Стивън Кинг
Другият (147)

8.

От стратегическата си позиция Джак ги видя много преди да стигнат до паркинга. Провери оръжието си — беше заредено, имаше и патрон в цевта. Беше сложил на ръба на скалата плосък камък и след като се просна по корем, подпря приклада на камъка. Прицели се така, че кръстчето на мерника спря на предното стъкло на комбито откъм страната на шофьора. Проблясък на слънцето го заслепи за миг. Той потръпна, вдигна глава, разтърка окото си, докато плаващото петно изчезна, и отново погледна през мерника.

„Хайде, сладурчета! — помисли си. — Спрете по средата на паркинга. Тъкмо ще сте ми на мушка. Спрете и слезте от колата.“

Само че комбито бавно прекоси по диагонал паркинга и спря пред входа към пещерата. Вратите се отвориха, слязоха петима души, четирима мъже и една жена. Петима наглеци накуп. Красота! За съжаление беше невъзможно да ги гръмне, защото заради положението на слънцето тъкмо сега входът беше в сянка. Можеше да се опита — пушката беше точна, — само че комбито закриваше трима, включително господин Нямам мнение.

Джак лежеше, притиснал страна към приклада, сърцето му биеше бавно и равномерно. Вече не усещаше пулсиращата болка във врата; вълнуваха го само навлеците, които стояха до табелата с надпис ДОБРЕ ДОШЛИ В МЕРИСВИЛ ХОЛ.

— Махнете се оттам, пиленца. Излезте на светлото и се поогледайте. Нали затова сте дошли? — прошепна и зачака.