Стивън Кинг
Другият (130)

7.

Страничният път, минаващ край къщата на Болтънови, стигаше до Магистрала 190, но преди това вдясно имаше отклонение — четирилентово, но неподдържано шосе. В началото му се издигаше билборд в същото окаяно състояние, изобразяващ щастливо семейство — мъж, жена и двете им деца, слизащи по спираловидно стълбище. И четиримата бяха вдигнали високо запалените газови фенери и гледаха в захлас сталактитите, надвиснали над тях. Под снимката пишеше: ПОСЕТЕТЕ МЕРИСВИЛ ХОЛ, ЕДНО ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЧУДЕСА НА ПРИРОДАТА. Всъщност това беше написано навремето, когато Клод беше тийнейджър с бълбукащи хормони, заточен в Мерисвил, а сега на табелата се четеше само: ПОСЕТЕТЕ МЕРИС и ЕМИТЕ ЧУДЕСА. Останалите букви бяха закрити от залепената върху тях широка бяла лента с надпис (също избелял) ЗАТВОРЕНО ДО ВТОРО НАРЕЖДАНЕ.

Докато минаваше край шосето, което местните хлапета (подхилквайки се многозначително) наричаха Пътя към ада^[1], Клод Болтън усети как му се зави свят и му призля, но щом усили климатика, главата му се проясни. В интерес на истината, макар да протестираше, задето го пращат в ресторанта на майната си, всъщност с радост излезе от къщата. Усещането, че някой го наблюдава, вече не го измъчваше. Пусна радиото, превключи на станцията „Кънтри извън закона“, по която тъкмо вървеше парче на Уейлън Дженингс^[2] (най-якият!), и запя с него.

Май идеята да вземе пилешко от „Раят на магистралата“ не беше толкова кофти. Щеше да си поръча и порция пържени лучени кръгчета и да си ги хапне по обратния път, докато са още горещи и мазни.