Стивън Кинг
Другият (6)

6.

Показания на Джун Морис (12 юли, 17:45, разпитвана от детектив Ралф Андерсън в присъствието на госпожа Франсин Морис)

 

Детектив Андерсън: Благодаря ви, че доведохте дъщеря си в участъка, госпожо Морис. Джун, харесва ли ти безалкохолното?

Джун Морис: Бива. Загазила ли съм?

Детектив Андерсън: Ни най-малко. Само искам да ти задам няколко въпроса за онова, което си видяла преди две вечери.

Джун Морис: Когато видях тренер Т. ли?

Детектив Андерсън: Точно така, когато видя треньора Тери.

Франсин Морис: Откакто навърши девет, й разрешаваме сама да ходи до къщата на приятелката си Хелън. Докато е светло. Не сме маниаци на тема контрол. Аз поне не съм, повярвайте.

Детектив Андерсън: След вечеря ли го видя, Джун? Така ли беше?

Джун Морис: Да. Вечеряхме месно руло. А пък снощи риба. Аз не обичам риба, но това е положението.

Франсин Морис: Не се налага да пресича улицата или нещо такова. Смятахме, че не е опасно, щом живеем в такъв спокоен квартал. Поне така си мислех, де.

Детектив Андерсън: Винаги е трудно да решиш кога да започнеш да се доверяваш на децата… И тъй, Джун… ти тръгна по улицата, която минава край паркинга на Фигис Парк, нали?

Джун Морис: Да. Аз и Хелън…

Франсин Морис: Двете с Хелън…

Джун Морис: Двете с Хелън трябваше да довършим картата на Южна Америка. За един проект в училище. Използвахме различни цветове за различните страни и бяхме към края, обаче забравихме Парагвай, та се налагаше да започнем отначало. Това е положението. После щяхме да поиграем „Angry Birds“ на айпада на Хелън, докато татко дойде да ме вземе. Защото дотогава щеше да се стъмни.

Детектив Андерсън: По кое време е било това, госпожо Морис?

Франсин Морис: Когато Джун тръгна, по телевизията предаваха местните новини. Норм ги гледаше, а аз миех съдовете. Значи между шест и шест и половина. Вероятно около шест и четвърт, защото май вървеше прогнозата за времето.

Детектив Андерсън: Кажи ми какво видя, когато минаваше покрай паркинга, Джун.

Джун Морис: Тренер Т., нали ви казах. Живее наблизо и веднъж, когато кучето ни се изгуби, той ни го доведе. Понякога си играя с Грейси Мейтланд, обаче не много често. Тя е с една година по-голяма от мен и харесва момчета. Тренерът беше целият в кръв. Течеше му от носа.

Детектив Андерсън: Хммм. Какво правеше той?

Джун Морис: Тъкмо излизаше от горичката. Видя, че го гледам, и ми махна. Аз също му махнах и подвикнах: „Хей, тренер, какво ви се е случило?“, а той рече, че клон го е ударил по лицето. И добави: „Не бой се, само си разкървавих носа, случва ми се редовно.“ Отвърнах: „Не се боя, но вече няма да можете да носите тази риза, защото кръвта не се изпира, така казва мама.“ Той се усмихна: „Добре че имам много ризи.“ Ама имаше много кръв и по панталона му. И по ръцете.

Франсин Морис: Била е толкова близо до него! Това не ми излиза от главата…

Джун Морис: Защото му беше разкървавен носът ли? И Ролф Джейкъбс си разкървави носа миналата година, когато падна на игрището, а аз не се уплаших. Щях да му дам кърпичката си, обаче госпожа Гриша го заведе при медицинската сестра.

Детектив Андерсън: Близо ли бяхте един до друг?

Джун Морис: Ами… не знам. Той беше на паркинга, а аз на тротоара. Това близо ли е?

Детектив Андерсън: И аз не знам, но непременно ще разбера. Харесва ли ти безалкохолното?

Джун Морис: Вече ме попитахте.

Детектив Андерсън: Да бе, вярно.

Джун Морис: Старите хора са разсеяни, така казва дядо.

Франсин Морис: Джуни, това е невъзпитано, обиждаш човека.

Детектив Андерсън: Няма нищо. Дядо ти явно е мъдър, Джун. Какво стана после?

Джун Морис: Нищо. Тренерът се качи в буса и потегли.

Детектив Андерсън: Какъв цвят беше бусът?

Джун Морис: Е, сигурно бял, но цветът не си личеше от мръсотията по него. Освен това вдигаше много шум и бълваше син дим. Пфу, вонеше гадно.

Детектив Андерсън: Имаше ли нещо написано отстрани? Като име на фирма?

Джун Морис: Не. Беше просто бял бус.

Детектив Андерсън: Видя ли регистрационния номер?

Джун Морис: Не.

Детектив Андерсън: Накъде потегли бусът?

Джун Морис: По Барнъм Стрийт.

Детектив Андерсън: И си сигурна, че човекът — онзи, за който каза, че си е разкървавил носа — е бил Тери Мейтланд, така ли?

Джун Морис: Разбира се, беше тренер Т. Виждам го всеки ден. Той добре ли е? Да не е направил нещо лошо? Мама ми забрани да гледам вестника и новините по телевизията, обаче съм сигурна, че в парка се е случило нещо лошо. Ако не бяхме във ваканция, щях да знам, защото всички в училище са големи клюкари. Да не се е сбил с някой лош човек? Така ли си е разкървавил…

Франсин Морис: Привършваме ли, детектив? Знам, че ви е необходима информация, но не забравяйте, че довечера аз ще я слагам да си легне.

Джун Морис: Аз си лягам сама, не съм бебе!

Детектив Андерсън: Добре, почти свършихме. Джун, преди да си тръгнеш, ще поиграем на нещо. Обичаш ли игрите?

Джун Морис: Да, стига да не са скучни.

Детектив Андерсън: Ще сложа на масата шест снимки на шестима различни мъже… ето така… и всички те приличат малко на треньора Тери. Искам да ми кажеш…

Джун Морис: Ето този. Номер четири. Това е тренер Т.