Сара Дж. Маас
Кралство на пепелта (96)

93

Четиримата тръгнаха мълчаливо през гората. По древния път към солните мини.

Това беше единственото място, което вражеските разузнавачи не наблюдаваха.

С всяка следваща стъпка й призляваше все повече, по гръбнака й бавно избиваше пот. Роуан държеше здраво ръката й, милвайки я с палец.

Тук, в това кошмарно мъчилище, тук щеше да посрещне съдбата си. Сякаш не беше избягала.

Под прикритието на мрака планината, в която бяха издълбани мините, приличаше на дълга сянка. Голямата стена, ограждаща лагера на смъртта, беше просто черно петно.

Портите бяха отворени и едната висеше на пантите си. Навярно освободените роби бяха опитали да я откачат на излизане.

Докато минаваха под арката, водеща към откритата мина, Елин стисна още по-силно ръката на Роуан. Точно в центъра на пространството стърчаха дървените пилони, на които я бяха бичували. През първия й ден, както и през още много други след това.

Във възвишенията отляво се намираха и ямите. Непрогледните ями, където я бяха държали.

Постройките на надзирателите тъмнееха, заприличали на празни черупки.

Едва се сдържа да не надникне към китките си, към белезите от оковите около тях. Да не мисли за това, че и по обления й в студена пот гръб вече нямаше белези. Единствено гладка кожа, татуирана от Роуан.

Сякаш това място бе просто сън — кошмар, изтъкан от Майев.

Иронията не й се губеше. Вече два пъти се беше измъквала от железни окови — а накрая пак се озоваваше тук. Мимолетна свобода. Време назаем.

Оставила беше Голдрин в шатрата. Мечът нямаше да й послужи там, където отиваха.

— Не очаквах да видим това място отново — прошепна Дориан. — Не и по този начин.

Кралят вървеше уверено с мрачно изражение на лице. Сграбчил дръжката на Дамарис в готовност да посрещне всичко на пътя им.

Болката, която тя знаеше, че несъмнено щеше да ги връхлети.

Не. Всъщност май не беше избягала оттук…

Спряха в средата на прашното пространство. Елена й бе обяснила как да изкове Ключалката и да върне ключовете в портата. Но въпреки че нямаше да използва много от магията си, да изложи на опасност околните, Елин беше решила да се отдалечат от приятелите си и от армията.

Лунната светлина караше лицето на Каол да изглежда още по-бледо.

— Какво да правим ние?

— Просто бъдете до нас — каза Елин. — Това е достатъчно.

Само благодарение на тях успяваше да се задържи тук, в тази омразна дупка.

Срещна въпросителния поглед на Дориан и кимна. Нямаше смисъл да пилеят време.

Дориан прегърна Каол и двамата си размениха по няколко сподавени думи.

Елин се зае да чертае един Знак на Уирда в прахоляка, достатъчно огромен да побере двама им с Дориан. Трябваше да нарисува два застъпващи се: един за отваряне и един за затваряне.

Заключване. Отключване.

Беше ги научила в самото начало. И ги беше използвала.

— Ще минем без сантиментална раздяла, така ли, принцесо? — попита Роуан, докато тя рисуваше първия знак с крака си.

— Би било прекалено драматично — отвърна. — Дори за мен.

Той обаче я спря, преди да довърши втория символ. Вдигна брадичката й с пръсти.

— Дори докато си… там — подхвана с озарени от луната борово-зелени очи, — аз ще съм с теб. — И долепи длан до сърцето й. — Тук. Ще съм тук с теб.

Тя сложи своята ръка върху гърдите му и изпълни дробовете си, сърцето си с аромата му.

— И аз съм с теб. Винаги.

Роуан я целуна.

— Обичам те — промълви в устата й. — Върни се при мен.

Сетне се оттегли отвъд границите на недовършените символи.

Студ превзе тялото й веднага щом ароматът и топлината му се отдалечиха от нея. Но тя задържа раменете си смело изправени. Продължи да диша все така равномерно, запаметявайки линиите на лицето му.

Дориан влезе в знаците с ярко грейнали очи. Елин каза на Роуан:

— Затвори последния, като приключим.

Принцът й, вреченият й кимна.

Дориан извади сгънато парче плат от жакета си. Разпъна го, разкривайки два къса черен камък. И Амулета на Оринт.

Стомахът й се преобърна и неприятното чувство от близостта с нещо толкова неземно едва не подкоси коленете й. Но все пак успя да вземе Амулета на Оринт от ръката му.

— Предположих, че ще искаш ти да я отвориш — рече тихо Дориан.

Тук, където бе страдала и възтържествувала, откъдето толкова неща водеха началото си.

Елин претегли древния амулет в дланите си и обходи с палци златните му ръбове. За миг се пренесе отново в онази уютна стая в имението край реката, когато майка й завеща амулета.

Проследи с пръсти Знаците на Уирда по гърба му. Руните, с които бе изписана ужасяващата й съдба: Безименна е цената.

Изписана толкова отдавна… преди векове. Предупреждение от Бранън — и потвърждение. За необходимостта от саможертвата им. Нейната саможертва.

Бранън бе възроптал срещу боговете, беше белязал амулета с дири, които Елин да разтълкува един ден. За да разбере. Сякаш можеше да се опълчи на участта си. Празна надежда.

Тя отново завъртя амулета и докосна с пръсти безсмъртния елен върху предницата му.

Време назаем. Така бе живяла досега.

Златото, запечатало двете части на амулета, се разтопи в ръцете й и закапа, съскайки по ледената земя. Тя го отвори.

Неземната смрад на третия ключ я връхлетя свирепо, зашепна й на езици, несъществуващи в Ерилея.

Елин просто пусна парчето камък в отворената длан на Дориан. То издрънча в другите два ключа и звукът навярно отекна във вечността, във всички светове.

Дориан потрепери, а Каол и Роуан подскочиха.

Елин прибра двете половини от амулета в джоба си. Малки късчета от Терасен, които щеше да вземе със себе си. Където и да попаднеха с Дориан.

Тя погледна Роуан за последно. Прочете думите в очите му. Върни се при мен.

И тези думи щеше да отнесе със себе си. Лицето му също. Дори Ключалката да й отнемеше всичко, те щяха да останат. Завинаги.

Помъчи се да преглътне буцата, заседнала в гърлото й. И изтръгна очи от пронизителния взор на Роуан. Разряза едната си длан. После и тази на Дориан.

Звездите сякаш се приближиха, а планината надникна над раменете на Елин и Дориан. Тя приплъзна острието и по вътрешната страна на предмишницата си. Толкова надълбоко, че кожата се отвори.

За да отвори портата, трябваше да се слее с нея.

Ераван се бе опитал да слее Калтейн Ромпие с портата — беше присадил парчето камък в ръката й не за да го скрие, а за да подготви тялото й за другите две. За да я превърне в жива Порта на Уирда, която да контролира.

Едното късче бе унищожило Калтейн. А трите…

Името ми е Елин Ашривер Галантиус и няма да се боя.

И няма да се боя.

И няма да се боя.

— Готов ли си? — пророни Елин.

Дориан кимна.

С един прощален поглед към звездите, към Господаря на Севера, бдящ над Терасен, Елин взе парчетата камък от разтворената длан на Дориан.

И когато двамата съединиха окървавените си ръце, когато магиите им изригнаха от тях и се сляха в ослепителна, стихийна експлозия, тя притисна Ключовете на Уирда към зейналата рана на ръката си.

* * *

Роуан плъзна крак по вледенената земя и затвори Знаците на Уирда.

В същия момент Елин долепи длан към отворената си рана, запечатвайки ключовете в тялото си, докато с другата ръка стискаше тази на Дориан.

Трябваше да се получи. Защо иначе се бяха пресекли пътищата им, защо Елин и Дориан за втори път се срещаха на същото това място? Не приемаше друго обяснение. И не би я пуснал, ако не вярваше в това.

Роуан не дишаше. Не знаеше дали и Каол диша.

Но докато Елин и Дориан стояха с вдигнати глави въпреки страха, който надушваше в телата им, лицата и на двамата ставаха някак все по-празни. И бездушни.

Нямаше изблик на светлина.

Нямаше огнена сила.

Двамата просто стояха хванати за ръце и се взираха напред.

С пусти, незрящи, замръзнали очи.

Нямаше ги.

Тук бяха, а ги нямаше. Като че телата им бяха просто кухи черупки.

— Какво стана? — попита Каол.

Ръката на Елин падна от раната й и увисна безжизнено до тялото й. Разкривайки парчетата черен камък, пъхнати вътре.

Нещо в гърдите на Роуан, нещо оплетено и жизненоважно започна да се обтяга. Почти до скъсване.

Свещената връзка.

Той залитна напред с ръка на гърдите.

Не. Връзката се загърчи, сякаш в агония, в смъртен ужас. Той спря с името на Елин върху устните си.

И се строполи на колене, когато трите Ключа на Уирда в ръката на Елин започнаха да се разтварят в кръвта й.

Като капки роса в планински извор.