Сара Дж. Маас
Кралство на пепелта (100)

97

Не можеше да помръдне. Да мисли.

Потокът на светлината и живота й бе пресъхнал напълно. Не беше останал нито въглен. Само една капчица вода.

Тя се вкопчи в нея, прегърна я закрилнически.

Дванайсет фигури изникнаха през портала зад нея. Явиха се като духове насред този кръстопът на вечността.

— Завършена е — обяви фигурата с множество лица, приближавайки Ключалката, увиснала във въздуха.

Съществото махна с призрачната си, непрестанно изменяща се ръка и Ключалката се понесе към Елин. И кацна в скута й — златна и лъскава.

— Отвори портата към нашия свят, момиче! — нареди богът с глас, изтъкан от стомана и писъци. — И нека най-сетне се завърнем у дома!

Последното отдаване. Да ги изпрати в тяхното измерение и да затвори портата. Щеше да използва последното късче от съществото си, последната капчица, за да затвори завинаги портата с Ключалката. И да изчезне.

Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре…

— Веднага! — заповяда богът с глас като тътен на разбиващи се вълни. — Достатъчно дълго чакахме.

Елин съумя да вдигне глава. Да погледне блещукащите фигури. Същества от друг свят.

Ала сред тях, притисната между телата им, сякаш я държаха в плен…

Елена я гледаше с изцъклени, измъчени очи.

Готова за кралството си да умре…

Едната фигура щракна с призрачни пръсти на Елин.

— Достатъчно!

Елин вдигна очи към богинята. Познаваше гласа й. Деанна.

После плъзна безмълвно поглед по всички. И намери онази, която бе като блещукаща зора, като сърцето на пламък.

Мала не я погледна. Не поглеждаше и Елена, собствената си дъщеря.

Елин извърна очи от Носителката на огъня. И заяви на всички ТЯХ:

— Искам да ви предложа една уговорка.

Боговете застинаха. Деанна изсъска:

— Уговорка? Осмеляваш се да преговаряш с нас?

— Аз ще я изслушам — обади се фигура с нежен, любящ глас. Нещото в ръката й се затърчи и Елин го принуди да им разкри онова, което желаеха.

Порталът към техния свят. Ярката слънчева светлина, обляла тучни зелени хълмове, едва не я ослепи. Боговете се завъртяха към гледката и някои въздъхнаха с въжделение.

Елин каза:

— Искам размяна. Преди да изпълните своя дълг.

Думите й звучаха далечно, изтласкваше ги от гърлото си с мъка.

Боговете наново застинаха. Елин надникна към Елена. И се усмихна топло.

— Заклели сте се да вземете Ераван с вас. Да го унищожите — продължи тя.

Богът с глас като смъртта извърна лице към нея. Сякаш току-що си спомняше, че наистина бяха дали толкова абсурдно обещание.

— Искам размяна — повтори Елин. И успя да посочи с ръката, в която бе затворила цялата вечност. — Душата на Ераван за тази на Елена.

Този път и Мала обърна лице и се втренчи в нея.

Елин промълви в тишината:

— Оставете Ераван на Ерилея. И в замаяна пуснете Елена. Нека душата й продължи да съществува в Отвъдното при близките й.

— Елин — прошепна Елена и по бузите й се търкулнаха сребристи сълзи.

Тя се усмихна на древната кралица.

— Дългът е изплатен.

Елин нарочно бе разпалила онзи дебат сред приятелите си. Накарала ги беше да гласуват не само за да облекчат избора й, но и за да го чуе от тях — да чуе, че могат сами да надвият Ераван, че Ирен Тауърс е способна да го сломи.

За да може тя да сключи тази сделка, без да ги обрече на гибел.

— Не го правете! — примоли се Елена на студените, равнодушни богове. — Не се съгласявайте…

— Оставете я и си вървете! — настоя Елин.

— Елин, моля те! — изхлипа Елена.

Тя й се усмихна.

— Ти ми спечели толкова време. Спаси живота ми. Нека ти се отплатя.

Елена покри лицето си с ръце и заплака.

Боговете се спогледаха. Деанна тръгна към Елена, грациозна като кошута сред гората.

Елин въздъхна и се приведе в дълбок поклон.

Последната саможертва беше само нейна. Нямаше да позволи на боговете да погубят и друг.

Деанна обгърна с длани лицето на Елена.

— Надявах се да се случи така.

Богинята стисна страните й с длани.

Ярка предупредителна светлина изригна от Мала. Деанна продължи да стиска, а очите на Елена се разширяваха все повече и повече.

Докато накрая Елена не избухна. Пръсна се на хиляда лъскави парченца, които се изпариха в полета си към земята.

Писъкът на Елин се задуши в гърлото й, а тялото й не намираше сили да се изправи. Деанна изтупа призрачни ръце и каза:

— Не си правим уговорки с простосмъртни. Вече не. Задръжте си Ераван, щом така желаете.

Сетне богинята мина през арката към собствения си свят.

Елин впери очи в празното пространство, където допреди броени секунди бе стояла Елена.

Вече я нямаше.

Не бе останал дори въглен, който да изпратят в Отвъдното при вречения й.

Нищо.