Стивън Кинг
Другият (9)

9.

Повече никой не продума, докато не завиха към полицейския участък и не паркираха на едно от местата с надпис САМО ЗА СЛУЖЕБНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА. Едва тогава Ралф се обърна, за да огледа човека, който бе тренирал сина му. Бейзболната шапка на Тери Мейтланд беше килната встрани и му придаваше леко гангстерски вид. Фланелката му с емблемата на „Драконите“ се беше измъкнала от панталона му, по лицето му се стичаше пот. В този миг той наистина изглеждаше като човек, извършил престъплението, в което го обвиняваха. Ала в широко отворените му очи, вперени в Ралф, се четеше нямо обвинение.

Ралф не издържа и възкликна:

— Защо тъкмо него? Защо Франки Питърсън? Играеше ли в „Лъвчетата“ от Младежката лига тази година? Беше ли му хвърлил око? Или го уби, защото имаше възможност?

Тери понечи отново да отрече, но имаше ли смисъл? Андерсън нямаше да му повярва, поне засега. Никой нямаше да му повярва. По-добре беше да изчака. Щеше да му е трудно, обаче…

— Слушам те. — Ралф говореше спокойно, сякаш водеше приятелски разговор. — Нали одеве искаше да говориш, хайде, казвай. Убеди ме, че греша. Още преди да сме слезли от колата.

— Мисля да изчакам адвоката.

— Ако си невинен — намеси се Йейтс, — не ти трябва адвокат. Опровергай ни, ако можеш. Дори ще те закараме до вас.

Без да престава да гледа Ралф Андерсън право в очите, Тери промълви:

— Несправедлив си към мен. Не си проверил къде съм бил във вторник, нали? Не го очаквах от теб. — Замълча, сякаш размишляваше, после добави: — Негодник!

Ралф нямаше намерение да го информира, че със Самюълс са обсъдили този аспект, но все пак са решили да арестуват заподозрения. Градчето беше малко. Имаше опасност хората да започнат да задават въпроси и така Мейтланд да бъде предупреден.

— Този е от редките случаи, когато не се налага проверка. — Той отвори вратата. — Слизай. Ще те регистрираме, фотографираме и ще ти вземем отпечатъци, преди адвокатът ти да при…

— Тери! Тери!

Вместо да послуша Ралф, Марси Мейтланд бе последвала полицейската кола с тойотата си. Съседката Джейми Матингли беше завела Сара и Грейс — облени в сълзи — в дома си. Самата Джейми също се бе разплакала.

— Тери, какво правят тези хора? Какво да правя аз?

Той се изтръгна за миг от хватката на Йейтс, който го стискаше за ръката:

— Обади се на Хауи!

Само за толкова имаше време. Рамидж отвори вратата с надпис САМО ЗА ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛИ и Йейтс грубо блъсна Тери напред.

Ралф задържа вратата и спря за момент:

— Прибери се у дома, Марси. Прибери се, преди да са довтасали журналистите.

Едва не добави: „Съжалявам“ но се въздържа. Защото щеше да излъже. Бетси Ригинс и щатските полицаи я чакаха пред дома й, но друг съвет не можеше да й даде. Може би изпитваше някакво чувство на дълг към нея. Към момичетата — със сигурност: те бяха най-невинните в тази история. Освен това…

„Несправедлив си към мен. Не го очаквах.“

Нямаше причина да се чувства гузен заради упрека на човек, който бе изнасилил и убил дете, но за миг все пак го жегна усещане за вина. После си спомни снимките от местопрестъплението, толкова ужасяващи, че да ти се доще да ослепееш. Спомни си клона, стърчащ от ректума на момченцето. Спомни си кървавия отпечатък върху гладкото дърво. Гладко, защото ръката, оставила отпечатъка, беше натискала толкова силно, че да обели кората.

Бил Самюълс беше изложил два непоклатими аргумента. Ралф ги беше приел, както и съдията Картър, към когото Самюълс се обърна за заповедта за задържане. Първо, нямаше съмнение кой е убиецът. Безсмислено беше да чакат, след като вече разполагаха с всичко необходимо. Второ, ако се забавеха, имаше опасност Тери да избяга; тогава щяха да са принудени да го заловят бързо, преди да намери друго момченце, което да изнасили и умъртви.