Стивън Кинг
Другият (135)

12.

Холи препече за пет минути пилешкото на най-горната скара в готварската печка и то хвана хрупкава коричка. Седмината вечеряха в беседката (Клод беше монтирал рампа за инвалидната количка на Лави) и разговорът след това беше оживен и приятен. Клод се оказа страхотен разказвач и развесели компанията с историите (забавни и духовити, но не и цинични) за кариерата си като „специалист по сигурността“ в „Само за джентълмени“. Всички много се смяха, най-гръмко се кикотеше госпожа Лави Болтън. Гвоздеят на вечерта беше разказът на Хауи Голд как един негов клиент, опитвайки се да докаже, че е психически негоден да бъде изправен пред съда, си беше смъкнал панталона и го беше размахал пред съдията. Лави се смя толкова дълго, че накрая се закашля и едва не припадна.

Причината за пътуването им до Мерисвил не беше спомената нито веднъж.

Лави не си беше отпочинала достатъчно преди вечерята, затова, щом се нахраниха, заяви, че пак ще си легне:

— Като си купиш храна за вкъщи, не се налага да миеш купища тенджери и тигани, а чиниите и приборите ще измия утре сутринта, ей тъй, както си седя на количката. Само глупавата кислородна бутилка ми пречи, ама няма как. — Обърна се към Юн: — Още ли държиш да спиш навън, лейтенант Сабло? Представи си, че пак дойде някой като снощи…

— Няма страшно, госпожо. Въоръжен съм, пък и на чист въздух е по-приятно.

— Както кажеш. Ама да знаеш, че винаги можеш да влезеш в къщата. Нищо чудно след полунощ да излезе силен вятър. Задната врата ще е заключена, обаче ключът е ей там. — Тя посочи една голяма саксия, скръсти ръце на мощната си гръд и леко се поклони. — Свестни хора сте вие. Благодарна съм, задето искате да помогнете на моето момче. — Обърна количката и я подкара към къщата. Шестимата поседяха още малко в беседката.

— Госпожа Болтън е добра жена — отбеляза Алек.

— Имаш право — кимна Холи.

Клод си запали една „Типарило“ и се усмихна:

— Ченгетата са на моя страна и ме пазят. За първи път ми се случва. Яко!

— Има ли „Уолмарт“ в Плейнвил? — попита Холи. — Искам да купя някои неща и обожавам магазините на тази верига.

— Няма. И по-добре, щото майка също ги обожава и отидем ли там, с часове не мога да я изкарам. Ние, тукашните, си имаме „Хоум Депо“ в Типит.

— И това върши работа. — Тя стана. — Преди да си тръгнем, ще измием съдовете, за да не се мъчи майка ти сутринта. Утре ще се върнем за лейтенант Сабло, после потегляме обратно. Мисля, че приключихме тук. Нали, Ралф? — Погледът й му подсказа, че трябва да отговори утвърдително. Тя се обърна към Голд и Пели:

— Вие как мислите?

— Имаш право — кимна Хауи.

— Нямаме повече работа тук — побърза да потвърди Алек.