Стивън Кинг
Другият (120)

4.

Холи помоли Ралф да спусне щорите в кухнята, а Джийни — завесите в дневната, после седна на кухненската маса и извади от найлоновия плик от „Уолмарт“ маркерите и тиксото. Откъсна от ролката две малки парченца, залепи ги върху светкавицата и ги оцвети в синьо. Откъсна още едно парче тиксо, залепи го върху сините ленти и го оцвети в лилаво.

Стана и посочи стола, който беше най-близо до сводестия вход към дневната:

— Този стол ли беше взел… посетителят?

— Да.

Тя направи две снимки на седалката, приближи се до арката и отново посочи:

— А тук е седял, така ли?

— Да. Точно тук. Само че на сутринта нямаше следи по мокета. Ралф провери.

Холи се отпусна на коляно, направи още четири снимки на мокета и се изправи:

— Така. Мисля, че ще свършат работа.

— Ралф, знаеш ли какво прави? — озадачено попита Джийни.

— Превърна телефона в ултравиолетова лампа. — „Нещо, което би трябвало да направя и аз, ако бях повярвал на жена си — научих този трик преди около пет години“ — помисли си той и се обърна към Холи: — Търсиш петна, нали? От онова вещество, което открихме в обора.

— Точно така, само че ако го има, тук е много по-малко, иначе щеше да се вижда с просто око. Можеш да си купиш онлайн подобно устройство, но и нашият импровизиран уред би трябвало да свърши работа. Бил ме научи на този трик. Да видим какво имаме… ако изобщо имаме нещо.

Ралф и Джийни застанаха от двете й страни и за първи път тя не се подразни от физическата близост. Беше прекалено съсредоточена и обнадеждена.

Имаше петна. Избледняло жълтеникаво на стола, на който беше седял непознатият, и още няколко, напомнящи капчици от боя, на мокета до сводестия вход.

— Мили Боже! — промълви Ралф.

— Погледнете това. — Холи разпери пръсти, за да увеличи изображението на петно на мокета. — Веществото, или каквото е там, се е стекло по единия крак на стола. — Върна се и снима още веднъж стола, само че долната му част. Отново всички се втренчиха в екранчето на айфона. Холи пак разпери пръсти и единият крак излезе на преден план. — Ето, точно оттук. Ако искате, вдигнете щорите и дръпнете завесите.

Щом кухнята отново се изпълни с утринната светлина, Ралф взе телефона на Холи и още няколко пъти разгледа снимките. Усети как стената на недоверието му започва да се руши — достатъчни се бяха оказали няколко фотографии на малкия екран на един айфон.

— Какво означава това, Холи? — нетърпеливо попита Джийни. — Бил ли е тук, или не?

— Предупредих ви, че нямах време за подробно проучване по този въпрос, за да съм напълно сигурна в отговора. Но ако искате предположение, ето: бил е и не е бил.

Джийни тръсна глава, сякаш да проясни съзнанието си:

— Не разбирам…

Ралф отново си спомни заключените врати и незадействалата се алармена система.

— Намекваш, че този е бил… — Хрумна му думата призрак, само че не беше подходяща.

— Нищо не намеквам — отговори тя и Ралф си помисли: „Не, не намекваш. Искаш аз да го кажа.“

— Бил е проекция? Или аватар като във видеоигрите, към които нашият син има слабост, така ли?

— Интересно предположение. — Очите на Холи искряха. Ралф подозираше (и това го вбесяваше), че тя едва сдържа усмивката си.

— Останали са петна от някакво вещество, но не и следи по мокета от краката на стола… — промърмори Джийни. — Следователно, ако той физически е бил тук, значи е… много лек. Може би колкото пухена възглавница. И според теб, когато се… проектира, това го изтощава, нали?

— Струва ми се логично — поне на мен — отвърна Холи. — Единственото, в което можем да сме сигурни, е, че нещо е било тук рано сутринта вчера. Съгласен ли сте, детектив Андерсън?

— Да. И ако не започнеш да ми говориш на „ти“, ще те арестувам.

— Как съм се озовала обратно в спалнята на горния етаж? — продължи да задава въпроси Джийни. — Да не би той… моля те, кажи ми, че не ме е занесъл там, след като съм загубила съзнание.

— Съмнявам се — отговори Холи.

Ралф замислено промърмори:

— Може би… само предполагам… може да е било хипнотично внушение…

— Не знам. Подозирам, че никога няма да получим отговори на някои въпроси… Ще взема набързо душ, ако не възразявате.

— Бягай в банята — усмихна се Джийни. — Ще приготвя бъркани яйца за закуска… Божичко! Чакай малко.

Холи се обърна.

— Лампата над печката светеше. — Докато гледаше снимките, Джийни беше развълнувана. Сега изглеждаше изплашена. — Включва се с натискане на специалния бутон. Следователно „посетителят“ не е бил привидение.

Холи не продума. Ралф — също.