Стивън Кинг
Другият (112)

13.

Джак Хоскинс седеше в пикапа си, паркиран пред отдавна закрития магазин от веригата „Улуърт“ на половин пресечка от кантората на Хауи Голд, отпиваше от плоската си метална бутилка и наблюдаваше групичката хора на тротоара. Разпознаваше всички с изключение на слабичката жена в костюм за път, каквито носят бизнесдамите. Прошарената й коса беше къса, бретонът й — неравен, като че си го беше подстригала сама. Чантата с дълга дръжка, преметната през рамото й, беше достатъчно голяма, за да побере късовълнова радиостанция. Непознатата проследи с поглед как Сабло — мексиканското щатско ченге, отведе госпожа Мейтланд до автомобила й, после самата тя се приближи до колата си — толкова безлична, че положително беше взета под наем на аерогарата. Джак смяташе да я проследи, но реши да не си отклонява вниманието от семейство Андерсън. В края на краищата Ралф беше причината той, Джак Хоскинс, сега да виси тук, а май имаше един изтъркан лаф, че си отиваш у дома с момичето, с което си бил на танци.

Освен това беше наложително да държи под око този Андерсън. Открай време не го харесваше, а откакто преди година разбра, че когато е трябвало да му направи персонална оценка, Ралф е написал „Нямам мнение“ (нафукано копеле, все едно лайната му не воняха като на другите хора), вече го мразеше в червата. Зарадва се, когато онзи яко се издъни с ареста на Мейтланд, и въобще не се изненада от откритието, че самодоволният гадняр си навира носа там, където не му е работата. Например в приключен случай.

Опипа си врата, потръпна и включи двигателя. Можеше да се върне у дома, след като се увери, че Андерсънови са се прибрали в къщата си, обаче реши да спре наблизо и да продължи наблюдението. Държеше в пикапа празна бутилка от тонизиращата напитка „Гаторейд“, в която да се облекчава, може би дори щеше да подремне, ако пулсиращата болка във врата му не е толкова силна. Нямаше да му е за първи път да спи в превозното си средство; случвало му се беше още няколко пъти, откакто онази досадна мърла, жена му, го напусна.

Джак не беше наясно каква ще е следващата му стъпка, но засега имаше ясна цел: да спре намесата. Намесата в какво? Нямаше представа, знаеше само, че е свързано с момчето на семейство Питърсън. И с обора в Канинг. Засега му беше достатъчно и ако не се броеше онова на врата му, което може би не беше изгаряне, а рак на кожата, случващото се беше интересно и дори вълнуващо.

Беше убеден, че когато настъпи моментът, ще му кажат какво да прави по-нататък.