Стивън Кинг
Другият (94)

7.

Той излезе от магазина с три плика с покупки, сложи ги в багажника, после си погледна телефона. Три съобщения от Сабло. Първо отвори онова с прикачената снимка. На полицейската фотография Клод Болтън изглеждаше много по-млад от човека, когото Ралф беше разпитал преди ареста на Мейтланд. Освен това явно беше дрогиран до козирката, ако се съди по разфокусирания му поглед; на едната му страна имаше дълбока драскотина, по брадичката му беше засъхнало нещо — яйчен жълтък или повръщано. Беше заявил, че редовно посещава сбирките на Анонимните наркомани и че е чист от пет-шест години. Може би казваше истината, може би — не.

Към втория имейл от Сабло беше прикачен списък с многобройните арести на Болтън, повечето за дребни провинения. Включени бяха и особените белези: един на гърба, друг — на левия му хълбок, трети — на дясното му слепоочие, плюс около две дузини татуировки. Орел, нож с окървавено острие, русалка, череп със свещи в очните кухини и много други, които не представляваха интерес за Ралф. Вълнуваха го думите, татуирани на опакото на дланите: НЕМОЖЕ на дясната, ТРЯБВА на лявата.

Човекът с изгарянията, когото беше видял пред съда, имаше татуировки на опакото на дланите, но дали бяха НЕМОЖЕ и ТРЯБВА? Затвори очи и се опита да си спомни как изглеждаха, обаче не можа. От опит знаеше, че затворниците често имат татуировки на опакото на дланите — може би подражаваха на герои от криминалните филми. Най-популярни бяха ОБИЧ и ГНЯВ, както и ДОБЪР и ЛОШ. Веднъж Джак Хоскинс беше споменал за някакъв крадец с физиономия на плъх, на чиито ръце било татуирано ЧУКА и ДУХвА, после беше добавил, че с тия надписи хубавецът надали ще си намери гадже.

Ралф беше сигурен в едно — че човекът с изгарянията нямаше татуировки от китките до раменете. При Клод Болтън бяха в изобилие, но, разбира се, пламъците, които бяха съсипали лицето на онзи пред съда, може да бяха заличили рисунките по ръцете му. Само че…

— Само че онзи пред съда не беше Болтън — промърмори Ралф, отвори очи и се загледа в хората, които влизаха и излизаха от супермаркета. — Невъзможно е. Болтън не е обгорен.

По телефона снощи беше попитал онази Гибни: „Не е ли странно?“, тя го беше уверила, че ще става все по-странно. И беше дяволски права!