Стивън Кинг
Другият (101)

2.

Някакъв старец, отдъхващ си на скамейка в Тротууд Парк, любезно я упъти към мястото, на което са били намерени труповете на „горките момиченца“. Добави, че е наблизо и че тя ще се ориентира, като стигне дотам.

Така и стана.

Спря колата, слезе и се загледа в долчинката, която опечалените (и търсачите на силни усещания, преструващи се на опечалени) се бяха опитали да превърнат в нещо като гробница на светец. Оставени бяха лъскави картички, на повечето от които беше написано СКЪРБИМ и РАЙ. Имаше и балони, някои вече спаднали, други — съвсем нови, въпреки че Амбър и Джолийн Хауард са били намерени тук преди три месеца. Някой беше оставил статуетка на Дева Мария, на която шегобиец беше нарисувал мустаци. Холи видя и плюшено мече, от което я побиха тръпки, защото беше плесенясало.

Извади айпада си и направи една снимка.

На това място не се усещаше миризмата, която беше доловила (или си беше въобразила, че долавя) на гробището, ала не се съмняваше, че съществото е идвало тук след намирането на мъртвите момиченца, за да отпие от скръбта на опечалените, както се дегустира отлежало бургундско вино. Също и от нездравото вълнение на онези (не много, но неколцина — винаги се намираха неколцина), които идваха, за да си представят какво е да сториш такива ужасии, каквито бяха причинени на Амбър и на Джолийн, и да слушаш писъците им.

„О, да, идвал си тук, но не веднага, за да не привлечеш нечие внимание, както е станало в деня, в който братът на Франк Питърсън е застрелял Тери Мейтланд.“

— Тогава не си устоял — промърмори тя. — Както прегладнял човек не може да устои на обилен обяд по случай Деня на благодарността.

Някакъв миниван спря пред нейната тойота. Отдясно на задната му броня имаше стикер с надпис МАМА-ТАКСИ. На другия отляво пишеше ВЯРВАМ ВЪВ 2-РАТА ПОПРАВКА И ГЛАСУВАМ. От вана слезе добре облечена, закръглена и хубавичка жена на около трийсет. Държеше букет. Коленичи, остави цветята до дървен кръст с надписи МОМИЧЕНЦА и С ИИСУС, изправи се и се обърна към Холи:

— Толкова е тъжно, нали?

— Да.

— Християнка съм, обаче се радвам, че звярът, който го е извършил, е мъртъв. Радвам се и че е в ада. Лош човек ли съм?

— Не е в ада — промърмори Холи.

Непознатата трепна, сякаш я бяха зашлевили.

— Той сътворява ад — добави Холи.

Докато шофираше към дейтънското летище, тя няколко пъти се изкуши да превиши разрешената скорост (малко изоставаше от графика), обаче се въздържа. Законите бяха измислени, за да се спазват.