Стивън Кинг
Другият (93)

6.

Джийни връчи на Ралф списък за пазаруване и го изпрати в „Крогър“, понеже който и да беше нахлул в дома им през нощта — човек, призрак или герой от необикновено ярък сън, — господин и госпожа Андерсън все пак трябваше да се хранят. На половината път до магазина Ралф внезапно прозря истината. Не го осени някакво божествено прозрение — всъщност очебийните факти през цялото време са били пред очите му, в полицейската стая за разпити. Нима беше разпитал убиеца на Франк Питърсън като свидетел, благодарил му беше за помощта и го беше освободил? Изглеждаше невъзможно предвид многобройните доказателства, уличаващи Тери в убийството, но… Спря колата и позвъни на Юн Сабло.

— Ще бъда с вас довечера, нямай грижа — успокои го Юн. — Не бих пропуснал новините от Охайо във връзка с този прецакан случай. Вече съм по петите на Хийт Холмс. Засега не съм научил кой знае колко, обаче до довечера ще имам доста информация…

— Чудесно, но аз се обаждам за друго. Можеш ли да погледнеш досието на Клод Болтън? Той е биячът в „Само за джентълмени“. Ще откриеш, че е бил обвиняван в притежание на наркотици, два-три пъти е арестуван при опит за пласиране на дрога, признал се е за виновен в замяна на по-лека присъда.

— Аха. Оня, дето предпочита израза „от екипа по сигурността“.

— Да, сър, точно този е нашият Клод.

— И какво за него?

— Ще ти обясня довечера, ако се стигне дотам. Засега ще ти кажа само, че май поредица от събития води от Холмс към Мейтланд и към Болтън. Може да греша, обаче се съмнявам.

— Ще се пукна от любопитство, Ралф. Кажи ми, де!

— Не, докато не съм напълно сигурен. Искам от теб и още нещо. Болтън е татуиран почти от главата до петите и съм убеден, че има нещо и на пръстите на ръцете. Би трябвало да ми направи впечатление, ама нали знаеш как е, когато разпитваш някого, особено ако този някой има криминално досие.

— Да. Не откъсваш поглед от лицето му.

— Точно така. Приковаваш очи в лицето му. Защото, когато типове като Болтън започнат да заобикалят истината, все едно вдигат табела с надпис: „Лъжа на поразия.“

— Според теб Болтън е излъгал, че Мейтланд е влязъл с клуба да се обади по телефона, така ли? Защото таксиметровата шофьорка потвърди версията му.

— Тогава не смятах, че лъже, обаче сега имам повече информация. Опитай се да разбереш какво е татуирано на пръстите му. Ако има татуировки там.

— Какво очакваш да открия?

— Няма да ти кажа, но ако съм прав, това ще фигурира в досието му. А, и още нещо. Можеш ли да ми изпратиш снимката по имейла?

— Разбира се. Изчакай няколко минути и си готов.

— Благодаря!

— Възнамеряваш ли да се свържеш с господин Болтън?

— Не засега. Не искам да разбере, че се интересувам от него.

— Наистина ли ще обясниш всичко довечера?

— Да, доколкото ми е възможно.

— Ще бъде ли от полза?

— Искаш да съм откровен ли? Отговорът е „Не знам.“ Обадиха ли ти се от лабораторията за онова, което откри по дрехите и по сеното в обора?

— Не, още не са. Да видим какво ще открия за Болтън.

— Благодаря.

— Какво правиш в момента?

— Тръгнал съм да напазарувам.

— Дано не си забравил талоните за намаленията, че жена ти ще се сърди.

Ралф се усмихна и погледна купчинката хартийки, завързани с ластик, на съседната седалка:

— Сякаш тя ще ми позволи да ги забравя…