Стивън Кинг
Другият (84)

8.

В къщата вонеше на цигари и за първи път от сума време на Холи й се допуши. Уилсън се тръсна на едно кресло, което също като стопа на колата й беше „ремонтирано“ с лейкопласт. До креслото беше изправен пепелник като онези пред заведенията, какъвто Холи не беше виждала, откакто дядо й бе починал (от емфизема). Канди извади от джоба на ластичния си панталон пакет цигари и запалка „Бик“. Не предложи цигара на посетителката, което не беше изненадващо предвид безбожните цени на тютюневите изделия, но Холи мислено й благодари. Защото може би щеше да се изкуши да запали.

— Първо ми платете — рече домакинята.

На път за второто си посещение на клиниката Холи предвидливо беше изтеглила пари от банкомат; сега извади от чантата си портмонето, преброи банкнотите и ги подаде на Уилсън, която също ги преброи и ги пъхна в джоба си при пакета с цигари.

— Дано да е вярно, че умееш да си държиш езика зад зъбите, Холи — каза, изведнъж преминавайки на „ти“. — Бог ми е свидетел, че тези мангизи са ми адски необходими, щото онзи задник, мъжът ми, изтегли всички пари от сметката ни, преди да се омете. Обаче ме е и адски шубе от госпожа Кели, щото тя хич не си поплюва. Същински дракон е, като в „Игра на тронове“.

Холи отново прокара пръст по устните си и завъртя невидимия ключ. Канди Уилсън се усмихна и като че ли се поуспокои. Огледа дневната — малка, тъмна и обзаведена в стил „Ранна гаражна разпродажба“.

— Скапано е тук, нали? Имахме хубава къща в западния район на града. Е, не точно дворец, но беше сто пъти по-свястна от тази дупка. Оня мръсник мъжът ми я шитна под носа ми, преди да духне завинаги. Нали знаеш поговорката, миличка: „Най-заблудени са тия, дето си затварят очите за истината.“ Понякога съжалявам, че нямаме деца, та да ги насъскам срещу него.

Бил щеше да знае как да реагира на това откровение, обаче Холи се почувства като в небрано лозе, затова побърза да извади бележника си и да се заеме с въпросите:

— Вярно ли е, че Хийт Холмс е бил санитар в клиниката?

— О, да. Викахме му Хийт Хубавеца. Хем на майтап, хем не съвсем. Е, не беше Крис Пайн или Том Хидълстън, обаче и не беше грозник. А и си падаше добряк. Всички го смятаха за симпатяга със златно сърце. Което за пореден път доказва, че никога не знаеш какво се таи в душите на мъжете. Аз разбрах колко е черна душата на тъй наречения ми мъж, ама той поне не е изнасилвал и обезобразявал деца. Видя ли им снимките във вестника?

Холи кимна. Красиви русокоси момиченца с еднакви красиви усмивки. На дванайсет и на десет, на същата възраст като дъщеричките на Тери Мейтланд. Още един факт, който можеше да е важен. Или пък не, само че интуицията нашепваше на Холи, че двата случая са свързани, че убиецът е един и същ. Още няколко доказателства — и шепотът щеше да прерасне във вик.

— Кой постъпва така? — попита Канди и сама си отговори: — Само чудовище може да го извърши.

— Колко време работихте заедно с него, госпожо Уилсън?

— Викай ми Канди, става ли? След като ми помогна да си платя сметките за идния месец, имаш право да ми говориш на „ти“. А Хийт… работих с него седем месеца и нищичко не заподозрях.

— Във вестника пише, че е бил в отпуск, когато момичетата са били убити.

— Вярно е. Замина при майка си в Риджис, на петдесетина километра оттук. Майка му казала на ченгетата, че той през цялото време е бил при нея. — Уилсън завъртя очи.

— Прочетох във вестника още нещо — че е имал досие.

— Тъй си беше, ама нищо сериозно, само дето на седемнайсет беше откраднал кола, за да се повози. — Канди намръщено се загледа в цигарата си. — Странно, че са го написали във вестника, понеже тогава Хийт е бил малолетен и тези досиета трябва да са засекретени. Ако не бяха, май нямаше да го назначат в „Хейсман“, макар да имаше солидна военна подготовка и да беше работил пет години в Националния военен медицински център „Уолтър Рийд“. Да, вероятно нямаше да му се отвори парашутът.

— Говориш така, сякаш много добре го познаваш.

— Само да не си помислиш, че го защитавам. Чат-пат се виждахме на по питие, обаче не бяхме гаджета — понякога след работа с цялата тайфа отивахме в „Четирилистната детелина“; по онова време не бях безпарична и можех да почерпя, когато ми дойдеше редът. Минало свършено, миличка. Бяхме се кръстили Малоумната петорка, понеже…

— Мисля, че схванах — прекъсна я Холи.

— О, не се и съмнявам. Знаехме всички вицове за болестта на Алцхаймер. Повечето са адски жестоки, а много от пациентите ни всъщност са мили хора, обаче ние си ги разправяхме тия вицове, за да… ами, не знам точно защо…

— Все едно да си подсвиркваш за кураж, като минаваш край гробище — подсказа Холи.

— Точно! Ще пиеш ли една бира?

— Да, с удоволствие. — Холи не обичаше бира, освен това дори слабоалкохолните напитки не са препоръчителни, когато вземаш лексапро, обаче тя искаше да поддържа разговора.

Уилсън донесе от кухнята две „Бъд Лайт“, но не предложи чаша на посетителката също както одеве не й беше предложила цигара. Пак се настани на закърпеното с лейкопласт кресло, което уморено изпъшка, и подхвана:

— Да, знам, че го бяха окошарили заради откраднатата кола. Всички го знаехме. Когато хората си пийнат, езиците им се развързват. Само че тая негова простъпка не можеше да се сравнява с онова, дето направи през април. Още не ми го побира главата. Като си помисля, че на миналогодишното коледно тържество се целунах с него под имела… — Тя потрепери… може би малко театрално.

— Значи той е бил в отпуск на двайсет и трети април.

— Ами, щом казваш… Знам, че беше през пролетта, щото пак ме беше хванала алергията. — Канди Уилсън запали поредната цигара. — Каза, че отива в Риджис и че с майка му щели да организират паметна служба за баща му, починал преди година. Той се хилеше на думата „паметна“, щото нали ние се грижим за хора с намалена памет… Може да е отишъл в Риджис, но се е върнал, за да убие момиченцата от Тротууд. Спор няма по този въпрос — първо, разни хора са го видели, второ, има видеозапис от камерата на една бензиностанция, на който се вижда как той си пълни резервоара.

— Резервоара на какво? — попита Холи. — Бус ли е карал? — Въпросът беше подвеждащ и Бил нямаше да одобри тази стратегия, обаче тя не можа да се въздържи.

— Де да знам? Май не пишеше във вестниците. Може да е бил с неговия си джип — „Шевролет Тахо“, много шикозен. Специални гуми, много никел… и с шибидах. Може да е вкарал децата вътре. Упоил ги е, докато е бил готов да ги… ами… да се възползва от тях.

— Ох… — неволно изпъшка Холи.

Канди Уилсън кимна:

— Точно. Не ти се иска да си го представиш, но не можеш да се въздържиш. Лично аз не мога. Сигурно знаеш и че са намерили по тях неговата ДНК, понеже и това го пишеше във вестника.

— Да.

— Освен това аз го видях същата седмица, щото веднъж дойде в работата. „Не те сдържа далече оттук, а?“ — попитах го. Той не продума, само се усмихна зловещо и продължи към Отделение Б. Никога не го бях виждала да се усмихва така, никога. Бас държа, че кръвта на горките деца още е била под ноктите му. Може би даже по оная му работа. Боже, призлява ми само като си помисля какво им е направил!

И на Холи й призляваше, обаче не го каза, само отпи от бирата си и попита какъв ден от седмицата е било, когато Хийт е дошъл в клиниката.

— Не се сещам, обаче беше след изчезването на момиченцата… Чакай малко! Ще ти кажа съвсем точно, понеже същия ден след работа имах час при фризьорката, за да си боядисам косата. Оттогава не съм стъпвала там и си личи, нали? Момент така. — Канди стана, взе от малкото бюро бележник и го прелисти. — Ето: „Хеърпорт“, салонът на Деби. 26 април.

Холи си записа всичко и добави удивителна. На тази дата Тери за последен път беше посетил баща си, а на следващия ден цялото семейство се беше качило на самолета за Тексас.

— Питър Мейтланд позна ли господин Холмс?

Канди Уилсън се засмя:

— Питър Мейтланд не разпознава никого, миличка. Миналата година имаше няколко дни на просветление… дотолкова, че сам да стигне до кафенето и да поиска шоколад — повечето от нашите питомци си спомнят най-дълго нещата, дето са им най-любими. Сега само седи и гледа в една точка. Ако ме хване тая болест, ще изгълтам една шепа хапчета — докато още помня за какво служат — и ще гушна букета. Обаче ако питаш дали Хийт е познавал Мейтланд, отговорът е твърдо „да“. Някои санитари току си сменят пациентите, но Хийт винаги обслужваше стаите с нечетни номера в Отделение Б. Разправяше, че някои пациенти го разпознават, въпреки че повечето им мозъчни клетки са мъртви. А Мейтланд е в стая 5 от Отделение Б.

— Хийт посети ли го в деня, в който си го видяла в клиниката?

— Сигурно. Знам нещо, дето не го писаха във вестниците, обаче щеше да предизвика фурор, ако Хийт го бяха изправили пред съда.

— Какво е то, Канди? Какво?

— Щом ченгетата разбраха, че след убийствата е бил в отделението, претърсиха всички стаи, като наблегнаха на стаята на Мейтланд, понеже Кам Мелински каза, че видял Хийт да излиза оттам. Кам е чистач и рече, че забелязал Хийт най-вече защото той — Кам де — миел пода в коридора, а Хийт се подхлъзнал и тупнал по задник.

— Сигурна ли си, Канди?

— Разбира се, но сега следва най-интересното. Най-добрата ми приятелка е сестра Пени Прюдъм. Та тя чула как след обиска на стая 5 едното ченге казало на някого по телефона, че са намерили там косъм. Косъм от руса коса. Какво, мислиш, е станало после, а?

— Сигурно са направили ДНК тест, за да проверят дали е на едно от момиченцата.

— Позна, мила! Също като в „От местопрестъплението“!

— Резултатите от теста не са били обявени публично — промърмори Холи. — Или греша?

— Не грешиш. Знаеш обаче какво са открили ченгетата в мазето на госпожа Холмс, нали?

Холи кимна. Тази подробност беше стигнала до пресата и когато родителите на момиченцата са я чели, все едно са забивали стрели в сърцата им. Някой се беше разприказвал и вестникарите не се бяха посвенили да публикуват информацията. Може би новината е била съобщена и по телевизията.

— Много убийци сексманиаци колекционират „сувенири“ — авторитетно заяви Канди. — Гледала съм такива неща в „Криминални досиета“ и „Дейтлайн“. Обичайно е за тези откачалки.

— Хийт Холмс никога не ти се е струвал откачен, нали?

— Тези типове умеят да се прикриват — кисело промърмори Канди.

— Само че той не се е постарал да прикрие това престъпление. Видели са го много хора, има и запис от охранителната камера.

— И какво от това? Откачил е напълно, а на откачените не им пука.

„Убедена съм, че детектив Андерсън и прокурорът на окръг Флинт са казали същото за Тери Мейтланд — помисли си Холи. — Въпреки че някои серийни «убийци сексманиаци», както ги нарича Канди Уилсън, с години се изплъзват от правосъдието. Например Тед Бънди и Джон Уейн Гейси.“

Стана и промърмори:

— Време е да тръгвам. Благодаря, че се съгласи да си поговорим.

— Ще ми се отблагодариш, като се постараеш госпожа Кели да не разбере за разговора ни.

— Бъди спокойна, никога няма да узнае. — Холи тръгна към вратата, но миг преди да излезе, Канди каза:

— Нали знаеш за майка му? Какво направи, след като Хийт се самоуби в затвора?

Холи спря и се обърна:

— Не, не знам.

— Стана един месец по-късно. Сигурно не си стигнала дотам, като си проучвала. Тя се обеси. Също като сина си, само че в мазето на къщата си, а не в затворническа килия.

— Мили Боже! Оставила ли беше предсмъртно писмо?

— Не ми е известно. Знам само, че тъкмо в мазето полицаите са намерили окървавените гащички. Онези с Мечо Пух, Тигъра и Ру. Ако единственият ти син направи такова нещо, защо да оставяш предсмъртно писмо?