Стивън Кинг
Другият (119)

3.

— Леле! — възкликна Ралф. Само това му дойде наум.

— Вярно ли е? — поколеба се Джийни. — Не ми го побира главата. Брейди Хартсфийлд е прехвърлил съзнанието си в главата на лекаря, под чиито грижи е бил, така ли?

— Да. Може би благодарение на експерименталните медикаменти, които му е давал Бабино, само че аз открай време се съмнявам причината да е само в тях. У Хартсфийлд вече се криеше нещо и с удара по главата го извадих наяве. Така мисля. — Холи отново се обърна към Ралф: — Вие обаче не вярвате, нали? Може би ще успея да се свържа по телефона с Джером и той ще потвърди думите ми… ала вие няма да повярвате и на него.

— Вече не знам в какво да вярвам… Тази поредица от самоубийства, предизвикани от съобщение, закодирано във видеоигра… писаха ли за това във вестниците?

— Отразиха го навсякъде — вестници, телевизии, интернет. — Холи замълча и се загледа в ръцете си. Ноктите й не бяха лакирани, но бяха добре оформени — беше престанала да ги гризе, също както бе престанала да пуши. Отърсила се беше от навика. Понякога си мислеше, че пътуването й към състояние, поне наподобяващо психическа стабилност, беше започнало с отказването от вредните навици. Раздялата с тях не беше лесна. Те й бяха приятели.

Отново заговори, но без да поглежда нито Ралф, нито жена му — очите й бяха вперени в далечината:

— Тъкмо когато се разиграваха събитията с Бабино и Хартсфийлд, лекарите откриха, че Бил има рак на панкреаса. След това той полежа в болницата, после го изписаха. Вече всички знаехме, че е обречен, той също го знаеше, въпреки че не го каза пред никого и до края се бори с проклетия рак. Отбивах се в дома му почти всяка вечер отчасти за да се уверя, че хапва по нещо, отчасти да поседя с него. За да му правя компания, но и за да… не знам как да се изразя.

— Да попиеш всичко от него? — промълви Джийни. — Преди да си е отишъл завинаги?

Лъчезарната усмивка, която тъй подмладяваше Холи, отново грейна:

— Да! Точно така! Една нощ, малко преди той отново да постъпи в болницата, токът в неговия квартал угасна. Някакво дърво беше паднало и бе прекъснало електропровода. Заварих Бил да седи пред къщата и да гледа звездите. „Не можеш да ги видиш добре, когато светят уличните лампи — каза ми. — Погледни колко са много и как ярко светят.“ През онази нощ ми се струваше, че можем да видим целия Млечен път. Поседяхме още малко навън — не продумвахме, само се взирахме в нощното небе. После Бил каза: „Учените започват да вярват, че вселената е безкрайна. Миналата седмица го прочетох в «Ню Йорк Таймс». И когато виждаш всички звезди на небето и знаеш, че отвъд тях има още повече, твърдението започва да ти се струва логично.“ Почти никога не споменавахме Брейди Хартсфийлд и онова, което той причини на Бабино, след като състоянието на Бил се влоши, но мисля, че през онази нощ той говореше за тях.

— По небето и земята има повече неща, отколкот’ нашите глави побират — промълви Джийни.

Холи се поусмихна:

— Да, Шекспир го е казал най-добре. Мисля, че се отнася за всичките му произведения.

— Може би Ходжис не е говорел за Хартсфийлд и за Бабино. Може би се е опитвал да приеме… състоянието си.

— Разбира се — кимна Холи. — Както и всички загадки. Тъкмо както трябва да сторим и ние… — Телефонът й изчурулика. Тя го извади от задния си джоб, прочете съобщението и обясни: — От Алек Пели е. Самолетът, осигурен от господин Голд, ще е готов за излитане в девет и трийсет. Нали не сте се отказали от пътуването, господин Андерсън?

— Не, разбира се. И тъй като се впускаме заедно в това… каквото и да е то, предлагам да загърбим официалностите и да си говорим на „ти“, става ли? — Той допи кафето си и стана. — Ще помоля двама униформени да наблюдават къщата, докато ме няма, Джийни. Съгласна ли си?

Тя кокетно запърха с мигли:

— Добре, стига да са красиви.

— Ще помоля Трой Рамидж и Том Йейтс. Не приличат на филмови звезди, но те арестуваха Мейтланд на бейзболното игрище. Струва ми се справедливо да ги включим в „екипа“.

— Искам да проверя нещо, и то още сега, преди напълно да се е развиделило — каза Холи. — Предлагам да се върнем в къщата.