Стивън Кинг
Другият (1)

1.

Колата беше без опознавателни знаци, най-обикновен, сравнително нов американски седан, но новите черни гуми и тримата мъже в купето издаваха каква е всъщност. Двамата отпред бяха със сини униформи. Онзи отзад носеше костюм и беше много едър, същинска канара. Двете чернокожи хлапета, които стояха на тротоара — едното с крак върху олющен оранжев скейтборд, другото с яркозелен скейт под мишница, — проследиха с поглед колата, докато завиваше към паркинга на увеселителен парк „Естел Барга“, и се спогледаха.

Едното отбеляза:

— Тия са от Пет-нула.

Другото рече:

— Не думай!

Качиха се на скейтовете и се ометоха без повече приказки. Правилото беше елементарно: появи ли се ченге, плюй си на петите, защото става страшно за черното дете. Техните ги бяха учили, че животът на чернокожите е ценен, обаче ченгетата понякога забравяха този факт. Зрителите на бейзболното игрище нададоха възторжени възгласи и запляскаха ритмично, когато „Златните дракони“ от Флинт Сити получиха удар в деветия ининг, един рън преди края.

Хлапетата не погледнаха назад.