Стивън Кинг
Другият (95)

8.

Заедно с Джийни внесоха покупките и ги подредиха. После той я помоли да разгледа нещо на телефона му.

— Защо?

— Само го погледни, ако обичаш. Имай предвид, че човекът на фотографията сега е много по-възрастен.

Джийни се взира десетина секунди в полицейската снимка, после му върна телефона. Беше пребледняла като платно.

— Същият е. Сега косата му е по-къса и вместо мустачки има брада катинарче, но това е човекът, който снощи беше в нашата къща. Същият, който се закани да те убие, ако не спреш. Как се казва?

— Клод Болтън.

— Ще го арестуваш ли?

— Не още. А и не знам дали бих могъл, дори да искам, след като съм временно отстранен от длъжност…

— В такъв случай какво ще направиш?

— Сега ли? Ще открия този тип.

Беше намислил да се обади на Сабло, само че се отказа, защото Юн беше зает с издирване на информация за Холмс, убиеца от Дейтън. Отказа се да потърси Джак Хоскинс, понеже онзи беше пияница и дрънкало. Имаше обаче още една възможност.

Позвъни в болницата, откъдето му казаха, че Бетси Ригинс вече си е вкъщи заедно със скъпата си рожба, и той й се обади на домашния телефон. След като се поинтересува за новороденото (и беше принуден да изслуша десетминутна лекция за всичко от кърменето до безбожната цена на пелените за еднократна употреба), попита Бетси дали ще помогне на колега, като проведе няколко разговора в качеството си на полицейска служителка. Обясни й какво му е необходимо, а тя попита:

— С Мейтланд ли е свързано?

— Виж, скъпа, предвид сегашното ми положение, по-добре не питай и не коментирай.

— Значи има опасност да загазиш. Аз — също, ако ти помогна.

— Ако се страхуваш от началник Гелър, бъди спокойна — няма да му кажа.

Бетси дълго мълча, Ралф търпеливо я изчака да вземе решение. Накрая тя промърмори:

— Искрено съчувствам на жената на Мейтланд. Сърцето ми се свива, като си помисля, че прилича на хората, преживели терористичен акт, дето ги дават по новините: окървавени са, въртят се като мухи без глави и не осъзнават какво се е случило. Ако ти услужа, това ще й помогне ли?

— Възможно е. Само толкова ще ти кажа.

— Ще се опитам, обещавам. Джон Зелман не е абсолютен гадняр, пък и всяка година трябва да си изважда разрешително за стриптийз клуба, та може и да откликне на молбата ми. Ще ти се обадя, ако го навия. Всъщност ако успея, той ще ти позвъни.

— Благодаря, Бетси.

— Надявам се да остане между нас, Ралф. Разчитам да се върна на работа, след като ми изтече отпускът по майчинство. Потвърди, че си ме чул, ако обичаш.

— Да, чух те съвсем ясно.