Стивън Кинг
Другият (105)

6.

— Човекът, убил момичетата Хауард, е използвал лекотоварен автомобил — каза Юн, — и когато вече не му е бил необходим, го е заразял на място, на което да бъде намерен лесно. Човекът, убил Франк Питърсън, е направил същото с буса, с който е отвлякъл момчето; всъщност дори е привлякъл вниманието към него, като го е оставил на служебния паркинг зад кръчмата на Шорти и е разговарял с двама души, както Холмс е разговарял с готвача и със сервитьорката в онази закусвалня. Полицаите в Охайо намерили в лекотоварния автомобил много пръстови отпечатъци — и на убиеца, и на жертвите, — ние също открихме много в буса. Само че в нашия случай имаше минимум едни, които идентифицирахме чак днес, и то късно следобед.

Ралф се приведе напред, сякаш се боеше да не пропусне и дума.

— Ще ви покажа нещо. — Юн натисна някакъв клавиш на лаптопа и на екрана се появиха два пръстови отпечатъка. — И двата са на хлапака, който е откраднал буса в северния район на щат Ню Йорк. Едните са взети от буса, другите — от него, когато са го арестували в Ел Пасо. А сега погледнете това. — Пак се приведе към лаптопа и двата отпечатъка съвпаднаха. — Така, приключихме с Мърл Касиди. Ето ви и Франк Питърсън: един отпечатък, снет от патоанатома, и един — намерен в буса. — Той наложи един върху друг тези отпечатъци и те също съвпаднаха. — Ред е на Мейтланд. Негов отпечатък, открит в буса (един от многото, държа да подчертая), и един, взет от полицията на Флинт Сити при задържането на треньора. — Юн наложи и тези отпечатъци — отново имаше пълно съвпадение. Марси едва чуто изстена. — А сега се подгответе за главоблъсканицата. Вляво е отпечатък на неизвестно лице, свален от буса; вдясно — пръстов отпечатък на Хийт Холмс, взет при задържането му в окръг Монтгомъри, Охайо. — Той ги наложи един върху друг.

„Не съвпадат идеално като предишните, но за съдебните заседатели съвпадението ще е пълно. Самата аз се заблудих в първия момент“ — помисли си Холи.

— Ще забележите минимални разлики — продължи Юн, защото отпечатъкът на Холмс, снет от буса, е леко размазан. Така или иначе сходствата са достатъчно, за да твърдя, че в някакъв момент Хийт Холмс е бил в буса, с който е бил отвлечен малкият Франк Питърсън. Вие сте първите, които научавате тази информация.

Никой не продума.

Той показа на екрана още два отпечатъка. Онзи вляво беше съвсем ясен. Холи осъзна, че вече са го видели. Ралф — също, защото каза:

— Отпечатъкът на Тери от буса, нали?

— Точно така. А вдясно е онзи от катарамата в обора.

Линиите бяха еднакви, но на места бяха избледнели, което бе много странно. Когато Юн ги постави един до друг, отпечатъкът от буса запълни избледнелите участъци на отпечатъка, оставен на катарамата.

— Несъмнено са идентични — каза той. — И двата са на Тери Мейтланд. Само че онзи на катарамата сякаш е от пръста на много по-възрастен човек.

— Как е възможно? — възкликна Джийни.

— Невъзможно е — намеси се Самюълс. — Видях отпечатъците на Мейтланд на формуляра, изготвен след ареста му… Взети са дълго след като е пипал катарамата. Бяха идеални, всички линии — дъги, завои и завъртулки — бяха непокътнати.

— Ние също взехме от катарамата пръстов отпечатък на неизвестно лице — намеси се Юн. — Ето го. Съдебните заседатели няма да го приемат, защото, макар да се виждат линии и завъртулки, отпечатъкът е неясен. Накратко, нямаме доказателства, обаче аз не вярвам отпечатъкът да е на господин Мейтланд, не може и да е на Холмс, защото той е бил мъртъв много преди катарамата да бъде видяна на записа от охранителните камери на гарата. И все пак… Хийт Холмс е бил в буса, с който е отвлечен Франк Питърсън. Не мога да обясня кога, как и защо се е случило, но съм готов да дам хиляда долара, за да разбера кой е оставил неясния отпечатък върху катарамата, плюс още поне петстотин, за да узная защо отпечатъкът на Мейтланд върху нея е от пръста на много по-възрастен от него човек. — Той изключи лаптопа и седна.

— Вече имаме много парченца от пъзела — въздъхна Хауи, — обаче те не съставят цялостната картина. Някой знае ли още нещо?

Ралф се обърна към жена си:

— Кажи им. Кажи им за онзи, когото си сънувала в нашата къща.

— Не беше сън — възрази тя. — Сънищата избледняват, но не и действителността.

Заразказва — отначало бавно, после по-бързо — как е видяла включената лампа на долния етаж и човека, седнал на стол, взет от кухнята, зад арката, разделяща дневната от кухненското помещение. Завърши разказа си, като наблегна на избледнелите букви, татуирани на опакото на дланта му.

— „ТРЯБВА да го накараш да спре“ — така ми каза, после… после припаднах. За първи път в живота си.

— Събуди се в леглото си — обясни Ралф. — Нямаше следи от влизане с взлом в къщата. Алармата беше включена.

— Било е сън! — отсече Самюълс.

Джийни тръсна глава толкова силно, че косата й се разпиля:

— Не! Той беше в дома ни!

— Нещо се е случило — намеси се Ралф. — Сигурен съм. Човекът с обгореното лице имаше татуировки на опакото на дланите си…

— Човекът, когото го няма на видеозаписите — прекъсна го Хауи.

— Да, знам, че изглежда налудничаво. Само че още някой, замесен в този случай, имаше татуировки на опакото на дланите и най-после си спомних кой е бил. Помолих Юн да ми изпрати снимка и Джийни разпозна човека на нея — онзи, когото е сънувала… или е видяла в нашата къща, е Клод Болтън, биячът в „Само за джентълмени“. Онзи, чиято ръка е била одраскана, когато се е здрависал с Мейтланд.

— Също както Тери е бил наранен, когато се е сблъскал със санитаря — промълви Марси. — Този човек е бил Хийт Холмс, нали?

— О, да — някак разсеяно промърмори Холи, сякаш мислеше за нещо друго. — Кой друг би могъл да бъде?

Алек Пели заговори за първи път:

— Някой от двама ви провери ли къде е сега Болтън?

— Да — отговори Ралф. — Намира се в Мерисвил, градче в Западен Тексас, на шестстотин и четирийсет километра оттук, и (освен ако не разполага с частен реактивен самолет) е бил там, когато Джийни го е видяла в нашата къща.

— И освен ако майка му не лъже — обади се Самюълс. — Както вече споменахме, майките са готови да лъжесвидетелстват, когато синовете им са заподозрени.

— Същото хрумна и на жена ми, обаче надали важи в този случай. Полицаят, който ги е посетил под измислен претекст, твърди, че и двамата изглеждали спокойни и се държали много свободно, а не като престъпници.

Прокурорът скръсти ръце на гърдите си:

— Не съм убеден!

Хауард Голд се обърна към вдовицата на Тери:

— Марси? Твой ред е да добавиш липсващи парченца от пъзела.

— Аз… аз не искам. Нека говори детективът. Грейс му разказа всичко.

Хауи стисна дланта й:

— Направи го заради Тери.

Марси въздъхна:

— Добре… Грейс също видя някакъв човек. Два пъти, втория — в дома ни. Предполагах, че сънува кошмари, защото не е на себе си след смъртта на баща си… кое дете не би реагирало така? — Тя млъкна и прехапа долната си устна.

— Моля ви, продължете — промълви Холи. — Много е важно, госпожо Мейтланд.

— Да, много — повтори Ралф.

— Бях убедена, че не е истина!

— Тя описа ли го? — намеси се Джийни.

— Ами… криво-ляво. Първият път беше преди седмица. Със Сара спяха в една стая и каза, че се събудила и го видяла да се движи бавно край прозореца. Лицето му било от пластилин и вместо очи имал сламки. Всеки би си помислил, че е било само кошмар, нали?

Никой не й отговори.

— Вторият път беше в неделя. Каза, че била задрямала, а като се събудила, той седял на леглото й. Очите му вече не били от сламки, а очите на баща й, но пак я било страх от него. Имал татуировки на ръцете чак до раменете.

Ралф допълни:

— Грейс ми каза, че лицето му вече не било от пластилин. Имал къса черна коса, щръкнала като бодлите на таралеж. И къса брада около устата.

— Брада катинарче — промълви Джийни. Беше пребледняла като платно. — Бил е същият човек. Може би първия път е сънувала, но втория… бил е Болтън. Няма кой друг да е бил.

Марси притисна длани до слепоочията си, като че ли я мъчеше главоболие:

— Да, логично е, но… трябва да е било сън. Грейси описа как тениската му си сменяла цвета пред очите й и това би могло да се случи само насън. Детектив Андерсън, ще разкажеш ли останалото?

Той поклати глава:

— Не, справяш се чудесно.

Марси разтърка очи и продължи:

— Тя каза, че човекът й се подигравал, а когато се разплакала, се зарадвал — било хубаво, когато тъгувала. После й предал съобщение за детектив Андерсън: че той трябва да спре, иначе ще се случи нещо много лошо.

— Според Грейс при първото му появяване изглеждал като недовършен — намеси се Ралф. — А втория път описа човек, който наистина много прилича на Клод Болтън. Само че Болтън е в Тексас. Какво ще кажете?

— Ако той е там, няма начин да е бил тук — намеси се Бил Самюълс, който явно губеше търпение. — Очевидно е!

— И с Тери Мейтланд изглеждаше очевидно — промърмори Хауи. — И с Хийт Холмс, както вече установихме. — Той се обърна към Холи. — Тази вечер мис Марпъл не е сред нас, но пък госпожа Гибни е тук. Ще ни помогнете ли да разгадаем мистерията?

Холи сякаш не го чу, продължаваше да се взира в картината на стената.

— Сламки вместо очи — промълви. — Да, точно така. Сламки… — Тя не довърши изречението.

— Госпожо Гибни? — повтори Хауи Голд. — Искате ли да ни съобщите нещо?

Холи се върна от мястото, на което се беше пренесла:

— Да. Мога да обясня какво се случва. Моля ви само да не си правите прибързани заключения. Мисля, че ще стане по-бързо, ако ви покажа откъс от филма, който донесох. Дискът със записа е в чантата ми.

Отново каза наум молитва за сила (и да получи подкрепата на Бил Ходжис, когато присъстващите заговориха един през друг — едни изразиха недоумение, други бяха разгневени), стана и сложи лаптопа си на масата на същото място, на което беше стоял лаптопът на Юн. После извади външен дивиди-плеър и го включи.