Сара Дж. Маас
Кралство на пепелта (109)

106

Господаря на Севера и Малките хора ги бяха превели през най-древните и потънали в забвение пътеки на Оуквалд, на Перантската планина. В стремглав, непоколебим поход, в постоянна надпревара с гибелта, армията бе изминала последните километри на север.

Почти не спираха за почивка. И оставиха целия ненужен багаж.

Рукинските разузнавачи не смееха да летят напред, за да не ги забележи Морат. За да не осуетят преимуществото, което им носеше изненадващата поява.

Шестдневен поход начело на могъща армия, която тя предвождаше.

И ето че негостоприемният терен започна да се изравнява. Рекичките замръзваха, за да ги пропуснат до отсрещния бряг. Дърветата задържаха с короните си неспирния сняг.

Последната нощ не спряха за отмора. А когато зората пукна, Господаря на Севера коленичи пред Елин и й предложи гърба си.

Нямаха седло за него, а и не че имаше потребност от такова. Елин знаеше, че всеки ездач, когото той приемеше на гърба си, никога нямаше да се строполи на земята.

Някои от войниците падаха на колене, когато минаваше с гордия елен покрай тях. Дори Каол и Дориан сведоха глави в поклон.

Роуан, яхнал даргански кон с огнени очи, само кимна. Като че открай време очакваше да я види там, начело на армия, препускаща към Оринт.

Елин носеше бойната си корона и бронята, която бе събрала в Аниел. Фенрис и Лоркан се бяха погрижили за въоръжението й.

Ирен, Елида и лечителните щяха да останат най-отзад, докато не се окажеше безопасно руките да ги пренесат зад стените на Оринт. Дориан и Каол щяха да поведат планинците от Белия зъб в десния фланг, а хаганските наследници щяха да предвождат левия. Сартак и Несрин щяха да излетят с руките. Елин, Роуан, Фенрис, Лоркан и Гавриел щяха да останат начело на централната част на армията.

Като наближиха планинските подножия пред Оринт, след които щяха да стъпят на Тералиската равнина, откъдето щяха за пръв път да зърнат обсадения град, войската се разпръсна.

Страховита, пулсираща тишина обзе Елин.

Приказният бял град, сияел някога между реката, равнината и планините…

Сега тънеше в пушилка, хаос и ужас. Тюркоазените води на Флорин чернееха от валгска кръв.

Гигантските размери, кошмарният тътен на армията, струпана край каменните стени, в небето над тях…

Елин не бе предполагала, че Морат може да събере толкова многобройна войска. На нейния фон Оринт изглеждаше като малък, крехък скъпоценен камък.

— Почти са разбили западната порта — обяви Фенрис, видял разрухата с елфическото си зрение.

Хаганската армия се разгръщаше около тях по протежение на подножието. Подобно на гребена на вълна, готова да се разбие във врага. Но дори дарганските воини се колебаеха пред чудовищното множество между тях и града, а конете им тъпчеха нервно земята.

Роуан оглеждаше врага с мрачно, но все така неустрашимо лице.

Толкова много войници. И цял легион Железни зъби над тях.

— Крочанките се бият по крепостните стени — каза Гавриел.

Елин също виждаше червените им пелерини.

Манон Черноклюна не бе нарушила клетвата си.

И Елин нямаше да наруши своята.

Тя сведе поглед към ръката си, скрита под ръкавицата на бронята й. Към мястото, където някога бе имало белег.

Кълна се, че колкото и далеч да стигна, колкото и да ми коства, поискаш ли помощта ми, ще дойда.

Нямаше време за речи. Да обединява войниците зад себе си. Бяха готови. Тя също.

— Надуй рога! — нареди на Лоркан и той се подчини.

Глашатаите на хаганската армия също вдигнаха рогове и воят им се превърна в единен, грохотен екот, който се разля стремително към Оринт.

Надуха роговете втори път.

Елин извади Голдрин от ножницата му на гърба си, взе щита си и разпери легендарния меч към небето. Частица от магията й прониза рубина в дръжката му и той лумна с червен пламък.

Дарганските воини посочиха врага със сулдовете си и вятърът забрули сноповете конска грива по краищата им.

Надолу по фронтовата линия принцеса Хасар и принц Кашин насочиха собствените си копия към вражеската армия. Дориан и Каол сториха същото с мечовете си.

Роуан извади своя с едната си ръка, а с другата хвана здраво брадвата. Лицето му беше все така каменно. Непреклонно.

Роговете нададоха трети, последен вой, който отекна по окървавеното поле.

Господаря на Севера се изправи на задни копита, повдигайки Голдрин още по-нависоко в небето, и Елин отприщи огнена светкавица през рубина му — сигнала, който армията зад нея очакваше.

За Терасен. Всичко за Терасен.

Господаря на Севера, пак стъпи на четири крака и препусна напред с горящ между величествените му рога безсмъртен пламък. Войската около и зад нея се стече надолу по хълма, набирайки скорост с всяка стъпка, устремена към задните редици на Морат.

Към Оринт.

Към дома.

* * *

Армията се спусна в яростен, самоотвержен бяг към врага.

Кралицата, яхнала елена, летеше храбро към черните легиони. Завъртя меча в ръката си — веднъж, два пъти, а с другата притисна щита към тялото си.

Безсмъртните воини от двете й страни също не се поколебаха нито за секунда, вперили кръвожадни погледи в демонските орди.

Хаганската кавалерия вече препускаше до нея, оформяйки фронтовата линия, задържайки я, докато наближаваха с тътнеща мощ задните редици на моратската армия.

Врагът вече се обръщаше към тях. Насочваше копията си към тях, прегрупираше стрелците си.

Първият сблъсък щеше да е болезнен. Мнозина щяха да загинат още преди него.

Ала фронтовата линия трябваше да се удържи. Не биваше да се прекършва.

От вражеските редици проехтя заповед:

— Стрелци!

Простенаха обтегнати тетиви, насочени към първите мишени.

— Залп!

Дебели железни стрели заприщиха слънцето, спускайки се към летящата кавалерия.

Но руките, златисти и кафяви, и черни като нощта, се втурнаха крило до крило надолу, надолу, надолу от висините. И когато стрелите полетяха към земята, могъщите птици ги засякоха, поемайки смъртоносните им удари вместо армията под тях.

Много паднаха мъртви от небето.

И дори кралицата, предвождаща войската, изрева от гняв и мъка, когато птиците и ездачите им се сгромолясаха на земята. Над нея, вдигнала щит към небесата, една ездачка нададе боен рев.

Фронтовата линия не биваше да се прекършва.

Вещици от Железни зъби обърнаха уивърните си към тях, към руките, насочили се към уязвимите задни редици на врага.

В града, върху крепостните стени на Оринт една белокоса кралица изкрещя:

— Изтласкайте ги! Изтласкайте ги!

Уморени от битки вещици излетяха в небето на метли и зверове, вдигайки мечовете си. И се устремиха към фронтовата линия на въздушния легион, обръщащ силите си към руките. За да го смажат между двата свои легиона.

Моратските войници на окървавената земя насочиха копия, пики, мечове, всевъзможни оръжия към атакуващата кавалерия.

Само че тя беше неудържима.

Щитове от вятър, огън и черна смърт се спуснаха пред нея — и покосиха предните редици на Морат.

Повалиха войниците, готови за битка. Оголвайки онези зад тях, които още чакаха сигнал да вдигнат оръжията си.

И моратската войска се отвори широко за златната армия, която я връхлетя като огромна приливна вълна.