Сара Дж. Маас
Кралство на пепелта (32)

29

След като бяха потопили лагера в смут, много по-лесно проникнаха обратно в него.

Роуан взриви със силата си западния му край, пръсвайки до небето парчета от палатки и кости. Всички войници между източната му част и центъра хукнаха натам.

Така освободиха пътя му до шатрата, която почти беше достигнал, когато Лоркан го призова със силата си.

Със сигнала, че са намерили Елин. Или по-скоро тя ги бе намерила.

А когато Роуан я видя, първо от небето, а после отблизо, когато подуши кръвта по тялото й, и нейна, и чужда, когато зърна веригите и желязната маска върху лицето й, когато тя се разрида, съзирайки го на свой ред, обгърната от мирис на ужас и отчаяние…

Яростта, която го обзе, не остави какъвто и да било шанс за милост. За пощада.

Двамата с Гавриел се промъкнаха покрай последната група палатки и най-сетне стигнаха до голямата шатра, разположена на някаква празна поляна. Сякаш никой не понасяше близостта с Каирн.

Фенрис бе стоял до нея през цялото време.

Тишината в шатрата накара Роуан да се зачуди дали вълкът не е мъртъв.

Гавриел си възвърна елфическия облик и извади ножа от колана си. Двамата се спогледаха — договорка за запазване на мълчание — и Роуан изпрати тънък полъх от вятъра си в шатрата.

Щом се върна, вятърът му напя за две живи същества вътре. И двете ранени. Въздухът вонеше на кръв. Друго не му трябваше да знае.

Със стъпки, приглушени като шепота на тревата, двамата влязоха през платнените крила на входа. Роуан се питаше накъде да погледне първо.

Към вълка и елфа, проснати на пода.

Или към железния сандък от другата страна на шатрата.

Ковчегът, в който я бяха държали.

И който явно им се беше наложило да укрепят, ако съдеше по несръчно завареното парче метал върху капака му.

Толкова мъничка кутия. И толкова тясна.

Мирисът на кръвта й, на страха й изпълваше шатрата. Стелеше се от кутията.

До нея имаше метална маса.

А под масата…

Роуан плъзна очи по трите незапалени мангала под нея, по оковите в горния и долния й край и ги застопори върху елфа, кървящ, но още жив на пода недалеч от Фенрис.

Гавриел вече клечеше до вълка и златистата светлина на силата му обгръщаше окървавената му козина. Лекуваше го. Фенрис не се свестяваше, но поне дишането му се стабилизира. И това стигаше.

— Излекувай го — каза с гибелно тих глас Роуан.

Пумата вдигна поглед, но Роуан вече не гледаше вълка. Вперил бе взор в Каирн.

От тялото на елфа бяха откъснати парчета плът. Подутината на едното му слепоочие говореше, че там е нанесен ударът, от който беше загубил съзнание. Явно Фенрис бе блъснал черепа му в ръба на металната маса. А после се беше срутил на броени крачки от него.

Навярно не заради раните, а… Роуан изтръпна. Какво се беше случило тук? Нещо толкова ужасяващо, че Фенрис да стори невъзможното, за да избави Елин от него.

Кехлибарените очи на Гавриел проблеснаха предупредително. Роуан отново посочи Каирн с поглед.

— Излекувай го.

Не разполагаха с много време. Не и за да му причини онова, което искаше. Онова, което имаше потребност да му причини.

Няколко от чекмеджетата във високия скрин отсреща се бяха отворили от нечий удар. Вътре светеха излъскани инструменти.

Още няколко лежаха в кесийка върху парче черно кадифе до металната маса.

Кръвта й му напяваше за болка и отчаяние, за непоносим страх.

Неговото Огнено сърце.

Златистата магия на Гавриел засия върху Каирн.

Роуан огледа инструментите му до масата, онези в чекмеджетата. И внимателно си избра един.

Тънък, съвършено наточен нож. Лечителски инструмент, служещ за фини разрези и премахване на гнила плът.

Каирн простена, идвайки бавно в съзнание. Докато се свести, окован върху металната маса, Роуан вече беше готов.

Като видя кой стои над него, инструмента в татуираната му ръка, другите, които старателно бе подредил върху черното кадифе, Каирн се загърчи, обтягайки железните вериги.

Тогава съзря и ледения гняв в очите на Роуан. Осъзна какво се кани да предприеме с безпощадно острия нож в ръката си. И по предницата на панталона му плъзна тъмно петно.

Роуан обви шатрата с щит от мразовит вятър, заглушаващ всички звуци, и започна.