Стивън Кинг
Другият (45)

2.

До 2015-а окръжният съд във Флинт Сити се намираше до затвора, което представляваше голямо удобство за правоохранителните органи. Превеждаха арестуваните, на които предстоеше да бъдат предявени обвинения, от едната каменна сграда в готически стил в съседната, все едно водеха на екскурзия избуяли на ръст дечурлига (само дето децата, тръгнали на екскурзия, много рядко са с белезници). Сега до затвора се издигаше недостроената сграда на комплекс със заседателни, спортни и концертни зали и се налагаше задържаните да бъдат транспортирани до новата съдебна палата — девететажна постройка от стъкло, която зевзеците бяха нарекли Кафеза.

Пред затвора бяха паркирани две патрулки с включени въртящи се лампи, малък син бус и лъскавият черен кадилак на Хауи Голд. До него стоеше Алек Пели, който приличаше на шофьор, защото носеше черен костюм и тъмни очила. Зад полицейските прегради от отсрещната страна на улицата се бяха струпали репортерите, операторите и зяпачите, двама-трима от които носеха плакати. На един пишеше: ЕКЗЕКУТИРАЙТЕ ДЕТЕУБИЕЦА! На друг: МЕЙТЛАНД, ЩЕ ГОРИШ В АДА. Марси се спря на най-горното стъпало и изумено се вгледа в плакатите.

Щом съпроводиха затворника надолу по стъпалата, охранителите също спряха — бяха си свършили работата. Шериф Дулин и заместник-прокурорът Гилстрап, които отговаряха за тазсутрешната процедура, придружиха Тери до патрулката, паркирана най-отпред. Ралф и Юн Сабло тръгнаха към другата. Хауи хвана под ръка Марси и преди да я поведе към кадилака си, шепнешком я предупреди:

— Наведи глава! Не позволявай на хиените да ти снимат лицето.

— Тези плакати… ужасни са…

— Не им обръщай внимание, върви с наведена глава.

Заради горещината стъклата на синия бус бяха свалени. Затворените в него арестанти (предимно хора, компенсиращи скучните си професии с щури изцепки през уикендите), на които предстоеше да бъдат обвинени в по-леки или по-тежки престъпления, видяха Тери. Притиснаха лица към телената преграда и закрещяха:

— Ей, педал!

— Зор ли видя да му го вкараш?

— Спукана ти е работата, Мейтланд!

— Издуха ли го, преди да му отхапеш пишката?

Алек понечи да заобиколи ескалейда, за да отвори предната врата, но Хауи поклати глава, направи му знак да се върне и посочи задната врата откъм тротоара. Искаше да защити Марси от хиените, скупчени на отсрещната страна на улицата. Тя беше навела глава и косата скриваше лицето й, но докато вървяха към кадилака сред шумотевицата, я чу да плаче.

— Госпожо Мейтланд! — провикна се гръмогласен репортер. — Той каза ли ви, че ще го направи? Опитахте ли се да му попречите?

Хауи стисна ръката й:

— Не отговаряй! — Де да можеше да й каже и да не слуша… — Не се тревожи, ще се погрижим за всичко.

Докато й помагаше да се качи в колата, Алек му прошепна:

— Красота! Половината градски полицаи са в отпуск, а безстрашният шериф на Флинт Сити не би могъл да удържи тълпата дори на празненство на военни ветерани.

— Само ни закарай дотам. Ще седна отзад с Марси.

Щом Алек седна зад волана и затвори вратите, виковете на репортерите и на другите арестанти вече не се чуваха толкова силно. Патрулките и синият бус потеглиха бавно като погребална процесия. Алек ги последва. Журналисти и фотографи се затичаха по тротоара, без да обръщат внимание на жегата, за да изпреварят колите и да са пред Кафеза, когато Тери пристигне. Телевизионните бусове сигурно вече бяха там, паркирани плътно един след друг като стадо пасящи мастодонти.

— Мразят го! — проплака Марси. Лекият грим, който си беше сложила, за да прикрие торбичките под очите си, се беше разтекъл и тя изглеждаше комично, като миеща се мечка. — През целия си живот е правил само добро за този град, а всички до един го мразят.

— Няма да е така, след като разширеният съдебен състав откаже да му предяви обвинение — каза Хауи. — Знам го със сигурност. И Самюълс го знае.

— Наистина ли си сигурен?

— При някои дела едва намираш едно основателно съмнение. Тук гъмжи от тях. Затова отговарям с твърдо „да“.

— За друго питах. Убеден ли си, че хората в този град ще си променят мнението за Тери?

— Разбира се. — Хауи видя в огледалцето за обратно виждане как Алек се намръщи, но в случаи като този лъжата беше неизбежна. Докато не откриеха (ако успееха) истинския убиец на Франки Питърсън, съгражданите на Тери Мейтланд щяха да са убедени, че той е измамил системата и така се е разминал със смъртната присъда. И, разбира се, щяха да се отнасят с него като с престъпник, избегнал справедливото наказание. Засега обаче Хауи трябваше да се съсредоточи върху предстоящата съдебна процедура.