Стивън Кинг
Другият (166)

27.

След публичния арест и най-вече след публичната екзекуция на съпруга й Марси Мейтланд се беше опарила от недоброжелатели и много внимаваше кого допуска в дома си. Ето защо, когато на вратата се позвъни, тя първо се приближи до прозореца, леко дръпна завесите и погледна през пролуката. Отвън стоеше жената на детектив Андерсън и очите й сякаш бяха зачервени от плач. Марси изтича до вратата и я отвори. Да, Джийни наистина беше плакала и като видя колко е разтревожена Марси, отново се разплака.

— Какво е станало? Всичко наред ли е? Те добре ли са?

Джийни влезе в антрето:

— Къде са твоите момичета?

— Седят под голямото дърво в градината и играят крибидж с дъската на Тери. Играха до късно през нощта, а тази сутрин започнаха рано-рано. Какво е станало? Защо плачеш?

Джийни я хвана под ръка и я заведе в дневната:

— Моля те, седни.

Марси не помръдна:

— Кажи ми веднага!

— Едната новина е хубава, но другата — много лоша. Ралф и Холи Гибни са невредими. Лейтенант Сабло е бил прострелян, но раната му не е много опасна. Хауи Голд и Алек Пели… те са мъртви. Застрелял ги е от засада колега на мъжа ми. Детектив Джак Хоскинс.

— Мъртви? Мъртви ли? Как е възможно… — Марси седна на любимото кресло на Тери, защото краката й се подкосиха, и недоумяващо се втренчи в Джийни: — За каква добра новина говореше? Как е възможно да са… Господи, става все по-лошо!

Тя притисна длани до лицето си. Джийни коленичи до нея и дръпна ръцете й — с много нежност, но и решително:

— Марси, овладей се!

— Не мога. Съпругът ми е мъртъв, а сега и това… Никога няма да се съвзема. Дори заради Грейс и Сара…

— Престани — тихо каза Джийни, обаче Марси примигна, все едно я бяха зашлевили. — Нищо не може да върне Тери, ала двама достойни мъже умряха, за да изчистят петното от името му и да помогнат на дъщерите ти да не се чувстват белязани в този град. И двамата са семейни и като си тръгна оттук, ще ида при Илейн Голд. Сърцето ми се свива, знам, че ще е ужасно. Юн е бил ранен, мъжът ми е рискувал живота си. Знам колко те боли, но сега можеш да помогнеш на Ралф и на другите. Затова се овладей и ме изслушай.

— Да… Добре.

Джийни хвана едната й ръка — беше ледена… също като нейната.

— Всичко, което ни разказа Холи Гибни, се оказа вярно. Имало е друг, извършващ убийствата, но не е бил човешко същество, а… нещо различно. Без значение е как ще го наречем — Ел Куко, Дракула, Син на Сам или на Сатаната… Бил е там, в пещерата. Намерили са го и са го убили. Ралф ми каза, че изглеждал като Клод Болтън, въпреки че истинският Клод през това време е бил в дома си на километри от пещерата. Преди да дойда тук, разговарях с Бил Самюълс. Той смята, че ако всички разкажем една и съща история, всичко ще е наред. Че е твърде вероятно да изчистим името на Тери. Ако всички разказваме една и съща история. Ще можеш ли?

Надеждата изпълни очите на Марси като вода, бликнала от извор.

— Да! Да! Ще мога. Каква е историята?

— На срещата онази вечер сме обсъждали само как да докажем невинността на Тери. Нищо друго.

— Да, невинността на Тери.

— По време на срещата Бил Самюълс се е съгласил повторно да разпита всички свидетели, които вече са били разпитани от Ралф и от другите детективи, като започне с Върбова вейка и кара по обратния ред. Така беше, нали?

— Да.

— Не е могъл да започне с Клод Болтън, защото той е бил в Тексас при майка си, която не е добре със здравето. Хауи е предложил заедно с Холи, Алек и с моя съпруг да го разпитат на място. Юн е обещал да замине с тях, ако му е възможно. Помниш ли тази уговорка?

— Да. — Марси усърдно закима. — Всички бяхме единодушни, че идеята е чудесна. Само че съм забравила защо госпожа Гибни беше на срещата.

— Защото тя е частен детектив и Алек й беше възложил да проследи дали Тери е бил в Охайо и какво е правил, докато е бил там. Случаят я заинтригувал и пристигнала във Флинт Сити, за да провери дали помощта й ще е необходима и в бъдеще. Сега спомни ли си?

— Да.

Без да изпуска ръката на Марси и без да отмества поглед от лицето й, Джийни й каза най-важното:

— Не сме разговаряли за същества, които могат да се преобразят в каквото и в когото си пожелаят, и дума не е ставало за Ел Куко, призрачни проекции или за нещо друго, което би могло да се нарече свръхестествено.

— Не. Не, разбира се. И през ум не ни е минавало, откъде-накъде?

— Вярвали сме, че някой, който изглежда като Тери, е убил малкия Франк Питърсън и се е опитал да натопи съпруга ти. Нарекли сме този някой Другия.

Марси стисна ръката й:

— Точно така. Нарекохме го Другия.