Стивън Кинг
Другият (48)

1.

Ралф не беше споделил с Джийни най-ужасното си подозрение, засягащо Самюълс — че областният прокурор се е надявал пред съда да се съберат тълпи от справедливо разгневени граждани на Флинт Сити, — затова когато в сряда вечерта Самюълс позвъни на вратата на семейство Андерсън, тя с половин уста го покани да влезе и не се постара да скрие неприязънта си към него.

— Той е в двора отзад — избърбори, обърна му гръб и тръгна към дневната, където тази вечер Алекс Требек нахъсваше всички участници в „Джепърди“ да се раздадат докрай. — Знаеш как да стигнеш дотам.

Господин областният прокурор, който тази вечер носеше джинси, маратонки и сива тениска, остана за миг в антрето, сякаш се питаше как да постъпи, после я последва. Пред телевизора имаше две кресла; на по-голямото и по-износеното не седеше никой. Самюълс взе от масичката между креслата дистанционното и намали звука на телевизора. Джийни продължи да се взира в екрана, където участниците се бореха с категорията „Злодеи в литературата“. Отговорът, изписан най-отдолу, гласеше: „Тя поиска да обезглавят Алиса.“

— Лесен въпрос — обади се Самюълс. — Отговорът е „Царицата на сърцата“. Как е той, Джийни?

— А ти как мислиш?

— Съжалявам, че събитията се развиха по този начин.

— Нашият син е научил, че баща му е отстранен от работа — каза тя, все така взирайки се в екрана. — Прочел го е в интернет. Разбира се, разтревожен е, но новината, че любимият му треньор е бил застрелян пред съда, го е потресла. Настоява да се върне у дома. Помолих го да остане още няколко дни и да се убеди, че наистина иска да напусне лагера. Предпочетох да скрия, че баща му още не е готов да застане очи в очи с него.

— Не е отстранен, а е в отпуск. Платен отпуск. Такава е процедурата, когато полицай застреля някого…

— Не по врат, а по шия! Не на мене, ако обичаш! — прекъсна го Джийни. — Ралф каза, че има опасност „отпускът“ да продължи половин година, и то ако се съгласи да се подложи на задължителния психотест.

— Защо да не се съгласи?

— Мисли да напусне.

Самюълс машинално вдигна ръка към главата си, обаче перчемът беше покорен (поне досега) и той я отпусна.

— В такъв случай можем да станем съдружници. В този град няма свястна автомивка.

Джийни за първи път извърна очи от телевизора и ги впери в прокурора:

— Какво намекваш?

— Няма да се кандидатирам за втори мандат.

Устните й се разтегнаха в злобна усмивка, режеща като остър нож, която и собствената й майка не би познала:

— Ясно. Ще напуснеш, преди да са те изритали.

— Да, ако предпочиташ тази фраза.

— Предпочитам я — промърмори Джийни. — Иди при него, господин бъдещ прокурор в оставка, и му предложи съдружие. Обаче бъди готов да те замери с нещо тежко.