Стивън Кинг
Другият (165)

26.

Оказа се, че Лави Болтън има сред запасите си от лекарства и перкоцет, предписан й заради болките в гърба. Юн взе две таблетки вместо мотрин, после Клод, който при последния си престой в затвора беше изкарал курс по оказване на първа помощ, превърза раната му. През това време Холи обясняваше, но бързо, и то не само защото искаше час по-скоро да закара лейтенанта в болницата, а понеже държеше майката и синът да научат репликите си преди пристигането на полицията. Пазителите на закона скоро щяха да са тук, защото Ралф сигурно вече беше отговорил на въпросите им. Добре че не й се наложи да ги убеждава в съществуването на Другия; Лави и Клод го бяха усетили преди две нощи, а Клод — и много по-рано. Беше споделил с тях, че от известно време се чувства неспокоен, объркан и сякаш някой го наблюдава.

— Разбира се, че си го усетил — с горчивина отбеляза тя. — Ограбвал е съзнанието ти.

— Видели сте го — промълви Клод. — Криел се е в пещерата и сте го видели.

— Да.

— И приличаше на мен.

— Беше почти твое копие.

Лави плахо попита:

— Аз щях ли да разбера, че не е моят син?

Холи се усмихна:

— От пръв поглед. Убедена съм. Лейтенант Сабло… Юн… можем ли вече да тръгваме?

— Да. — Той се изправи. — Това им харесвам на опиатите — всичко продължава да те боли, обаче не ти пука.

Клод гръмко се засмя и се „прицели“ в него с показалец:

— Улучи право в десетката, братле. — Забеляза, че Лави се намръщи, и добави: — Извинявай, майко.

— Запомнихте ли какво трябва да кажете? — попита Холи.

— Естествено — ухили се той. — Толкоз е елементарно, че няма начин да се издъниме. Прокурорът на Флинт Сити възнамерява да възобнови делото Мейтланд и сте дошли да ме разпитате.

— А ти какво си ни казал?

— Че колкото повече си блъскам главата, толкоз по-сигурен съм, че през оная вечер не съм видял тренера Тери, а някой, дето е приличал на него.

— Друго какво? — намеси се Юн. — Най-важното.

Този път отговори Лави:

— Тая сутрин сте се отбили да се сбогувате с нас и да ни питате да не би да сме забравили да ви кажем нещо. Тъкмо когато сте си тръгвали, някой се е обадил по телефона.

— По стационарния — уточни Холи и си помисли: „Слава Богу, че още имат стационарен телефон.“

— Да, точно по него. Човекът рече, че работи заедно с детектив Андерсън.

— Който е разговарял с него.

— Да. Той казал на детектива, че оня, дето го търсите, истинският убиец, се крие в Мерисвил Хол.

— Чудесно. Гледайте да не го забравите, не казвайте нищо повече — кимна Холи. — Благодаря и на двама ви.

— Ние трябва да ви благодарим. — Старицата разпери ръце. — Ела тука, госпожице Холи Гибни, и прегърни старата Лави.

Холи се приближи до инвалидната количка и се наведе. След преживяното в пещерата й беше хубаво в прегръдката на Лави Болтън. Дори й беше необходима. Затова не побърза да се отдръпне.