Стивън Кинг
Другият (40)

17.

Тази събота Алек Пели се освободи от семейните задължения чак в три и половина следобед. Докато пристигне в Кап Сити, минаваше пет часът, но слънцето още прогаряше дупка в небето. Той паркира на обръщалото на „Шератон“, даде десетачка на охранителя и го помоли да държи под око колата му. В магазинчето за печатни издания Лорет Левел отново преподреждаше евтините бижута на витринката. Алек остана там само няколко минути. Излезе, облегна се на експлоръра си и се обади на Хауи Голд:

— Добрах се преди Андерсън до записите от охранителните камери и видеото от телевизията, обаче той ме изпревари с книгата, дори я е купил. Май резултатът е равен.

— Мамка му! — процеди Хауард. — Кой му е казал за нея?

— Никой. Мисля, че е съчетание от късмет и нюх на опитен полицай. Продавачката в магазинчето — то по-скоро е като будка — за печатни издания ми каза, че в деня на срещата с Коубън някакъв човек се поинтересувал от книгата, но като видял, че струва близо осемдесет долара, я върнал на полицата. Изглежда, тя не знае, че този човек е бил Мейтланд — явно не гледа новините. Разказала на Андерсън за случилото се и той купил книгата. Направило й впечатление, че непрекъснато я държал между дланите си.

— Явно се е надявал да открие пръстови отпечатъци, които не съвпадат с отпечатъците на Тери, и така да докаже, че човекът, разглеждал въпросната книга, не е бил Мейтланд. Няма да му се отвори парашутът. Бог знае още колко души са я разглеждали.

— Госпожа Левел, която държи магазинчето, е на друго мнение. Каза, че месеци наред никой друг не е посягал тъкмо към тази книга.

— Няма значение. — Хауи май не се разтревожи, обаче на Алек му беше неспокойно и за двамата. Появил се беше мъничък дефект в аргументите им, които досега бяха непробиваеми като бронежилетка. „Евентуален дефект — напомни си, — който Хауи лесно ще преодолее.“ Съдебните заседатели не се интересуваха от онова, което не е пред очите им.

— Бях длъжен да ти кажа, шефе. Нали затова ми плащаш.

— Е, вече знам. Ще се върнеш за предявяване на обвинението утре, нали?

— За нищо на света няма да го пропусна — заяви Алек. — Разговаря ли със Самюълс за паричната гаранция?

— Да. Разговорът беше много кратък. Той обеща да се възпротиви с всяка фибра на тялото си. Цитирам го дословно.

— Господи, този човек няма ли бутон за изключване?

— И аз това питам.

— Смяташ ли, че все пак ще пуснат клиента ти под гаранция?

— Предполагам. Разбира се, не съм напълно сигурен, но… почти деветдесет процента.

— Ако освободят Мейтланд, непременно го предупреди да не се разхожда дори из квартала си. Мнозина държат вкъщи оръжия, за да се защитават от крадци, а в момента той е най-недолюбваният човек във Флинт Сити.

— Ще бъде под домашен арест и от полицията ще наблюдават къщата му. — Хауи въздъхна. — Жалко за онази книга…

Алек му каза дочуване и седна зад волана. Искаше да е вкъщи по-рано, за да му остане време да си направи пуканки преди „Игра на тронове“.