Сара Дж. Маас
Кралство на пепелта (77)

74

Стражите пред вратата на Ераван си тръгнаха като един.

Когато се озова насаме с валгския крал, заприщил входа към кулата си, Майев попита:

— Това означава ли, че ме приемаш?

Тя пусна предницата на пелерината си и диплите й се разгърнаха, разкривайки прозрачната роба отдолу.

Златистите очи на Ераван обходиха всеки сантиметър от тялото й. После и лицето й.

— Макар и да не вярваш в това, ти си съпруга на брат ми.

Дориан мигна недоумяващо. Изненадан от предаността на демона в човешко тяло.

— Не е необходимо да бъда — промълви Майев и Дориан разбра предупреждението й отпреди малко.

Тя само поклати глава и гъстата й черна коса стана златна. Луннобялата й кожа потъмня леко, придоби слънчев загар. Ъглестото й лице се заобли малко, тъмните й очи се оцветиха в тюркоазено и златисто.

— Може да си поиграем така, ако предпочиташ.

Очите на Ераван просветнаха и гърдите му се надигнаха от пресеклив дъх.

— Това харесва ли ти?

Майев му се усмихна половинчато, както само кралицата на Терасен умееше.

Отвращение и ужас се забунтуваха в душата му. Знаеше — сигурен беше, че от очите на Ераван не наднича истинска страст по Елин. А единствено желание да я покори, да й причини болка.

Магическият образ на Майев отново се промени. Златистата й коса изсветля до бяло, тюркоазените й очи пламнаха като злато.

Леден гняв, чист и абсолютен, прониза Дориан, когато Манон се изправи полугола пред валгския крал.

— Или предпочиташ този облик с неземната му красота. — Тя сведе поглед към тялото си и се усмихна. — Своя кралица ли възнамеряваше да направиш Водачката на Крилото след края на войната, или просто расова кобила за разплод?

Ноздрите на Ераван се разшириха, а Дориан се съсредоточи върху дишането си, върху камъните под себе си, само и само да удържи магията си, която заплашваше да изригне заради копнежа — искрения копнеж, — обзел лицето на Ераван.

Но ако така Майев имаше шанс да проникне в кулата…

Ераван мигна и копнежът угасна.

— Ти си съпруга на брат ми — повтори. — Без значение чия кожа носиш. Ако имаш плътски желания, ще изпратя някого в покоите ти.

С тези думи затвори вратата пред нея. И не излезе повече.

* * *

Майев заведе Дориан на срещата им следващата сутрин.

И той изслуша разговора им, спотаен в джоба на пелерината й в облика на полска мишка.

— След снощното си изпълнение все пак върна пратеника ми — каза Ераван.

Петнайсетина минути, след като се бяха прибрали в кулата на Майев, на вратата й се почука. На прага стоеше млад мъж с красиво, празно лице. Не принц — веднага бе съзряла пръстена на ръката му. Просто човешки роб. Майев го бе отпратила, макар и не от милост.

Не, Дориан знаеше, че го беше пощадила заради неговото присъствие. Майев му го бе признала, преди да заспи.

— Надявах се да пием вино — отвърна невъзмутимо тя, — а не разводнена бира.

Ераван се засмя. Чу се шумолене на хартия.

— Обмислих подробностите около съюза ни, сестро. — Обръщението служеше като шип, бодливо напомняне за снощния му отказ. — Питам се едно: с какво още ще участваш в него? Все пак печелиш повече от мен. Шест от паяците ти не са особено щедро предложение, нищо че покорно приеха в телата си принцесите ми.

Дориан наостри уши, очаквайки отговора на Майев. Думите й бяха тихи и по-напрегнати, отколкото някога я бе чувал да изрича.

— Какво искаш, братко?

— Доведи и останалите каранкуи. Отвори портал до тях.

— Не всички биха служили като приемници.

— Не ми трябват приемници, а войници. Не искам да рискувам. Няма да има втори етап.

Стомахът на Дориан се сви. Майев се поколеба.

— Уверявам те, че дори след всичките ти приготовления, дори да призова всички каранкуи на война, пак е възможно Елин Галантиус да те надвие. — Тя се умисли за секунда. — Битката в Аниел потвърди най-големите ти страхове. Чух какво се е случило. Разбрах за силата, с която е удържала вълната. — Майев изхъмка. — Пазела е тази сила за мен. Най-смъртоносния си удар. Но ако отново я призове, на бойното поле срещу теб, да кажем… Ще успееш ли да спасиш войската си, братко?

— Затова нашествието на север с паяците ти е толкова важно — заяви Ераван.

— Може би — вметна Майев. — Ала не забравяй, че заедно можем да победим. Без паяците. Без принцесите. Дори Елин Галантиус няма шанс пред двама ни. Можем да атакуваме Севера и да я унищожим. Да запазим паяците за други кралства. За друга война.

Не искаше да ги жертва. Сякаш изпитваше привързаност към тварите, останали й верни хилядолетия наред.

— И други светове — продължи Майев. — Знаеш доста за преминаването от свят в свят. Но не всичко.

Тя пъхна ръка в джоба си и Дориан изтръпна, когато погали с пръсти гърба му. Като че му казваше да слуша внимателно.

— И предполагам, ще науча още, когато с теб спечелим войната — проточи Ераван.

— Да, но все пак съм готова да ти направя показно. Утре, като се приготвя. — Наоколо пак се разстла онази страховита тишина. Накрая Майев каза: — Те са прекалено силни, прекалено могъщи, за да отворя портал между световете за тях. Ще изцедят опасно магията ми, ако опитам да ги доведа в този свят. Но мога да ти ги покажа за момент. Мога да ти покажа братята ти. Оркус и Мантикс.