Сара Дж. Маас
Кралство на пепелта (97)

94

Всичко се повтаряше.

Началото и краят, и вечността, поток от светлина, от живот помежду им, между двете половини от разрязана надве кръвна връзка.

Около нозете им се заусуква мъгла, забулвайки замръзналата земя. Вероятно илюзия — за да понесат съзнанията им мястото, на което бяха попаднали. Не точно място, а зала с много врати. Повече, отколкото можеха да преброят. Едни от въздух, други — от стъкло, от пламъци, от злато, от светлина.

И зад всяка се криеше нов свят; нов свят, който ги зовеше.

Ала те оставаха на кръстопътя.

Сякаш в чужди тела стояха насред всички врати, изливайки силите си, сливайки ги пред себе си. Подобно на кълбо от светлина, от сътворение, увиснало във въздуха.

Всяка искра, която изпращаха в разрастващата се сфера пред тях, в оформящата се Ключалка, нямаше да се завърне. Да пламне наново.

Като пресъхващ кладенец. Завинаги.

Повече и повече, и повече се откъсваха от телата им с всяка глътка въздух. Сътворение и унищожение.

Вътрешността на сферата се въртеше бясно, очертанията й се извиваха, намаляваха. Придобиваше форма, избрана от тях; творение от злато и сребро. Ключалката, която щеше да затвори завинаги безчетните врати.

Двамата продължаваха да отдават силите си, а Ключалката искаше още и още.

Докато не започна да боли.

* * *

Беше Елин, но и не беше.

Беше Елин, но беше безкрайна; беше всички светове и…

Беше Елин.

Беше Елин.

Прониквайки в нея, ключовете се бяха озовали в истинската Порта на Уирда. С една стъпка, една мисъл или едно желание щеше да ги допусне във всеки свят. Във всяко възможно измерение.

Арката зад тях оставаше. Арка, отвъд която щеше да ухае на заснежени борове.

Ключалката се образуваше бавно, светлината се превръщаше в метал — в злато и сребро.

Дориан се задъхваше, обтегнал челюсти, докато отдаваха още и още, и още от силите си. Разделяха се с тях завинаги.

Агония. За пръв път изпитваше такава агония.

Тя беше Елин. Тя беше Елин, а не парчетата, които бе пъхнала в ръката си, не това нереално място. Беше Елин; Елин; и идваше с мисия, беше обещала да стори нещо…

Мъчеше се да потисне писъка си, докато силата й струеше от нея и сякаш някой я одираше жива. Точно както Каирн го правеше, и то с наслада. Но тя го надживя. Измъкна се от лапите на Майев. Надви и двама им. За да изпълни тази мисия. Да дойде тук.

Ала бе грешала.

Не можеше да го понесе. Не можеше да издържи загубата и болката, и прииждащата лудост, докато една нова истина се проясняваше все повече и повече…

Нямаше да си тръгнат оттук. И бездруго нямаше да им остане нищо. Щяха да се изпарят, да се слеят с мъглата наоколо.

* * *

Дориан не бе изпитвал такава агония. Същността му се разплиташе нишка по нишка.

Елена беше казала на Елин, че формата на Ключалката не била от значение. Можеше да е птица, меч, цвете — това място, портата, не се интересуваше от облика й. Но съзнанията им, поне каквото оставаше от тях, избраха позната форма, най-логичната. Окото на Елена се прераждаше — и отново щеше да послужи за Ключалка.

Елин запищя. И не спря да пищи.

Магията му се изтръгна от онова свещено, съвършено кътче в него.

Изковаването на Ключалката щеше да ги убие. И двамата. А уж идваха с отчаяната надежда, че ще си тръгнат заедно.

Ако не престанеха, ако не сложеха край на това, никой от двамата нямаше да си тръгне.

Той опита да обърне глава. Да й каже: Спри!

Магията му продължаваше да извира от него; Ключалката я изпиваше неудържимо. Поглъщаше ги с неутолима жажда.

Спри! Опита да й каже. Да се изтръгне.

Елин вече ридаеше — ридаеше през стиснати зъби.

Скоро. Съвсем скоро Ключалката щеше да им отнеме всичко докрай. И последното грабителство щеше да е най-жестоко, най-болезнено.

Дали боговете щяха да ги принудят да гледат как взимат душата на Елена? Дали имаше начин, дали бе способен да й помогне, както бе обещал на Гавин? Дориан знаеше отговора.

Спри.

Спри.

— Спри!

Той чу думите, но в първия миг не разпозна гласа.

Докато от една нереална, но и някак съвсем реална врата не се появи мъж. Мъж от плът и кръв, също като тях, но обгърнат от трепкаща светлина.

Баща му.