Стивън Кинг
Другият (44)

1.

— Не! — възкликна Хауи Голд. — Не, не и не!

— За негово добро е — възрази Ралф. — Самият ти виждаш…

— Виждам снимка на първа страница на вестника! Виждам водещата новина по всички телевизионни канали — как извеждат от затвора моя клиент с бронежилетка върху сакото. С други думи — все едно вече е осъден. Белезниците са достатъчно унизителни, а това вече ще е върхът.

Седмина души стояха в зоната за посещения на окръжния затвор; играчките бяха прибрани в разноцветните пластмасови кутии, столовете — обърнати върху масите. Срещу Тери и Хауи Голд се бяха изправили окръжният шериф Дулин, Ралф Андерсън и Върнън Гилстрап, помощник-окръжният прокурор. Навярно Самюълс вече беше в съда. Дулин не възрази, но продължи да се пресяга, подавайки на Тери бронежилетката. На гърба й с крещящо, сякаш обвиняващо жълто бяха написани буквите ЗОФ — Затвор на окръг Флинт. От нея висяха трите прикрепващи ленти — по една за ръцете и една — за кръста.

Двама души от охраната на затвора (които биха поправили онзи, който ги нарече надзиратели) стояха със скръстени ръце до вратата към улицата. Единият беше наблюдавал как Тери се бръсне със самобръсначка еднодневка, другият беше пребъркал джобовете на костюма и ризата, донесени от Марси, прокарал беше пръст дори по задния шев на синята вратовръзка.

Помощник-прокурор Гилстрап погледна Тери:

— Е, драги? Ще рискуваш ли да те гръмнат? Ще е чудесно, ако питаш мен. Тъкмо ще спестиш на щата разходите по делата за обжалване, преди да те боцнат с отровната игла.

— Това не биваше да го казваш. Не е честно — процеди Голд.

Гилстрап, който от дълги години работеше в системата и навярно щеше да се пенсионира (с тлъста пенсия), ако Бил Самюълс загубеше изборите, само злобно се подсмихна.

— Ей, Мичъл! — подвикна Тери. Надзирателят, който по време на бръсненето го беше наблюдавал да не си пререже гърлото с еднодневка „Бик“, повдигна вежди, но остана със скръстени ръце. — Горещо ли е навън?

— Беше двайсет и девет градуса, като влизах тук. По радиото казаха, че до обяд термометрите ще показват близо четирийсет.

— Не искам бронежилетка — каза Тери на шерифа, усмихна се и изведнъж заприлича на хлапак. — Не искам ризата ми да е мокра от пот, когато застана пред съдия Хортън. Бях треньор на внука му в Детската лига.

Решението му очевидно разтревожи Гилстрап, който извади бележник от джоба на карираното си сако и си записа нещо.

— Да тръгваме. — Голд хвана ръката на Тери.

Мобилният на Ралф иззвъня. Извади го от калъфа, закачен отляво на колана му (отдясно беше кобурът му), погледна екранчето и извика:

— Чакайте, чакайте. Налага се да се обадя.

— О, я стига! — намръщи се Хауи Голд. — Това да не ти е цирково представление?

Ралф не му обърна внимание и отиде при автоматите за храни и напитки в отсрещния край на помещението. Застана под табела с надпис САМО ЗА ПОСЕТИТЕЛИ, каза няколко думи, заслуша се, затвори телефона и се върна при другите:

— Е, да приключваме.

Мичъл закопча белезниците на китките на Тери, попита дали го стягат и когато Мейтланд поклати глава, каза:

— Тогава да вървим.

Хауи си свали сакото и го преметна върху белезниците. Двамата служители от охраната изведоха Тери, Гилстрап наперено пристъпваше пред тях като мажоретка.

Адвокатът се изравни с Ралф и тихо каза:

— Жестоко се издънихте. — И тъй като Андерсън не продума, добави: — Добре, мълчи си, колкото искаш, но преди разширеното съдебно заседание ние с теб и със Самюълс трябва да си поговорим. Добре е и Пели да присъства. Фактите няма да излязат наяве днес, а по-късно и тогава новината ще гръмне така, че ще я отразят не само местните телевизии, а и Си Ен Ен, „Фокс“, Ем Ес Ен Би Си, блоговете. Никой няма да пропусне сензацията. Ще е като смесица от процеса срещу О Джей Симпсън и „Екзорсистът“.

„О, да, несъмнено ще направиш всичко възможно това да се случи“ — помисли си Ралф. Ако този тарикат накараше репортерите да се съсредоточат само върху въпроса как е възможно един човек да бъде на две места едновременно, те щяха да забравят момчето, изнасилено и убито от чудовище, което може да е било и канибал.

— Знам какво ти се върти в главата, Ралф, но аз не съм ти враг. Освен ако не ти пука за друго, освен да чуеш как четат смъртната присъда на Тери, само че не го вярвам. Виж, за Самюълс съм сигурен. Не искаш ли да научиш какво се е случило?

Ралф не отговори.

Марси Мейтланд чакаше във фоайето; изглеждаше миниатюрна между Бетси Ригинс с грамадния корем и Юн Сабло от Щатската полиция. Видя мъжа си и се втурна към него. Ригинс се опита да я спре, обаче Марси се изтръгна от хватката й. Сабло не помръдна, само наблюдаваше отстрани. Тя успя да погледне Тери в очите и да го целуне по страната, после Мичъл я хвана за раменете и я побутна към шерифа, който още държеше бронежилетката, като че ли не знаеше какво да прави с нея.

— Недейте така, госпожо Мейтланд — учтиво, но твърдо каза охранителят. — Забранено е.

— Обичам те, Тери! — извика Марси, когато поведоха мъжа й към вратата. — И момичетата те обичат!

— Аз ви обичам два пъти повече! Кажи им, че всичко ще се оправи!

После пристъпи навън, под лъчите на жаркото утринно слънце и бомбардировката от въпроси. На Ралф, който още беше във фоайето, му се стори, че крясъците на репортерите повече приличат на хули.

Тръгна към вратата, но Хауи се доближи до него („Този лесно не се отказва“ — помисли си Ралф) и тихо каза:

— Ти си от свестните полицаи. Никога не си взел подкуп и не си укрил веществено доказателство, не си се отклонил от правия път.

„Снощи замалко не укрих доказателство — каза си Ралф. — Може би щях да се изкуша, ако не присъстваше и Сабло. Ако бяхме само двамата със Самюълс…“

Голд продължи и тонът му беше почти умоляващ:

— Никога досега не си имал такъв случай. Важи за всички ни. Вече не става въпрос само за момченцето. И майка му е мъртва.

Ралф се спря като ударен от гръм (тази сутрин не беше включвал телевизора) и се втренчи в адвоката:

— Какво каза?

— Починала е вчера. Инфаркт. Вече имаме две жертви. Пак те питам: не искаш ли да узнаеш истината? Не искаш ли да въздадеш справедливост?

Този път Ралф не се сдържа и кресна:

— Знам истината! Тъкмо затова ще ти издам една тайна, Хауи. Преди малко ми се обади доктор Боуган от Отделението по патология в общинската болница. Всички резултати от ДНК пробите ще излязат минимум след две седмици, но вече имат резултат за ДНК на семенната течност по задната част на бедрата на жертвата. Съвпада с пробите, които взехме от Мейтланд в събота вечерта. Твоят клиент е убил Франк Питърсън, изнасилил го е и е ръфал плътта му. Накрая така се е възбудил, че се е изпразнил върху трупа. Нещо да кажеш? — Врътна се и забърза към вратата; знаеше, че поне за момента е затворил устата на адвоката. Беше спечелил време, което бе много важно за него, защото парадоксът си оставаше. ДНК пробите не лъжеха. Беше убеден обаче, че и колегите на Мейтланд не лъжат. Мистерията се задълбочаваше, като се вземеха предвид и отпечатъците върху книгата за окръг Флинт и видеозаписа на Канал 81.

Ралф Андерсън се двоумеше и нерешителността го подлудяваше.