Стивън Кинг
Другият (30)

7.

В неделя сутринта Хауи Голд стана в шест и половина, но не защото имаше някаква работа по това време, нито защото му се искаше. Като при много мъже, прехвърлили шейсетте, простатата му се беше увеличила заедно с доходите, а пикочният му мехур сякаш се беше смалил успоредно с нагона му. Щом се събуди, мозъкът му превключи на скорост и вече му беше невъзможно да заспи отново.

Остави Илейн в страната на сънищата — надяваше се да са приятни — и зашляпа бос към кухнята, за да направи кафе и да провери телефона си, който бе оставил с изключен звук на плота, преди да си легне. Имаше есемес от Алек Пели, получен в 1:12.

Хауард си изпи кафето и тъкмо когато похапваше мюсли със стафиди, Илейн влезе в кухнята, прозина се и пристегна колана на халата си:

— Какво става, пухчо?

— Ще видим. Искаш ли бъркани яйца?

— Мъжлето предлага да ми приготви закуска. — Тя си наля чаша кафе. — И понеже не е нито Свети Валентин, нито пък рожденият ми ден, трябва ли да заподозра нещо гнило?

— Намирам се на работа, докато чакам. Получих есемес от Алек, обаче не мога да му се обадя преди седем.

— Добри новини или лоши?

— Нямам представа. Е, искаш ли яйца?

— Да. Две. На очи, а не бъркани.

— Знаеш, че не ме бива по тая част — жълтъците винаги се разтичат.

— Понеже днес ми се е паднало да седя и да ме обслужваш, ще се въздържа от критики. Филийка бял хляб, моля.

Като никога само единият жълтък се разтече. Хауи сложи чинията пред жена си.

— Ако Тери Мейтланд е убил това дете, значи светът се е побъркал — отбеляза тя.

— Светът наистина се е побъркал — каза Хауи, — обаче Тери не го е направил. Алибито му е безспорно като буквата S на гърдите на Супермен.

— Тогава защо го арестуваха?

— Защото вярват, че уликите им са безспорни като буквата S на гърдите на Супермен.

Тя се позамисли и промърмори:

— Всепомитащо гюле среща непоклатим стълб?

— Случаят не е такъв, мила. — Той си погледна часовника. Седем без пет. Май вече можеше да позвъни. Набра номера на Алек. Бившият детектив вдигна след третото позвъняване:

— Подранил си, още се бръсна. Можеш ли да се обадиш след пет минути? С други думи, в седем, както предложих.

— Не, обаче ще изчакам да си избършеш пяната от лицето.

— Ти си безмилостен шеф — промърмори Алек, но по тона му пролича, че е в добро настроение въпреки ранния час и въпреки че го бяха прекъснали по време на неприятно занимание, което повечето мъже предпочитат да отметнат, докато са заети само със собствените си мисли. Хауи се обнадежди. Вече разполагаше с достатъчно информация, но допълнителната беше винаги добре дошла.

— Добра ли е новината, или лоша?

— Изчакай секунда, ако обичаш. Целият ми телефон се омаза с пяна. — Изминаха повече от пет секунди, преди той да продължи: — Новината е добра, шефе. Добра за нас и лоша за окръжния прокурор. Много лоша.

— Гледа ли записите от охранителните камери? Колко са и от колко камери?

— Гледах ги и са от много камери. — Алек помълча и когато заговори отново, гласът му издаваше, че се усмихва: — Обаче има и нещо по-хубаво. Много по-хубаво.