Стивън Кинг
Другият (4)

4.

Показания на госпожа Арлийн Станхоуп (12 юли, 13:00, разпитвана от детектив Ралф Андерсън)

 

Станхоуп: Ще се забавим ли много, господин полицай?

Детектив Андерсън: Не, никак. Само разкажете какво видяхте във вторник следобед, на 10 юли, и ще приключим.

Станхоуп: Добре. Излязох от магазина на Джералд. Винаги пазарувам там във вторник. В „Джералд“ е по-скъпо, но откакто престанах да шофирам, не ходя в „Крогър“. Отказах се от колата в годината след смъртта на съпруга ми, защото вече не се доверявах на рефлексите си. Няколко пъти катастрофирах. Само чукната броня, нищо сериозно, обаче и това ми стигаше. „Джералд“ е едва на две пресечки от апартамента, в който живея, откакто продадох къщата, а докторът казва, че ходенето е полезно. За сърцето, нали разбирате. Излизах от магазина с три торбички в количката — само толкова мога да си позволя, там цените са безбожни, особено на месото, вече не помня кога за последен път хапнах бекон — и видях малкия Питърсън.

Детектив Андерсън: Сигурна ли сте, че видяхте Франк Питърсън?

Станхоуп: О, да, беше Франк. Горкото момче, толкова ми е жал за него, но вече е в рая и вече не се мъчи. Така се утешавам. Знаете ли, Питърсън има две момчета, и двете червенокоси, ужасен морковен цвят, обаче Оливър е поне с пет години по-голям от бедния Франк. Преди време ни носеше вестника, Франк има велосипед, от онези с високо кормило и тясна седалка…

Детектив Андерсън: Нарича се седалка тип „банан“.

Станхоуп: Не знам как се нарича, но знам, че колелото беше яркозелено, гнусен цвят, и на седалката имаше стикер на местната гимназия. Само че той никога няма да учи там, нали? Клетото, клетото момче.

Детектив Андерсън: Госпожо Станхоуп, желаете ли да прекъснем за малко?

Станхоуп: Не, да свършваме по-бързо, става ли? Искам да се прибера у дома и да нахраня котката. Винаги я храня в три, сигурно вече е гладна. А и ще се чуди къде съм… Може ли една кърпичка? Сигурно изглеждам ужасно. Благодаря.

Детектив Андерсън: Видели сте стикера на седалката на Франк Питърсън, защото…?

Станхоуп: Ами, защото малкият не беше на колелото. Буташе го през паркинга на „Джералд“. Веригата беше скъсана и се влачеше по асфалта.

Детектив Андерсън: Забелязахте ли как беше облечен?

Станхоуп: Тениска с някаква рокгрупа. Не ги познавам разните там групи, тъй че не мога да кажа коя беше. Ако е важно, съжалявам. И носеше шапка на „Рейнджърс“. Беше я килнал назад и му се виждаше рижавата коса. Тия с морковените коси обикновено оплешивяват на младини, тъй да знаете. Ама той вече няма да се притеснява за това, нали? О, толкова е тъжно… Така или иначе, в другия край на паркинга беше спрял мърляв бял бус. От него слезе някакъв мъж и се приближи до Франк. Беше…

Детектив Андерсън: Ще стигнем и до това, но първо искам да чуя за буса. От онези без прозорци ли беше?

Станхоуп: Да.

Детектив Андерсън: Без надписи по него? Нямаше ли название на фирма или нещо подобно?

Станхоуп: Аз поне не видях.

Детектив Андерсън: Добре, да поговорим за човека, когото видяхте. Познахте ли го, госпожо Станхоуп?

Станхоуп: Разбира се. Беше Тери Мейтланд. Всички в Уест Сайд познават тренер Т. Така му викат дори в гимназията. Той преподава английски там, нали знаете? Съпругът ми преподаваше с него, преди да се пенсионира. Наричат го тренер Т, защото тренира момчетата от Младежката лига, както и от Градската, когато сезонът на Младежката приключи, а през есента обучава малки хлапета, които си падат по футбола. Имат название и за тази лига, но съм го забравила…

Детектив Андерсън: Ако може да се върнем към това, което видяхте във вторник следобед…

Станхоуп: Ами… казах ви почти всичко. Франк поговори с тренер Т. и посочи скъсаната верига. Онзи кимна и отвори задните врати на белия бус, който не можеше да е негов…

Детектив Андерсън: Защо смятате така, госпожо Станхоуп?

Станхоуп: Защото беше с оранжеви номера. Не знам от кой щат, вече не виждам надалеч, както преди, но знам, че в Оклахома номерата са в синьо и бяло. Така или иначе видях в буса само някакъв дълъг зелен предмет, който приличаше на сандъче за инструменти. Наистина ли е било сандъче за инструменти, господин полицай?

Детектив Андерсън: Какво стана после?

Станхоуп: Тренер Т. прибра в буса велосипеда и затвори вратите. Потупа Франк по гърба. После заобиколи, за да седне зад волана, малкият седна до него и бусът потегли по Мълбъри Авеню. Мислех, че Тери ще закара момчето до тях. Какво друго да мисля? Тери Мейтланд живее в Уест Сайд от двайсет години, има много добро семейство — съпруга и две дъщери… Може ли още една кърпичка, ако обичате? Благодаря. Скоро ли ще свършим?

Детектив Андерсън: Да, благодаря, помогнахте ми много. Ако не греша, преди да започнем записа, вие казахте, че е било около три часът?

Станхоуп: Точно три. Чух часовника на кметството да бие тъкмо когато излизах с количката. Бързах да се прибера у дома и да нахраня котката.

Детектив Андерсън: Момчето, което видяхте, червенокосото, беше Франк Питърсън. Сигурна ли сте?

Станхоуп: Да. Питърсънови живеят на съседната улица. По едно време Оли ни носеше вестника. Виждам момчетата непрекъснато.

Детектив Андерсън: Отново питам: човекът, който прибра велосипеда в белия бус и отпътува с Франк Питърсън, беше Терънс Мейтланд, известен също като тренер Тери или тренер Т., така ли?

Станхоуп: Да.

Детектив Андерсън: Сигурна сте.

Станхоуп: О, да.

Детектив Андерсън: Благодаря ви, госпожо Станхоуп.

Станхоуп: Кой би повярвал, че Тери ще направи подобно нещо? Мислите ли, че е имало и други жертви?

Детектив Андерсън: Вероятно ще разберем в хода на разследването.