Стивън Кинг
Другият (149)

10.

Навлеците зарязаха закования с дъски вход и се върнаха при колата; плешивият шишко я заобиколи, за да седне зад волана. Идеално! Джак фиксира кръстчето на мерника върху лицето на дебелака, дълбоко си пое въздух, задържа го в белите си дробове и натисна спусъка, който обаче не помръдна. За един кошмарен миг той си помисли, че пушката се е повредила, после видя, че не е освободил предпазителя. Ама че глупак! Опита се да го вдигне, без да отмества око от мерника. Палецът му, влажен от пот, се плъзна встрани и когато най-после предпазителят беше освободен, плешивият шишко вече се беше качил в колата и затваряше вратата. Другите също бяха на задната седалка.

— Мамка му! — прошепна Джак Хоскинс. — Мамка му, мамка му, мамка му!

С нарастваща паника гледаше как комбито потегля към черния път, скоро щеше да е извън обсега на оръжието му. Ще превалят първия хълм, ще видят туристическите бунгала и склада, до който е паркиран пикапът му. Ще се досети ли Ралф Андерсън чий е? Разбира се. Ако не по лепенките с летящи риби от двете страни, то по стикера на задната броня: ОСВЕН ТАЗИ КОЛА ЯХАМ И МАЙКА ТИ.

Не им позволявай да стигнат до този път!

Не знаеше дали е чул гласа на посетителя, или своя, пък и не му пукаше — който и да го беше казал, имаше право. Трябваше да спре комбито, което не беше трудно — два-три куршума в резервоара и готово. После ще започне да стреля през стъклата. Може да не улучи всички заради отблясъците от слънцето, но оцелелите ще побързат да излязат на паркинга — може би ранени, но със сигурност зашеметени.

Пръстът му допря спусъка, но преди да стреля, колата спря до магазинчето за сувенири с падналата и обърната наопаки табела. Вратите се отвориха.

— Благодаря ти, Боже — промълви Джак и отново се прицели, очаквайки появата на господин Нямам мнение. Щеше да ги избие до крак, обаче най-големият виновник щеше да си иде пръв.