това ли си мислиш? Същата, която Тери е носил на гарата според записите от охранителните камери.

— Печелиш голямата награда — усмихна се Юн.

Хауи обаче не се усмихваше, а намръщено се взираше в Ралф:

— Още ли се опитваш да припишеш убийството на Тери?

Джийни проговори за първи път:

— Само се опитва да стигне до истината… което според мен не е най-блестящата идея.

— Изгледай този запис — подкани го Ралф — и посочи човека с изгарянията. — Пусна видеозаписа на Канал 81, след това на „Фокс“, после по молба на Алек (той се беше навел толкова близо до лаптопа на Джийни, че носът му почти се допираше до екрана) — отново първия запис. Накрая се облегна назад и заяви:

— Няма го. Което е невъзможно.

— Стоеше до човека, който размахваше каубойската си шапка, нали? — намеси се Юн.

— Така мисля. До него и по-далеч от русокосата репортерка, която някой халоса с плаката си. Виждам и нея, и човека, размахващ плаката… но не и онзи с белезите. Как е възможно?

Никой не отговори.

— Да се върнем за малко на другата тема — предложи Хауи. — Отпечатъците на колко души са открити в буса, Юн?

— Вероятно на дванайсет, предполагат криминолозите.

Голд изпъшка.

— Не се тръшкай, елиминирахме поне четири: на фермера, притежавал буса, на най-големия му син, който го е карал от време на време, на хлапето, което го е откраднало, и на Тери Мейтланд. Остават само едни, който не сме идентифицирали (може да са на приятел на фермера или на някое от другите му деца, вмъкнало се в буса да си поиграе), както и онези, неясните.

— Същите размазани отпечатъци, които сте открили на катарамата.

— Може би, но не сме сигурни. Линиите и завъртулките са избледнели и тук-там са прекъснати. Нито един съд няма да ги приеме като доказателство.

— Да, да, разбрах. Ще ви попитам нещо, господа. Възможно ли е човек, получил тежки изгаряния — и по ръцете, и по лицето, — да остави подобни отпечатъци? Толкова неясни, че да не могат да бъдат идентифицирани?

— Да — отговориха едновременно Юн и Алек — гласовете им се разминаха с частица от секундата заради забавянето по скайп.

— Проблемът обаче е, че човекът пред съдебната зала имаше татуировки на опакото на дланите. Ако пръстите му са били обгорени, би трябвало и татуировките да ги няма, нали така?

Хауи поклати глава:

— Не е задължително. Ако съм се подпалил, може би ще се опитам да изгася пламъците, но не и с опакото на дланите. — Той се заудря по гърдите, за да покаже нагледно. — А ето така — с дланите.

За момент всички замълчаха, после Алек Пели промълви едва чуто:

— Човекът с белезите беше там. Готов съм да се закълна върху цял куп Библии.

— Предполагам, че криминолозите ще анализират веществото върху сеното в обора — каза Ралф, — но междувременно можем ли да предприемем нещо? Готов съм да приема всякакви предложения.

— Връщане в Дейтън — лаконичен бе Алек. — Знаем, че Мейтланд е бил там, също и бусът. Предполагам, че поне на някои въпроси ще получим отговор. Аз не мога да пътувам дотам, твърде много спешни задачи имам в момента, обаче познавам подходящ човек. Ще телефонирам и ще проверя дали е на разположение.

С това срещата приключи.