Стивън Кинг
Другият (31)

8.

Джанет Андерсън се събуди в седем без четвърт и видя, че мъжът й вече не е в леглото. В кухнята миришеше на прясно сварено кафе, но Ралф не беше и там. Джийни погледна през прозореца: Ралф, още по пижама, седеше на масата за пикник в задния двор, пред него беше чашата, която Дерек му бе подарил по случай миналия Ден на бащата. Отстрани с големи сини букви беше написано: ИМАШ ПРАВОТО ДА МЪЛЧИШ, ДОКАТО СИ ИЗПИЯ КАФЕТО. Тя взе своята чаша, отиде в двора и целуна мъжа си по страната. Очертаваше се горещ ден, но в ранната утрин въздухът още беше приятно прохладен.

— Само за това мислиш, нали, Ралф?

— Отнася се за всички ни. И още дълго ще е така.

— Неделя е. Ден за почивка, каквато ти е необходима. Не ми харесва как изглеждаш. Според статия, която прочетох миналата седмица в раздела със здравни съвети на „Ню Йорк Таймс“, ти си на крачка от сърдечния удар.

— Много обнадеждаващо.

Тя въздъхна.

— Коя е първата задача в списъка ти?

— Да разпитам онази учителка, Дебора Грант. Чиста формалност. Несъмнено ще потвърди, че Тери е пътувал до Кап Сити, обаче може да е забелязала нещо странно в поведението му, което Раундхил и Куейд са пропуснали. Понякога жените са по-наблюдателни.

Джийни си помисли, че изказването му е доста сексистко, но вместо да се заяде, предпочете да се върне към разговора от предишната вечер:

— Тери е бил тук. Той го е направил. Необходими са ти веществени доказателства от Кап Сити. Предполагам, че за ДНК няма шанс, но пръстови отпечатъци?

— Можем да снемем пръстовите отпечатъци в стаята, където са били двамата с Куейд, но те са напуснали хотела в сряда сутринта и оттогава стаята е била почиствана няколко пъти след други клиенти на хотела.

— Все пак е някаква възможност, нали? Има и съвестни камериерки, обаче повечето само оправят леглата, избърсват следите от мокри чаши по масичката и така отбиват номера. Ами ако откриеш отпечатъците на господин Куейд, но не и на Тери Мейтланд?

Беше поруменяла като развълнувано хлапе, играещо ролята на детектив; не му се искаше да я разочарова, обаче…

— Това няма да докаже нищо, мила. Хауи Голд ще заяви на съдебните заседатели, че не могат да осъдят някого заради липсата на отпечатъците му, и ще е прав.

Джийни се замисли, после отново подхвана:

— Смятам, че все пак трябва да се вземат отпечатъци от онази стая и да се идентифицират колкото е възможно повече и по-бързо. Възможно ли е?

— Да. Чудесна идея — кимна той и си помисли, че ако не друго, щяха да отхвърлят една от теориите. — Ще разбера за коя стая става въпрос и ще се опитам да убедя управата на „Шератон“ да преместят сегашния й обитател. Мисля, че ще ни съдействат, за да избегнат скандала — вероятно си дават сметка какъв отглас ще има това в медиите. Ще наръсим с дактилоскопски прах всичко от пода до тавана. Обаче най-много ме вълнуват записите от охранителните камери за времето, през което се е състояла конференцията, и тъй като детектив Сабло — той е представителят на Щатската полиция, който отговаря за случая, ще се върне чак привечер, аз ще замина за Кап Сити. Вярно, че човекът на Голд ще е там часове преди мен, но няма как да го предотвратя.

Джийни сложи ръка върху неговата:

— Само ми обещай от време на време да прекъсваш и да се радваш на деня — единствения, който ще имаш до утре.

Той се усмихна, стисна дланта й, после я пусна:

— Все си мисля за използваните от него автомобили — онзи, с който е отвлякъл малкия Питърсън, и другия, с който е напуснал града.

— Буса „Еконолайн“ и субаруто.

— Да. Субаруто не ме притеснява. Отмъкнато е от обществен паркинг. От 2012-а насам сме се нагледали на подобни кражби. Новите коли с безключово запалване са радост за апашите, защото, когато спреш някъде и си мислиш какви задачи ти предстоят или какво да приготвиш за вечеря, ключовете не висят на таблото. Лесно е да забравиш електронния чип, особено ако си със слушалки или говориш по телефона и не чуваш как колата сигнализира да го вземеш. Собственичката на субаруто — Барбара Ниъринг — оставила чипа в гнездото за чаши, а квитанцията за паркиране — върху таблото, когато отишла на работа в осем. Когато се върнала в пет, колата я нямало.

— Служителят не помни ли кой я е взел?

— Не, и това не е изненадващо. Паркингът е голям, на пет нива, непрекъснато влизат и излизат автомобили. На изхода има камера, но записите се пазят само четирийсет и осем часа. Бусът обаче…

— Какво?

— Собственост е на Карл Джелисън — работещ и като дърводелец, и като момче за всичко — от Спуитънкил, Ню Йорк — градче между Покипси и Ню Палц. Той си взел ключовете, обаче държал резервни в кутийка, прикрепена с магнит под задната броня. Някой намерил кутийката и отмъкнал буса. Теорията на Бил Самюълс е, че крадецът е закарал буса в Кап Сити… или в Дъброу… или може би направо тук, във Флинт Сити… и след това го е зарязал, оставяйки резервния ключ на таблото. После и Тери е откраднал возилото и го е скрил някъде. Може би в плевня или хамбар извън града. Бог ми е свидетел, че има много изоставени ферми, откакто икономиката отиде на кино през 2008 година. Накрая е зарязал буса зад кръчмата на Шорти с ключа на таблото, като се е надявал — съвсем основателно — някой да го открадне за трети път.

— Само че това не се е случило — отбеляза Джийни. — Значи имаш с буса и ключа с отпечатък на Тери Мейтланд.

Ралф кимна:

— Всъщност имаме купища отпечатъци. Таратайката е на десет години и не е била почиствана поне през последните пет. Вече знаем, че някои са на Джелисън, сина му, съпругата му, двама негови помощници. Получихме ги в четвъртък следобед благодарение на нюйоркската полиция, Бог да ги благослови. Ако ги очаквахме от някои други щати, всъщност от повечето, щяха да минат още няколко дни. Разбира се, имаме и отпечатъците на Тери Мейтланд и на Франк Питърсън. Четирите на Питърсън бяха от вътрешната страна на дясната врата. На това място тапицерията е омазнена, затова са съвсем ясни, като нови-новенички монети. Ето какво се е случило според мен: на паркинга във Фигис Парк Тери се е опитал да свали момченцето от пътническата седалка, а то се е съпротивлявало.

Джийни потрепери.

— Още чакаме резултатите за други отпечатъци, открити в буса; пуснахме ги в системата в сряда. Може да има съвпадения, може и да няма. Предполагаме, че някои са на първия крадец на колата. Другите може да са на кого ли не — от приятели на Джелисън до стопаджии, които е качвал крадецът. Най-пресните, ако не броим тези на момчето, са на Мейтланд. Първият крадец не ме интересува, но бих искал да знам къде е зарязал буса. — Ралф помълча, после добави: — Няма логика, честно казано.

— Това, че Тери не си е заличил отпечатъците ли?

— Не само. Защо е откраднал буса и субаруто? Защо му е да краде коли, за да извърши немислимото, а после да не избяга и ни лук ял, ни лук мирисал, да разговаря с кого ли не?

Джийни го слушаше и все повече се озадачаваше, само че като негова съпруга не можеше да му зададе въпросите, породени от неговите: „Ако си имал съмнения, защо го арестува, и то така зрелищно, да му се не види? И защо избърза?“ Да, тя го беше насърчила и може би носеше известна вина за случилото се, обаче тогава не знаеше подробностите. „Евтинко обяснение, но мое си“^[1] — помисли си и отново потръпна.

Сякаш прочел мислите й (след почти двайсет и пет години брак навярно бе способен на това), Ралф добави:

— Не са закъснели угризения — не оставай с това впечатление. Обсъдих намерението си с Бил Самюълс. Ето какво ми каза: „Не е задължително да има логика.“ Тери е постъпил така, защото е умопобъркан. Желанието да го направи — бих казал дори потребността да го направи, макар че никога няма да се изразя по този начин в съда — се е разгаряло все повече. Известни са ми много подобни случаи. Несъмнено се е канел да направи някаква мръсотия и е започнал подготовката, ала когато във вторник видял Франк Питърсън да бута колелото със скъсаната верига, загърбил всички планове. Превъртял и доктор Джекил се превърнал в мистър Хайд.

— Сексуален садист, действащ в пристъп на безумие — промърмори Джийни. — Тери Мейтланд. Тренер Т.

— Тогава ми се стори вероятно и все още съм на същото мнение — че е превъртял! — възрази Ралф почти заядливо.

„Може би — изкушаваше се да отговори тя, — но какво ще кажеш за после_, скъпи? Помислихте ли върху това двамата с Бил? Как така, след като е задоволил нагона си, не си е заличил отпечатъците и е разговарял с толкова много хора?“_

— Под шофьорската седалка на буса намерихме нещо — добави той.

— Наистина ли? Какво?

— Късче хартия. Може би парченце от меню на заведение за храна за вкъщи. Навярно не е от значение, но искам да го разгледам още веднъж. Сигурен съм, че фигурира в списъка с веществените доказателства. — Той плисна в тревата останалото кафе и стана. — Най-много обаче искам да изгледам записите от охранителните камери в „Шератон“ от вторник и сряда. А също и от ресторанта, където според Тери са вечеряли всички преподаватели от Флинт Сити.

— Изпрати ми скрийншот, ако лицето му се вижда добре на някой кадър. — И когато Ралф вдигна вежди, тя добави: — Познавам Мейтланд, откакто го знаеш и ти; ако онзи в Кап Сити не е Тери, ще разбера. — Усмихна се и подхвърли: — В края на краищата жените са по-наблюдателни от мъжете. Сам го каза.