Стивън Кинг
Другият (47)

4.

Първият куршум, изстрелян от Оли Питърсън, само проряза дълбока драскотина в главата на Тери (изтече много кръв, но раната беше повърхностна), от която би му останал белег и неприятен спомен. Третият обаче го прониза в сърцето и върху ризата му се появи бързо уголемяващо се кърваво петно.

„Куршумът щеше да улучи предпазната жилетка, ако не беше отказал да я сложи“ — помисли си Ралф.

Тери лежеше на тротоара. Очите му бяха отворени. Устните му мърдаха. Хауи Голд понечи да клекне до него, но Ралф го блъсна встрани и Хауи се просна по гръб. Марси се беше надвесила над съпруга си и бърбореше несвързано:

— Раната не е сериозна, Тер, ще се оправиш, не се предавай…

Андерсън сложи длан на гърдите й и я накара да се отдръпне. Тери още беше в съзнание, но времето му изтичаше.

Тъкмо коленичи на тротоара, някой застана до него — оператор от някоя от проклетите телевизии. Юн Сабло хвана човека през кръста, завъртя го и го изтласка встрани. Краката на оператора се преплетоха и той падна, като машинално вдигна камерата, за да я предпази.

— Тери… — промълви Ралф; виждаше как потта от челото му капе върху лицето на Мейтланд и се смесва с кръвта от раната на главата му. — Тери, ще умреш. Разбираш ли ме? Той хубаво те подреди. Ще умреш!

— Не! — изписка Марси. — Не, не бива! Момичетата няма да останат без баща. Не може, не бива да умре! — И отново се опита да коленичи до съпруга си и да го прегърне.

Алек Пели, който беше пребледнял и изглеждаше съсипан, я хвана за блузата и я придърпа към себе си. Хауи някак си се беше изправил на колене, но повече не се намеси.

— Къде… ме улучи?

— В гърдите, Тери. Право в сърцето, предполагам. Искам да направиш предсмъртно признание, чу ли? Признай, че си убил Франк Питърсън. Това е последната възможност да ти олекне на съвестта.

Тери се усмихна, от двете страни на устните му потекоха тънки струйки кръв.

— Не съм го убил — пророни тихо, почти шепнешком, но съвършено ясно. — Невинен съм, Ралф… затова… на твоята съвест няма да олекне.

Стисна клепачи… после с усилие отново отвори очи. За секунда-две в погледа му искреше живот. Сетне искрата угасна. Ралф сложи пръстите си пред устата му. Тери вече не дишаше.

Той се обърна към Марси Мейтланд. Беше му трудно, главата му сякаш тежеше тонове.

— Съжалявам — промълви. — Мъжът ти почина.

Шериф Дулин печално промърмори:

— Ако не беше отказал да сложи предпазната жилетка…

Току-що овдовялата жена го изгледа смаяно, но се нахвърли върху Ралф Андерсън — толкова мълниеносно, че Алек Пели не можа да я задържи и в ръката му остана само парче от блузата й:

— Ти си виновен! Ако не го беше арестувал пред очите на целия град, тези хора нямаше сега да са тук. Все едно ти го застреля!

Ралф Андерсън я остави да издере с нокти дясната му страна и едва след това я хвана за китките. Позволи й да разкървави лицето му може би защото го беше заслужил… не, не може би — заслужил го беше.

— Марси — промълви. — Застреля го братът на Франк Питърсън и той щеше да е тук, без значение къде сме арестували Тери.

Алек Пели и Хауи Голд й помогнаха да се изправи, като внимаваха да не настъпят мъртвия й съпруг.

— Може би е така, детектив Андерсън — процеди Хауи, — само че убиецът нямаше да е заобиколен от стотици хора и щеше да се набива на очи.

Алек Пели не продума, само изгледа с ледено презрение детектива. Ралф се обърна към Юн, но той извърна очи и подаде ръка на ридаещата блондинка от Канал 7, за да й помогне да се изправи.

— Получи си предсмъртното признание, нали? — изкрещя Марси и протегна към Ралф ръцете си, почервенели от кръвта на съпруга й. — Доволен ли си!?

Той не продума; тя го изгледа с отвращение, обърна се и съзря Бил Самюълс. Най-после се беше осмелил да излезе и стоеше на най-горното стъпало между двамата от съдебната охрана.

— Каза, че не го е извършил! — кресна му Марси. — Каза, че е невинен! Всички го чухме, мръсник такъв! Миг преди да умре, МЪЖЪТ МИ КАЗА, ЧЕ Е НЕВИНЕН!

Самюълс не отговори; обърна се и влезе обратно.

Сирени. Пищенето на алармата на камарото. Развълнуваното бърборене на хората, които се връщаха, след като опасността беше отминала. Връщаха се, за да видят трупа. Да го снимат и да го качат на стените си във Фейсбук. Сакото, което Хауи беше преметнал върху ръцете на Тери, за да скрие от зяпачите и телевизионните камери белезниците, сега беше захвърлено на улицата — изцапано и окървавено. Ралф го взе и покри с него лицето на Тери (като го видя, Марси нададе жален вой), после отиде до стълбите пред съда, седна и отпусна глава между коленете си.