Стивън Кинг
Другият (146)

7.

Стигнаха до билборда с прехласнатите мъж, жена и двете им деца, вдигнали високо газовите си фенери. Хауи потегли бавно по изровеното шосе към пещерата, като се опитваше да избегне най-големите дупки. Температурата, която беше около десет градуса, когато тръгнаха от къщата на семейство Болтън, вече се беше покачила до над двайсет. И щеше да се повишава още.

Холи посочи:

— Виждате ли онзи хълм? Главният вход на пещерата е в основата му. По-скоро е бил, преди да го циментират. Първо ще огледаме него. Ако онзи се е опитал да влезе оттам, може да е оставил някакви следи.

— Съгласен съм. — Юн се огледа: — Боже, колко е запустяло… печална гледка.

— Семействата на близначетата и на хората от спасителната експедиция били съкрушени от смъртта им — промълви Холи, — но случилото се било пагубно и за Мерисвил. Всички разчитали на доходите от туристите, посещаващи пещерата. Мнозина напуснали, след като „атракцията“ била затворена.

Хауи удари спирачки:

— Сигурно в тази будка са се продавали билетите, виждам и верига, преграждаща пътя.

— Заобиколи я — каза Юн. — Дай малко зор на автомобила и да се надяваме, че окачването ще издържи.

Голд се подчини, комбито заподскача, заедно с него заподскачаха и пътниците, закопчали предпазните си колани.

— Така. Само да предупредя: от този момент нататък сме закононарушители, защото навлизаме без разрешение в частна собственост.

Мършав койот изскочи от храсталаците и побягна, сянката му препускаше редом с него. Ралф мимоходом забеляза почти заличени от вятъра следи от широки гуми и предположи, че местните младежи — все някои бяха останали в Мерисвил — са идвали тук с атеветата си. Вниманието му обаче беше насочено към скалистия хълм, където бе някогашната единствена туристическа атракция в Мерисвил. Смисълът на съществуването му, както префърцунено би се изразил някой.

— Всички сме въоръжени — каза Юн. Беше изпънал гръб и се взираше право напред. — Нали така?

Мъжете отговориха утвърдително. Холи Гибни не продума.