Сара Дж. Маас
Кралство на пепелта (30)

27

Вълк и елф се сгромолясаха в ожесточена схватка върху килима.

Фенрис се устреми към гърлото на Каирн и огромното му тяло го прикова към пода, но Каирн успя да го изрита.

Елин свика цялата сила в краката си и се надигна, съумявайки да коленичи до скрина. Фенрис се заби в едната страна на металната маса, но веднага се окопити и пак се нахвърли на Каирн.

Някъде отблизо се чу съскане и Елин рискува да надникне към ръжена, паднал от дясната й страна.

Извъртя крака към него и преметна веригите между глезените си върху нажежения му връх.

Средните брънки се нагорещиха бавно.

Вълк и елф се сблъскаха в кълбо от нокти, юмруци и зъби. После отскочиха един от друг.

Скъсаната връзка с кръвната клетва щеше да коства живота на Фенрис.

Това бяха последните му глътки въздух, последните удари на сърцето му.

— Ще те одера жив! — процеди задъхало Каирн.

Фенрис пристъпваше в кръг, пръхтейки със струйки кръв между зъбите. Двамата бяха вторачили нетрепващи погледи един в друг и всеки чакаше подходящия момент да нанесе финалния удар.

Средните брънки на веригата се нажежиха и започнаха да светят.

Небето бавно се просветляваше към сивкаво.

Фенрис и Каирн продължаваха да обикалят в кръг един около друг.

Каирн умишлено го изтощаваше. Знаеше цената на скъсаната връзка. Знаеше, че беше само въпрос на време противникът му да умре.

Фенрис също го знаеше.

Хвърли се с отворена паст към гърлото на Каирн и замахна с нокти към пищялите му.

Елин грабна ръжена, заби пети в земята и го изправи нагоре. Металната пръчка обтегна нагорещените брънки на веригата и тя продължи да натиска, използвайки краката и ръцете си за опора.

Каирн и Фенрис се затъркаляха в смъртоносна хватка, а Елин стисна зъби и изрева.

Веригата между краката й се скъса.

Само толкова й бе потребно.

Изправи се, но в следващия миг замръзна. Фенрис, прикован към земята от Каирн, срещна очите й. И изръмжа настойчиво.

Бягай!

Каирн извъртя глава към нея. Към скъсаната верига между глезените й.

— Ти…

Фенрис скочи и стисна с челюсти рамото му.

Каирн изкрещя, преви се от болка и вкопчи ръце в гърба на Фенрис.

Вълкът отново я погледна и впи още по-здраво зъби в рамото на Каирн. Елфът блъсна безмилостно гръбнака му в ръба на металната маса и се чу изпращяване на строшена кост.

Бягай!

Този път Елин не се поколеба и хукна към изхода на шатрата. Към утрото отвън.

* * *

Само километър до центъра на лагера. До шатрата.

Войниците реагираха както се очакваше и Роуан ги уби според плана си.

От въздуха с вятър и лед го атакуваха хищни птици. Той унищожи магията им със своята и ги разпиля.

Група воини се завтекоха към него откъм един ред палатки.

Щом го съзряха, някои се втурнаха обратно. Онези, които беше обучавал. И някои, които не беше. Но мнозина останаха да се бият с него.

Роуан пръсна щитовете им и изтръгна въздуха от дробовете им. Някои посече с брадвата си.

Близо. Беше съвсем близо до шатрата. Всеки момент щеше да подаде сигнала на Лоркан и Гавриел. Когато я доближеше достатъчно и се наложеше някой да отвлече вниманието на войниците, за да се измъкнат.

Още един отряд войници се спусна към него и Роуан приготви дългия си нож. Със силата си отблъсна полетелите стрели, после погуби и стрелците.

Превърна ги в кървави късчета лед.