Стивън Кинг
Другият (122)

6.

Ралф и Холи пътуваха до летището с неговия автомобил. Тя беше сложила в скута си чантата с лаптопа, изпънала беше гръб и гледаше през предното стъкло. По едно време попита:

— Жена ти има ли огнестрелно оръжие?

— Да. И се е обучавала на полицейското стрелбище — съпругите и дъщерите на служителите имат това право. А ти, Холи?

— Не, разбира се. Пътувах с чартърен полет.

— Ще те снабдим. Все пак отиваме в Тексас, а не в Ню Йорк.

Тя поклати глава:

— Не съм стреляла, откакто с Бил работехме по последния му случай. А и тогава не улучих целта.

Ралф заговори отново едва след като се вмъкна в потока от коли, пътуващи по магистралата към летището — сложна и опасна маневра:

— Пробите от обора са в щатската криминологична лаборатория. Според теб какво ще открият, когато най-после благоволят да ги обработят със скъпарското си оборудване? Имаш ли някакви предположения?

— Ако се съди по петната на стола и на мокета, пробите ще съдържат предимно вода, но с ниска киселинност. Навярно ще има и следи от течност, подобна на слуз, каквато произвеждат булбо-уретралните жлези, наричани още жлези на Купър по името на анатома Уилям Купър, който…

— Значи мислиш, че е сперма.

— По-скоро предеякулат. — Тя леко се изчерви.

— Разбираш си от работата.

— След смъртта на Бил изкарах курс по криминологична патология. Всъщност изкарах няколко курса… та да си запълвам времето.

— По задната част на бедрата на Франк Питърсън имаше сперма. Доста, но в рамките на нормалното. ДНК съвпадаше с тази на Тери Мейтланд.

— Веществото в обора и в твоята къща не е нито сперма, нито предеякулат, макар че има прилика. Убедена съм, че при тестовете на онова от Канинг лаборантите ще открият непознати компоненти и ще решат, че пробата е замърсена. Ще са доволни, че няма да се наложи да ги използват в съда. И през ум няма да им мине, че боравят с напълно непозната субстанция, каквато се отделя… или се изцежда от него по време на преобразяването му. Колкото до спермата по бедрата на малкия Питърсън… сигурна съм, че онзи се е изпразнил и когато е убил момичетата на семейство Хауард — или по дрехите им, или по телата им. Поредната „визитка“ като косъма от руса коса в банята на господин Мейтланд и всички пръстови отпечатъци, които сте намерили.

— Не забравяй свидетелите.

— О, да — кимна тя. — Чудовището си пада по свидетелите и очевидците. И защо не, след като е с лицето на друг човек?

Като следваше указателните табели, Ралф насочи колата по алеята към чартърната компания, използвана от Хауи, и отново заговори:

— Предполагаш, че и двете престъпления не са сексуални, но подхвърлените улики навеждат на тази мисъл.

— Не съм сигурна, обаче… — Тя се обърна към него: — Сперма по бедрата на момчето, но не и… в него?

— Не. Франки е бил изнасилен с клон.

— Ужас! — Холи потрепери. — Съмнявам се, че при аутопсията ще открият семенна течност и във вла… в момичетата. Може би донякъде убийствата са и на сексуална основа, обаче подозирам, че онзи е неспособен на истинско сношение.

— Наблюдава се много често при нормалните серийни убийци — отбеляза Ралф и неволно се засмя — беше използвал оксиморон, нещо като дървено желязо, обаче не потърси друга дума. Защото единствената, която му хрумна, беше „хора“ — серийни убийци хора.

— Ако той се храни със скръб, сигурно поглъща и болката на умиращите си жертви. — Нямаше и следа от руменината по страните на Холи, сега лицето й беше бледо като платно. — Предполагам, че за него е нещо като гурме или скъп отлежал скоч. Да, това би могло да го възбужда сексуално. Не ми се иска да мисля за тези неща, но вярвам, че трябва да опознаеш врага си. Ние… мисля, че трябва да завиете вляво, детектив Андерсън.

— Ралф.

— Да. Завий наляво, Ралф. Натам е за „Регал Еър“.