Сара Дж. Маас
Кралство на пепелта (73)

70

Кралицата на елфите бе дошла в Морат.

Майев отпи от виното, а Дориан се помъчи да укроти сърцето и дишането си.

— Не ме позна, така ли? — попита кралицата на елфите, вторачила поглед във валгския крал.

Ръката на Ераван застина, преди бокалът с вино да достигне устните му.

— Нима не си Майев, кралицата на Доранел?

Елин. Дали Майев не бе довела Елин тук? За да я продаде на Ераван?

Богове, богове…

Майев отметна глава назад и се изсмя.

— Значи след толкова хилядолетия си успял да забравиш дори собствената си снаха?

Дориан се благодареше, че е толкова малък, тих и незабележим. Защото се боеше, че в цял ръст би се олюлял на краката си.

Ераван замръзна.

— Ти.

Майев се усмихна.

— Аз.

Златистите му очи обходиха кралицата.

— Била си в елфически облик. През цялото това време.

— Разочарована съм, че чак сега разбираш.

Изблик от силата на Ераван пропълзя по кожата на Дориан. Ужасяващо много приличаше на онази, която бе владял валгският принц, обсебвал тялото му.

— Съзнаваш ли какво…

Валгският крал прекъсна сам себе си. И изправи рамене.

— Всъщност трябва да ти благодаря — каза вместо това, възвърнал самообладанието си. — Ако не беше предала брат ми, нямаше да открия този чудесен свят. И нямаше да съм на крачка да го завладея. — Той отпи от бокала си. — Ала едно ме интересува: защо си дошла? Защо реши да се разкриеш точно сега? Дали древният ми враг вече не ми е враг?

— Теб никога не съм те възприемала като враг — рече невъзмутимо Майев. — Само братята ти.

— Но се омъжи за Оркус, съзнавайки що за същество е.

— Може би трябваше да се омъжа за теб, когато ми предложи. — На устните й изплува лукава, отблъскваща усмивка. — Ала тогава бях млада. Наивна.

Дориан изтръпна от злокобния смях на Ераван.

— Никога не си била нито едно от двете. Но ето ни тук.

Ако Елин беше тук, ако Дориан успееше да я намери, може би имаха шанс срещу валгския крал и кралица…

— Ето ни тук — повтори Майев. — Ти си на крачка да покориш континента. А аз съм готова да ти помогна.

Ераван преметна глезен през коляно.

— И отново питам: защо?

Майев прокара пръсти по скъпоценните камъни, инкрустирани в бокала.

— Народът ми ме предаде. След всичко, което сторих за него, след като толкова време го защитавах, той се надигна срещу мен. Армията ми отказа да се бие за мен. Благородниците и слугите в двора ми отказаха да коленичат пред мен. Вече не съм кралица на Доранел.

— Мога да се досетя кой стои зад това — каза Ераван.

В стаята се разля мрак, зловещ и студен.

— Държах Елин Дивия огън в плен. Надявах се да ти я доведа тук, когато станеше… готова. Но стражът, на когото я поверих, допусна жестока грешка. Признавам, че Елин съумя да надхитри и мен. И вече е на свобода. Разпратила е писма до някои доста влиятелни личности в Доранел. Вероятно вече е пристигнала на този континент.

Вълна на облекчение разтърси Дориан.

Ераван махна с ръка.

— В Аниел е. Пилее безразсъдно силата си.

Очите на Майев просветнаха.

— Заради нея загубих кралството си, трона си. Кръга си от доверени воини. Някогашният ми неутралитет по отношение на тази война и милостта, която бях готова да й предложа, изчезнаха в мига на бягството им с вречения й.

Бяха я намерили. Някак бяха смогнали да я намерят. А дали имаше надежда Каол също да е с тях в Аниел?

На Дориан му идеше да изреве триумфално. Но Майев продължи:

— Елин Галантиус ще дойде за мен, ако ти не успееш да я унищожиш. Нямам намерение да й подарявам подобна възможност.

Усмивката на Ераван се разшири.

— И искаш да се съюзиш с мен.

— Единствено заедно можем да стъпчем рода на Бранън. Така че никога повече да не се възправи срещу нас.

— Тогава защо не я уби, когато е била в ръцете ти?

— Ти щеше ли на мое място, братко? Не би ли опитал да я привлечеш на своя страна?

Мълчанието на Ераван беше достатъчно потвърждение. След секунда валгският крал попита:

— Отправяш ми сериозно предложение, сестро. Действително ли очакваш да ти се доверя току-така?

— Не. — Устните й се извиха. — Все пак не ми остана нищо друго, освен силата ми.

Ераван не отвърна, навярно проумяващ в какъв танц го повежда кралицата.

Тя протегна луннобяла ръка към центъра на стаята.

— Мога да допринеса за съюза ни и с още нещо, ако проявиш интерес.

Майев направи движение с фините си пръсти и в сърцевината на залата се появи дупка.

Дориан се стресна и сви телце по-навътре в тъмния, прашен ъгъл. И разтреперан загледа как от другата страна на дупката се появява кошмар, какъвто само най-дълбинният мрак бе способен да извая. Порталът.

— Бях забравил, че овладя това умение — отбеляза Ераван, забол пламнали очи в съществото, което им се поклони, щракайки с чудовищни щипци.

Паяк.

— И че още ти служат — додаде валгският крал.

— Когато елфите ме прокудиха — обясни Майев, усмихвайки се на гигантския паяк, — се върнах при онези, които винаги са ми били предани.

— Стигийските паяци вече нямат господар — противопостави й се Ераван. — Списъкът ти със съюзници си остава все така кратък.

Майев поклати глава и тъмната й коса проблесна на светлината.

— Това не са стигийски паяци.

През портала се виждаха назъбени, пепелявосиви скали. Планини.

— Това са каранкуи, както ги наричат народите от Южния континент. Най-лоялните ми помощници.

Паякът се поклони наново и сърцето на Дориан затуптя още по-бясно.

Ераван придоби хладно, отегчено изражение.

— С какво ще са ми полезни? — Той махна към прозорците, към ада отвъд тях, който сам бе създал. — Разполагам с цели армии от твари, готови да ми служат. Не са ми нужни няколкостотин паяка.

Майев дори не трепна.

— Помощниците ми са много находчиви, мрежите им се простират надалеч. Разказват ми за всичко, което се случва по света. Споделиха ми и за следващия… етап от мащабния ти план.

Дориан се приготви за буря. Ераван се вцепени.

— Валгските принцеси се нуждаят от приемни тела — провлачи Майев. — А ти засега не успяваш да създадеш достатъчно силни. Хаганската принцеса оцеля, след като прогониха от тялото й една от твоите.

Валгски принцеси. На Южния континент. Каол…

— Слушам те! — подкани я Ераван.

Майев посочи паяка, още преклонен на портала към Южния континент — портал, който кралицата бе отворила като най-обикновен прозорец.

— Защо да тъпчеш останалите шест принцеси в човешки тела, когато можеш да им дадеш толкова по-могъщи? И готови да ги приемат?

Ераван плъзна златисти очи към паяка.

— Със сродниците ти сте съгласни?

Първите му думи към съществото.

Паякът изтрака с щипци и мигна с кошмарните си очи.

— За нас ще е чест да докажем предаността си към кралицата.

Майев се усмихна на паяка. Дориан изтръпна.

— Безсмъртни, непобедими гостоприемници — измърка кралицата на Ераван. — Представи си колко могъщи ще бъдат принцесите с вродените дарби на моите каранкуи. Единението им ще направи и принцесите, и паяците още по-силни.

Щеше да ги превърне в невиждани страшилища.

Ераван не отвърна. Майев просто махна с пръсти и порталът, и паякът изчезнаха. Тя стана от стола си, грациозна като сянка.

— Ще те оставя да обмислиш предложението ми. Каранкуи ми се подчиняват безусловно и с радост ще се присъединят към армията ти.

— Но какво да кажа на брат ми, като го видя отново?

Майев килна глава.

— Възнамеряваш ли да виждаш Оркус отново?

— Защо според теб събирам армия от толкова време и подготвям този свят, ако не за да приветствам пак братята си в него? Да ги впечатля с постиженията си?

Ераван имаше за цел да върне валгските крале в Ерилея. А успееше ли…

Майев вторачи поглед в седналия крал.

— Кажи на Оркус, че ми бе омръзнало да стоя вкъщи, докато той завоюваше нови, и нови територии. — Устните й се извиха в усмивка на паяк. — Предпочитах да тръгна с него.

Ераван мигна веднъж — едничък признак на изненадата му. После махна елегантно с ръка и вратите се отвориха от призрачен вятър.

— Ще обмисля предложението ти, сестро. Заради дързостта да се срещнеш лично с мен ще ти позволя да останеш в крепостта като моя гостенка, докато взема решение. — В коридора се появиха двама стражи и Дориан напрегна лапи върху каменния под, готов за бягство. — Те ще те отведат до покоите ти.

Ако се задържеше в тази стая твърде дълго, кралят можеше да го усети, а така или иначе, не беше почувствал ключа у него. По-късно щеше да продължи търсенето. Да намери най-удачния начин да убие краля. Ако беше толкова глупав, че да се осмели. Засега обаче…

Майев се загърна с пелерината си и Дориан се втурна напред, покривайки се отново в сянката й, докато елфическата кралица напускаше стаята.

Стражите я поведоха нагоре по стълбището в дъното на коридора — към кулата до тази на Ераван. Пространството беше обзаведено с изтънчени мебели от лакиран дъб и чисти ленени чаршафи, навярно наследени от човеците, обитавали крепостта, преди да се превърне в свърталище на изчадия.

Като затвори вратата след себе си, Майев се облегна на масивното й дърво с железни гвоздеи и въздъхна.

— Цял ден ли смяташ да се криеш в този жалък облик?

Дориан се стрелна към пролуката между вратата и пода, но черният й ботуш настъпи силно опашката му.

Остра болка се разля из костите му, а кракът й остана здраво прикован към пода. Магията му понечи да изригне, ала внезапен тъмен вятър вкопчи извити нокти в нея. И го стисна задушаващо.

Елфическата кралица му се усмихна.

— Не си особено вещ шпионин, кралю на Адарлан.