Стивън Кинг
Другият (86)

10.

Мобилният й зазвъня тъкмо когато влизаше в хотелската стая. На екранчето пишеше НЕПОЗНАТ НОМЕР.

— Ало? Свързахте се с Холи Гибни, с кого разговарям?

— Казвам се Ралф Андерсън. Алек Пели ми даде номера ви, госпожо Гибни, и ми каза с какво се занимавате. Първият ми въпрос е следният: Знаете ли какво правите?

— Да. — Холи се тревожеше за щяло и за нещяло и непрекъснато я гризяха съмнения, въпреки че от години ходеше на психотерапевт, но в този случай беше напълно сигурна.

— Такааа… Може би знаете, може би — не. Няма как да разбера, нали?

— Не. Поне засега.

— Казали сте на Алек, че Тери Мейтланд не е убил Франк Питърсън. Според него сте уверена в правотата си. Интересно ми е на какво се основава увереността ви, след като се намирате в Дейтън, а Питърсън беше убит тук, във Флинт Сити.

— Веднага отговарям. В Дейтън е било извършено подобно престъпление, и то по времето, по което Мейтланд е бил в този град. Престъпникът е действал по същия начин — изнасилване и осакатяване. Човекът, арестуван от полицията, настоявал, че по същото време е бил при майка си в град, намиращ се на петдесетина километра оттук, и тя е потвърдила, че са били заедно, обаче той е бил видян и в Тротууд — предградието, откъдето са били отвлечени момиченцата. Има и доказателство — запис от охранителна камера. Струва ли ви се познато?

— Да, познато ми е, но не ме изненадва. След ареста повечето убийци на бърза ръка си изфабрикуват алиби. Може би не ви е известно от работата ви за залавяне на хора, нарушили гаранцията си, госпожо Гибни — Алек ми каза каква е основната дейност на фирмата ви, — обаче сигурно го знаете от телевизионните сериали.

— Човекът, за когото става въпрос, е бил санитар в „Хейсман“ и макар да се е водил в отпуск, все пак е ходил в клиниката поне веднъж през същата седмица, през която Мейтланд няколко пъти е посетил баща си. По време на последното му посещение — вероятно на 26 април — двамата предполагаеми убийци са се сблъскали. В буквалния смисъл.

— Будалкате ли ме? — почти изкрещя Андерсън.

— Не. „Няма лъжа, няма измама“, както би казал предишният ми съдружник в „Търси се“. Е, възбудих ли любопитството ви?

— Пели осведоми ли ви, че след падането си санитарят е наранил Мейтланд? Издраскал му е ръката.

Холи не продума. Мислеше за филма в сака си. Нямаше навик да се поздравява сама — тъкмо обратното, — но сега излизаше, че хрумването й е било гениално. Питала ли се беше дали в случая с Мейтланд има нещо необичайно? Не. Най-вече заради досега си с чудовищния Брейди Уилсън Хартсфийлд. Подобно преживяване доста разширява мирогледа, дава възможност да погледнеш нещата от друг, понякога невероятен ъгъл.

— Не е било единственото нараняване. — Андерсън сякаш говореше на себе си. — Имало е още едно, обаче тук. След като Франк Питърсън беше убит.

„Ето още едно липсващо парченце!“ — помисли си Холи.

— Разкажете ми, детектив! Разкажете ми, разкажете ми, моля ви!

— Не и по телефона. Можете ли да вземете самолета и да дойдете тук? Време е да си поговорим: двамата с вас, Алек Пели, Хауи Голд и детективът от Щатската полиция, който също работи по случая. Може би трябва да присъства и Марси. Да, задължително.

— Чудесна идея, но първо е редно да я обсъдя с господин Пели, който ми е клиент.

— По-добре говорете с Хауи Голд. Ще ви дам номера му.

— Етиката…

— Хауи е работодател на Алек, следователно служебната етика няма да бъде нарушена.

Холи се позамисли, после попита:

— Можете ли да се обадите на полицията в Дейтън и на прокурора на окръг Монтгомъри? Нямам достатъчно информация за убийствата на момичетата Хауард и за Хийт Холмс — така се казва санитарят, — обаче на вас ще я съобщят.

— Този… Холмс… още ли не е изправен пред съда? Ако е така, надали ще ми дадат…

— Холмс е мъртъв — прекъсна го Холи. — Също като Тери Мейтланд.

— Господи! — промърмори той. — Не е ли странно?

— И ще става все по-странно. — Още нещо, в което тя не се съмняваше.

— По-странно от това, здраве му кажи — промърмори Андерсън. — Личинки в пъпеша.

— Какво казахте?

— Не е важно. Обадете се на господин Голд, става ли?

— Все пак мисля, че първо трябва да позвъня на господин Пели. За всеки случай.

— Щом смятате за необходимо. И още нещо, госпожо Гибни… май си разбирате от работата.

Беше равнозначно на комплимент и тя доволно се усмихна.