Стивън Кинг
Другият (32)

9.

Сара и Грейс Мейтланд почти не хапнаха на закуска, което не разтревожи Марси, колкото необичайното отсъствие на телефоните и минитаблетите им. Полицията им беше разрешила да ги задържат, но Сара и Грейс ги оставиха в спалнята, след като ги прегледаха набързо. Явно не им се четяха писанията в социалните мрежи и в новинарските сайтове. Марси погледна през прозореца на всекидневната и като видя на улицата още телевизионни бусове и една патрулка, побърза да дръпне завесите. Очертаваше се безкраен ден. С какво, за Бога, щеше да го запълни?

Хауи Голд отговори на този въпрос. Обади се в осем и четвърт и гласът му звучеше удивително бодро:

— Днес следобед ще посетим Тери. Заедно. По принцип задържаният подава молба за свиждане двайсет и четири часа предварително и чака за одобрение, но аз го уредих. За съжаление няма да имате пряк контакт, защото Тери е в отделение с максимална сигурност. Това означава да разговаряте през стъкло, обаче не е страшно като във филмите. Ще видиш.

— Добре… — Тя усети, че се задъхва от вълнение. — В колко часа?

— Ще те взема в един и половина. Приготви най-хубавия му костюм и елегантна тъмна вратовръзка. Ще ги носи в съда, когато ще му предявят обвинение. А, вземи и нещо хубаво за хапване. Ядки, плодове, бонбони. Сложи ги в прозрачна торбичка.

— Разбрах. Ами момичетата? Трябва ли…

— Не, те остават вкъщи. Затворът не е място за тях. Намери някой да стои при тях, ако онези от медиите започнат да напират. И им кажи, че всичко е наред.

Марси не знаеше дали ще намери някого да наглежда дъщерите й — след случилото се снощи не й се искаше да моли Джейми. Навярно, ако помолеше полицая в патрулката, той щеше да държи настрана „лешоядите“. Нали?

— Наистина ли? Наистина ли?

— Така мисля. Алек Пели току-що удари джакпота в Кап Сити и печалбата се изсипа в ръцете ни. Ще ти пратя линк към един материал. Ти прецени дали да го споделиш с пиленцата си, но на твое място аз бих го направил.

След пет минути Марси седеше на дивана, от едната й страна се беше настанила Сара, от другата — Грейс. Гледаха нещо на минитаблета на Сара. Е, щеше да е по-добре да разполагаха с компютъра на Тери или с лаптопа му, но полицията ги беше конфискувала. Оказа се обаче, че и таблетът върши работа. Скоро и трите се смееха, крещяха от радост и пляскаха дланите си една на друга, като правят спортистите при победа.

„Това не е само светлина в края на тунела — помисли си Марси, — а дъга, която носи късмет.“