Стивън Кинг
Другият (14)

14.

Показания на госпожица Върбова вейка (13 юли, 11:40, разпитвана от детектив Ралф Андерсън)

 

Върбова вейка: Хайде, признайте си, господин полицай, че хич не ви приличам на вейка.

Детектив Андерсън: Не става дума за телосложението ви, госпожице. Тук сте, за да обсъдим…

Върбова вейка: О, точно за това става дума, просто не го знаете. Тъкмо заради телосложението си бях там. Всяка вечер към единайсет пред оня клуб с голотиите чакат десет-дванайсет таксита и аз съм единствената жена шофьорка. Защо? Защото ни един клиент не се опитва да ме сваля, колкото и да е фиркан. Ако в гимназията имахме женски футболен отбор, щях да съм ляв защитник. Ами че половината от тия юнаци даже не загряват, че съм жена, когато се качват в таксито, а мнозина така и не го разбират, което ме устройва идеално. Обяснявам го, за да не се питате какво съм правила пред това заведение.

Детектив Андерсън: Добре, благодаря.

Върбова вейка: Само че през оная вечер не бях там в единайсет, а към осем и половина.

Детектив Андерсън: Вечерта във вторник, 10 юли.

Върбова вейка: Точно така. Откакто нефтеното находище се изчерпи, делничните вечери в тоя град са умряла работа. Повечето шофьори киснат в гаража, дрънкат простотии, играят покер и си разказват мръсни вицове, обаче аз не си падам по тия работи, тъй че най-често чакам с колата пред хотел „Флинт“, „Холидей Ин“ или „Дабълтрий“. Или пък пред „Само за джентълмени“. Там има стоянка за таксита, нали знаете, за ония клиенти на бардака, дето не са чак толкова затъпели от пиене, че да се опитват да карат до вкъщи, и ако подраня, обикновено изпреварвам другите таксита и съм първа. Втора или трета в най-лошия случай. Чета електронна книга, за да убивам времето, докато се появи клиент. Трудно е да четеш обикновена книга, като се стъмни, но с електронната е добре. Страхотно изобретение, направо си паднах на оная работа с него, да ме прощавате за израза — тъй говорим ние, индианците, понявгаш.

Детектив Андерсън: Ще ми разкажете ли…

Върбова вейка: Тъкмо туй правя, но по моя си начин — такава съм от малка, — тъй че млъкнете. Знам какво искате и ще го получите. Тук и в съда. А после, като пратят в ада онзи скапан детеубиец, ще си сложа индианския костюм и ще танцувам до припадък. Разбрахме ли се?

Детектив Андерсън: Разбрахме се.

Върбова вейка: Оная вечер бях подранила и нямаше други таксита. Не го видях да влиза. Имам теория по тоя въпрос и залагам петачка, че ще изляза права. Надали беше отишъл да гледа как голотиите се кълчат. Мисля, че е влязъл малко преди да пристигна — съвсем малко по-рано, — и то само за да повика такси.

Детектив Андерсън: Бихте спечелили облога, госпожице Върбова вейка. Вашият диспечер…

Върбова вейка: Във вторник вечерта беше дежурен Клинт Елънкуист.

Детектив Андерсън: Вярно. Господин Елънкуист казал на клиента да погледне на стоянката на паркинга и че таксито ще дойде скоро, ако вече не е пристигнало. Това обаждане е регистрирано в осем и четирийсет.

Върбова вейка: Струва ми се точно. И тъй, излиза той и тръгва право към моето такси…

Детектив Андерсън: Можете ли да ми кажете как беше облечен?

Върбова вейка: Джинси и хубава официална риза. Панталонът беше избелял, но чист. Трудно е да се прецени под светлината на натриевите лампи на паркинга, обаче ризата май беше жълта. О, и коланът му имаше особена катарама — конска глава. Боклук от някое родео. Преди да се наведе, мислех, че е бачкатор на нефтена платформа, който някак се е задържал на работа, след като цената на суровия петрол отиде на кино, или пък строителен работник. После видях, че е Тери Мейтланд.

Детектив Андерсън: Сигурна сте, така ли?

Върбова вейка: Абсолютно! На паркинга пред клуба е светло като през деня. Нарочно, за да няма грабежи, побоища и продажба на наркотици. Защото клиентите им не са чак такива джентълмени, тъй да знаете. Освен това аз тренирам баскетболния отбор на Прерийната лига към Християнския младежки съюз. Тези отбори са смесени, обаче играят предимно момчета. Мейтланд често идваше на мачовете — не всяка събота, но често, — сядаше при родителите и гледаше как играят хлапетата. Казваше, че търси таланти за Градската бейзболна лига, че можел да разпознае дете с вроден талант на защитник, като го наблюдава как хвърля топката, а аз, глупачката, му се вързах. Вероятно си е избирал на кое да налети. Както мъжете оглеждат жените в бара. Проклет, шибан, извратен мръсник. Търсел таланти, на баба ми хвърчилото!

Детектив Андерсън: Когато се приближи до таксито, казахте ли му, че го познавате?

Върбова вейка: О, да. Има и дискретни колеги, но аз не съм от тях. Рекох му: „Хей, Тери, жена ти знае ли къде си тази вечер?“ А той: „Имах делова среща.“ Аз викам: „Тая делова среща да не е била с гола жена в скута ти?“ А той ме сряза: „Обади се да кажеш на диспечера, че си взела клиента.“ Тогава рекох: „Бива. Към вас ли да карам, тренер Т.?“ Той отвръща: „Не, госпожо. Откарай ме до Дъброу. До гарата.“ Предупредих го, че ще му струва четирийсет долара, а тренерът рече, че ако стигнем навреме да хване влака за Далас, ще ми даде двайсетачка отгоре. Рекох му: „Сядай и се дръж здраво, потегляме.“

Детектив Андерсън: Значи го закарахте до железопътната гара в Дъброу?

Върбова вейка: Точно така. Закарах го съвсем навреме за нощния влак до Далас-Форт Уърт.

Детектив Андерсън: Разговаряхте ли с него по пътя? Питам, защото ми се струвате приказлива.

Върбова вейка: О, такава съм си! Устата ми мели като воденица. Тия, дето ме познават, ще го потвърдят. Най-напред го попитах за турнира на Градската лига, дали ще победят „Мечките“, а той отвърна: „Очаквам приятни изненади.“ Все едно отговор от панаирджийско късметче, нали? Бас държа, че е мислел за стореното и как да избяга по-бързо. С такива мисли на човек не му е до празни приказки. Искам да ви питам, господин полицай, за какъв дявол се е върнал във Флинт Сити? Защо не е драснал през Тексас чак в Мееехико?

Детектив Андерсън: Какво друго ви каза?

Върбова вейка: Както вече споменах, почти не говореше. Рече, че ще се опита да подремне. Затвори очи, ама май се преструваше. Мисля, че може да ме е зяпал тайничко и да се е чудел дали да не си опита късмета. Де да беше. И де да знаех тогава какво е направил! Щях да го изхвърля от таксито и да му откъсна чучура. Без майтап.

Детектив Андерсън: Какво се случи, като стигнахте до гарата?

Върбова вейка: Спрях отпред и той хвърли три двайсетачки на предната седалка. Исках да пратя много поздрави на жена му, ама се беше изпарил. Дали е отишъл в мъжката тоалетна да се преоблече? Щото по дрехите му имаше кръв.

Детектив Андерсън: Ще ви покажа шест снимки на шестима различни мъже, госпожице Върбова вейка. Всички те си приличат, така че си помислете, преди да…

Върбова вейка: Няма какво да му мисля. Ето този. Това е Мейтланд. Побързайте да го приберете и дано окаже съпротива, та поне веднъж да спестите пари на данъкоплатците.