Сара Дж. Маас
Кралство на пепелта (69)

66

Елин се събуди сред аромата на заснежени борове и веднага разбра, че си е у дома.

Не в Терасен, още не, а по онзи начин, по който винаги щеше да си е у дома, щом Роуан беше до нея.

Равномерното му дишане изпълваше дясното й ухо със звука на дълбокия сън, а топлата му мускулеста ръка беше преметната през корема й. Мека светлина посребряваше древните камъни по тавана.

Утро — или облачен ден. Откъм коридорите около стаята долитаха откъслечни звуци, които разгадаваше малко по малко, сякаш сглобяваше счупено огледало, способно да й разкрие друг свят.

Съумя да разбере, че от битката бяха минали три дни. Както и че другата част от армията на хагана, предвождана от принц Кашин, третия му по големина син, бе пристигнала.

Именно тази информация избистри ума й и я накара да докосне ръката на Роуан. Съвсем леко, само за да провери доколко дълбок е възстановителният му сън. Цели три дни бяха спали тук в пълно неведение за околния свят. Опасно време за всеки, надарен с магия, когато тялото му изискваше пълна почивка, за да си възвърне изчерпаната сила.

Научи и още нещо, докато лежеше в леглото: Гавриел седеше пред вратата. В облика си на пума. Доближаха ли го, хората се умълчаваха, без да съзнават, че дори след като го подминеха, елфически уши улавяха прошушнатото: „Колко странна, страховита котка!“.

Елин проследи с пръст шева на ръкава на Роуан, усещайки възлестите мускули под плата. Чувстваше и главата, и тялото си някак чисти. Като първата студена глътка въздух в зимно утро.

По време на тридневния им сън не я бе разбудил нито един кошмар. Като че си бе заслужила кратката, блажена почивка от тях.

Елин преглътна през сухо гърло. Кое беше истина и кое посадено в съзнанието й от Майев… всъщност имаше ли значение дали болката е била истинска, или въображаема?

Измъкнала се беше на Майев и Каирн. По-късно щеше да скрепява всичко изпотрошено в себе си.

Засега просто се радваше, че си е върнала това чувство на кристална яснота. Макар и първоначално да не бе възнамерявала да изразходва дълго събираната си сила, могъщия си удар на това бойно поле.

Надзърна към Роуан. Сънят бе смекчил суровите черти на лицето му. На чистото му лице — кръвта, с която и двамата бяха оплискани, я нямаше. Явно някой я беше измил по време на съня им.

Сякаш доловил вниманието й, или просто ръката й върху своята, той открехна клепачи. Измери я от глава до пети и като се увери, че е добре, я погледна в очите.

— Фукла! — измърмори той.

Елин го перна по ръката.

— И вие спретнахте пищно зрелище, принце.

Роуан се усмихна, набръчквайки татуировката по лицето си.

— Това последната изненада ли ще е, или да очакваме още?

Тя се замисли — да му каже ли, да разкрие ли истината? Може би.

Той се надигна в леглото и завивката се свлече надолу. Да не си ни подготвила от онези изненади, от които сърцето ми спира?

Елин изсумтя и опря глава на юмрука си, рисувайки лениво с пръст по грубото одеяло.

— Когато бяхме на пристанището във Вендлин, изпратих едно писмо.

Роуан кимна.

— На Едион.

— На Едион — потвърди тя, но достатъчно тихо, че Гавриел да не ги чуе от поста си пред вратата. — И на чичо ти. И на Есар.

Роуан вирна вежди.

— И какво пишеше вътре?

Тя изхъмка.

— Пишеше, че действително съм била пленница на Майев, както и че през това време тя ми е споделила някои от своите нечестиви планове.

Вреченият й застина.

— И защо им писа?

Елин се поизправи в леглото и зачопли ноктите си.

— За да ги убедя да разпуснат армията й. Да започнат бунт в Доранел. Да свалят Майев от трона й. Сещаш се, дреболии разни…

Роуан просто продължи да се взира в нея. Накрая потри лицето си.

— И смяташ, че можеш да постигнеш подобно нещо с едно писмо?

— Бях много красноречива.

Устата му зейна леко.

— И за какви нечестиви планове им разказа?

— За желанието й да превземе целия свят, за пълната й незаинтересованост колко елфи ще загинат на бойното поле, както и за огромния й интерес към Валгите. — Елин преглътна. — Също така май им споменах, че самата тя е Валг.

Роуан подскочи.

Елин сви рамене.

— Просто сполучлива догадка. Най-сносните лъжи винаги са примесени с щипка истина.

— Твърдението, че Майев е Валг, е абсурдна лъжа дори по твоите стандарти. Дори и да се окаже истина!

Тя махна с ръка.

— Ще видим какво ще излезе.

— Ако се получи, ако решат да въстанат и армията й се обърне срещу нея… — Той поклати глава и се засмя приглушено. — Определено ще ни даде предимство във войната.

— Кроя толкова възхитителни планове, а ти дори не ми отчиташ заслугите, така ли?

Роуан я щипна по носа.

— Ще ти отчетем заслугите, ако армията й не се появи. Дотогава ще се готвим за битка. Която по всяка вероятност ще се състои. — Елин се намръщи и той добави: — Есар няма особено влияние, а чичо ми не обича да поема рискове. Не е като Енда и Селен. Ако те двамата успеят да детронират Майев… ще е направо впечатляващо. И ако оцелеят.

Стомахът й се преобърна.

— Те решават как ще постъпят. Аз само им предложих фактите.

Пресметливо формулирани факти и полудогадки. Чисти хипотези, ако трябваше да е откровена.

Роуан се подсмихна.

— Нещо друго освен опитите за детрониране на Майев? Други изненади?

Усмивката й помръкна и тя пак се отпусна върху възглавницата. Той легна до нея.

— Няма повече. — Вреченият й вдигна вежди и тя допълни: — Кълна се в трона си. Няма повече.

Шеговитостта в очите му угасна.

— Не знам дали да си отдъхна.

— Каквото аз знам, го знаеш и ти. Картите са на масата.

За армиите, събрани от всички посоки, за Ключалката, за плановете й.

— Дали ще съумееш отново да натрупаш толкова сила? — попита я той.

— Не знам. Не ми се вярва. Получи се, защото бях… окована. С желязо.

Тъмна сянка мина през лицето му и той се завъртя на една страна, облягайки глава на юмрука си.

— За пръв път виждам такова нещо.

— И повече няма да го видиш.

Съвършената истина.

— Ако цената на цялата тази сила е страданието ти, ще се радвам да не я видя никога повече.

Елин плъзна ръка надолу по здравите мускули на бедрото му и пръстите й се закачиха в дупка в плата малко над коляното му.

— Не усетих през свещената връзка, когато са те ранили тук — каза, проследявайки грапавата изпъкналост на пресния белег.

Трофей от битката. Тя вдигна очи, за да срещне пронизителния му поглед. Дали Майев не е разрушила тази част от нея? От нас?

— Не — пророни той и отмести с нежни пръсти косата от челото й. — Вече знам, че връзката предава болката само от най-тежките рани.

Елин докосна онова място на рамото му, където преди месеци го беше пробола стрелата на Астерин Черноклюна — мигът, в който бе проумяла какъв й е той.

— Затова не разбрах какво ти се случва на онзи плаж — рече дрезгаво Роуан.

Защото бичуването, колкото брутално и непоносимо да беше, не я бе докарало до прага на смъртта. Единствено до железния ковчег.

Тя свъси вежди.

— Ако ще ми казваш, че се чувстваш виновен за…

— И двамата имаме да се борим с разни неща от последните месеци.

Едва поглед към него й беше достатъчен да схване, че вреченият й знаеше какво тъмнее още в душата й.

И тъй като беше единственият на земята, който съзираше неподправената й същност и въпреки това не я изоставяше, Елин каза:

— Исках да използвам този огън за Майев.

— Знам.

Простичка дума, която обаче значеше толкова много — че я разбира истински и напълно.

— Исках с него да… превърна света в по-добро място. — Тя въздъхна дълбоко. — Да заличи всичкото зло.

Всички спомени, кошмари и лъжи.

— Ще отнеме време, Елин. Да се изправиш срещу всичко това, да го пребориш.

— Нямам време.

Той сключи челюсти.

— Още не се знае.

Тя се отказа да спори и вместо това си призна:

— Искам вече да е зад гърба ми.

Той застина, но й даде възможност да помисли, да се доизкаже.

— Искам да приключа с всичко — продължи сипкаво тя. — Войната, боговете, Портата на Уирда, Ключалката. Всичко. — Елин потри слепоочията си, потискайки онази тежест, чернилката, която дори огънят не можеше да пречисти. — Искам да отида в Терасен, да се бия, и всичко да приключи.

Копнееше за това още щом научи реалната цена за изковаването на Ключалката. Още докато Каирн я бичуваше на онзи плаж в Ейлве. И докато я изтезаваше след това. Копнееше за края на всичко, какъвто и да беше той.

Нямаше представа обаче в що за личност я превръщаше нещо подобно.

Роуан помълча още дълго, преди да каже:

— Тогава ще сторим всичко възможно хаганската армия да тръгне на север. Ще се върнем в Терасен и ще разгромим войската на Ераван. — Той вдигна ръцете й до устата си за бърза целувка. — А после, след като възтържествуваме, ще се погрижим за проклетата Ключалка.

Безкомпромисна решимост изпълваше всяка негова дума, въздуха около тях.

Елин осъзна, че е достатъчна и за двама им. Закъта надълбоко в себе си клетвата му, всички обещания помежду им и разтвори ръка с дланта нагоре.

Сетне призова водната си магия, наследена по майчина линия. От Маб.

Малка водна сферичка се оформи в дланта й. Над мазолите, които така старателно си бе възвърнала.

Тя позволи на нежната, прохладна сила да се излее в нея. Да заглади нащърбените места в нея, да ги успокои с приспивна песен. Дарбата на майка й.

Не се предавай!

Когато Ключалката й вземеше всичко, и тази част ли щеше да отнеме? Най-ценната частица от силата й?

Тя закъта и тези мисли.

Стисна съсредоточено зъби и заповяда на кълбото вода да се завърти в дланта й.

То обаче само потрепна.

Елин изсумтя.

— И това ми било Елфическа кралица на Запада!

Роуан се засмя.

— Продължавай да се упражняваш. След хиляда години може и да успееш.

Тя го плесна по ръката и капката вода се просмука в ръкава на ризата му.

— Цяло чудо е, че изобщо съм научила нещо от теб с това отношение.

И Елин изтръска задържалата се по ръката й вода. Право в лицето му.

Роуан я захапа леко за носа.

— Знайте, принцесо, че си водя списък с всички ужасни неща, които излизат от устата ви.

Пръстите на краката й се свиха и тя зарови пръсти в косата му, любувайки се на копринените кичури.

— Как да изкупя вината си за последното?

Можеше да се закълне, че от другата страна на вратата се чуха отдалечаващите се стъпки на голяма котка.

Роуан се подсмихна, навярно и той доловил светкавичното оттегляне на Гавриел. После долепи длан до корема й и погали с устни челюстта й.

— Хрумнаха ми няколко начина.

Но лекият натиск на ръката му беше достатъчен да й напомни, че е спала цели три дни и пикочният й мехур се е напълнил подобаващо. Тя изпъшка и скочи на крака. Олюля се и Роуан веднага се протегна да я хване.

— Преди да ме обезчестиш — заяви Елин, — трябва да намеря тоалетна.

Той се засмя и се наведе да вземе портупея си, оставен заедно с нейния до стената. Само Гавриел би ги подредил така старателно.

— Май тази нужда осуетява плановете ми.

* * *

Хората по коридорите ги зяпаха и някои шушукаха, докато минаваха покрай тях.

Кралицата и консортът й. Къде ли са се крили през изминалите дни?

Чух, че отишли в планината и довели диваците.

Аз пък чух, че обикаляли из града и правели магии, които да го пазят от Морат.

Роуан още се подсмихваше, когато Елин излезе от общата дамска баня.

— Виждаш ли? — Тя тръгна с него, ала не към стаята им и евентуалното а към коридора, където изнасяха храната. — Известността започва да ти харесва.

Роуан вирна вежда.

— За твое сведение — където и да ходя през последните триста години, вечно плъзват слухове за мен. — Тя врътна очи, но се изкиска. — Тези са за предпочитане пред „безсърдечно копеле“ или „Чух, че убил човек с крак на маса“.

— Наистина ли си убил човек с крак на маса?

Усмивката му се разшири.

— И е вярно, че си безсърдечно копеле — подхвърли.

Роуан изсумтя.

— Не съм казал, че слуховете са лъжа.

Елин го хвана под ръка.

— В такъв случай мисля да пусна един. Нещо отвратително. Той простена.

— Направо се ужасявам, като си представя какво може да роди главата ти.

Тя продължи с пресилен шепот, докато минаваха покрай група човешки войници:

— Отлетял си обратно към бойното поле, за да изкълвеш очите на враговете ни? — Елин ахна и звукът отекна между каменните стени. — И си изял очите им?

Един от войниците се препъна, а другите извърнаха глави към тях.

Роуан я ощипа по рамото.

— Благодаря ти за този жест.

Тя кимна.

— Пак заповядай!

Усмивката не слезе от лицето й, докато си сипваха храна и обядваха набързо — разбрали бяха току-що, че е пладне, — седнали един до друг на някакво прашно, полузабравено стълбище. Почти като през онези дни в Мъглив рид, когато слушаха историите на Емрис, седнали коляно до коляно и рамо до рамо в кухнята.

Ала за разлика от миналата пролет, този път, когато избута настрани чинията си, Елин преметна ръце през врата на Роуан и устата му мигом посрещна нейната.

Да, определено не беше като в Мъглив рид, особено като се настани в скута му, без да я е грижа, че някой може да се появи на стълбището, и го целува, докато не остана без дъх.

Спряха точно преди Елин да реши, че всъщност не би било толкова лоша идея да разкопчае панталона му насред стълбището, а ръката му, галеща дискретно онова проклето местенце между бедрата й, да проникне в нея.

Ако трябваше да е откровена, като тръгнаха да търсят приятелите си, още обмисляше дали да не го издърпа в най-близкия килер. Замъгленият поглед на Роуан й подсказа, че и той се двоумеше за същото.

Но дори желанието, нагорещило кръвта й, угасна, щом влязоха в древния кабинет на най-горния етаж на крепостта и видяха събраната група. Фенрис, Гавриел и Каол вече ги чакаха там, а Елида и Лоркан ги нямаше.

За жалост, бащата на Каол беше там и ги стрелна кръвнишки, когато се появиха на срещата, която явно бе започнала отдавна. Елин му се подсмихна подигравателно и отиде с небрежна крачка до огромното бюро.

Висок, широкоплещест мъж стоеше при Несрин, Сартак и Хасар, красив и преливащ от енергия. Кафявите му очи бяха приветливи, усмивката му — искрена. Хареса го от пръв поглед.

— Това е брат ми — представи го Хасар, махвайки с ръка към него, без дори да вдигне очи от картата. — Кашин.

Принцът се поклони грациозно на Елин.

Двамата с Роуан му отвърнаха със същото.

— За мен е чест — каза Елин. — Благодаря ви, че се отзовахте.

— Всъщност трябва да благодарите на баща ми. И на Ирен — отвърна Кашин, говорейки езика им със същата лекота като брат си и сестра си.

Елин наистина трябваше да е много благодарна на лечителката.

Несрин я измери проницателно от глава до пети.

— Добре ли се чувстваш?

— Просто имах потребност от почивка. — Тя посочи с брадичка към Роуан. — А този старец тук трябва честичко да подремва.

Сартак се покашля, без да вдига глава от картата пред себе си.

Фенрис направо се засмя.

— Май доброто ти настроение се е върнало.

Елин пак се подсмихна на скования баща на Каол.

— Ще видим докога.

Мъжът не отговори нищо.

Роуан посочи към бюрото и попита хаганските наследници:

— Решихте ли накъде ще тръгнете с войските си оттук?

Непридирчив, спокоен въпрос. Като че съдбата на Терасен не зависеше от отговора им.

Хасар отвори уста, но Сартак й отне думата:

— На север. Тръгваме на север с вас. Макар и само за да ви се отплатим, задето спасихте армията ни, хората ни.

Елин опита да не издава облекчението си.

— Благодарността настрана — намеси се Хасар без особена благодарност в гласа си, — разузнавачите на Кашин потвърдиха, че Морат е впрегнал всичките си сили към Терасен. Затова и ние се отправяме натам.

На Елин й се прииска да не беше яла толкова на обяд.

— Зле ли е положението?

Несрин поклати глава, отвръщайки вместо принц Кашин:

— Не знаем подробности. Уведомиха ни само, че войската се придвижвала на север и унищожавала всичко по пътя си.

Елин задържа ръцете си от двете страни на тялото си, полагайки усилия да не потрие лице.

Бащата на Каол каза:

— Надявам се, че отново ще можеш да използваш силата си. Елин позволи на едно въгленче от нея да затлее в очите й.

— Благодаря за бронята — подхвърли мило.

— Приеми я като подранил подарък по случай коронацията — рече с подигравателна усмивка господарят на Аниел.

Сартак се покашля.

— Ако с приятелите ти сте се възстановили, трябва да потеглим на север възможно най-скоро.

Хасар не възрази.

— Покрай планината? — включи се Роуан, вторачен в картата. Елин проследи маршрута, по който трябваше да поемат. — Така ще минем точно пред Ферианската падина. Още в другия край на езерото ще се озовем в нова битка.

— Тогава ще ги изиграем — каза Хасар. — Ще ги подмамим да източат силите си от падината и ще се промъкнем зад гърба им.

— Адарлан контролира цялата Ейвъри — обади се Каол и начерта невидима линия от Рифтхолд към вътрешността на континента. — По пътя на север, така или иначе, ще ни се наложи да прекосим реката. Ако изберем Ферианската падина за бойно поле, ще избегнем опасностите от сражение в Оуквалдския лес. Поне на открито руките ще могат да ни осигурят въздушно подкрепление. В гората ще са безпомощни.

Роуан кимна.

— Ще трябва да качим по-значителната част от войската в планината и да проникнем в падината от най-неочакваното място. Но теренът е труден. Налага се прецизно да изберем маршрута си.

Бащата на Каол изсумтя. Елин вирна вежди, но синът му отговори вместо него:

— Още в деня след битката изпратих наши хора в Белия зъб. Да намерят дивия планински народ, който го обитава, за да попитат за тайни пътеки към падината.

Диваците бяха отколешни врагове на Аниел.

— И?

— Искат да си платим за информацията.

— А това няма да стане — озъби се господарят на Аниел.

— Нека позная: искат територия — каза Елин.

Каол кимна. Ето защо в стаята се долавяше такова напрежение.

Тя впи поглед в баща му и потропа с крак.

— А ти не искаш да им отстъпиш нито парче земя?

Той просто продължи да се взира кръвнишки в нея.

— Очевидно не — заключи Фенрис.

Елин сви рамене и се обърна към Каол.

— Е, решено е тогава.

— Какво е решено? — процеди баща му.

Тя не го удостои с внимание, а намига на приятеля си.

— Ти си дясната ръка на краля на Адарлан. С други думи — превъзхождаш го по чин. Имаш право да действаш от името на Дориан. — Елин махна към картата. — Исканото парче земя може да е част от Аниел, но принадлежи на Адарлан. Така че ти можеш да го размениш за информация.

Баща му подскочи.

— Ах, ти…

— Тръгваме на север — каза Елин. — И ти няма да ни попречиш. — Отново допусна мъничко от огъня в очите си и златистите им ириси пламнаха. — Аз спрях вълната. Приеми съюза с планинците за отплата.

— Вълната унищожи половината ми град! — озъби й се мъжът.

Фенрис се изсмя учудено. Роуан изръмжа тихо.

— Неблагодарно копеле! — просъска гневно Каол.

— Мери си приказките, момче!

Елин кимна състрадателно на Каол.

— Напълно разбирам защо си напуснал това място.

Каол, за щастие, преглътна гнева си и върна очи към картата.

— Да кажем, че успеем да минем покрай Ферианската падина; оттам продължаваме на север.

Покрай Ендовиер. Този маршрут щеше да ги отведе право към Ендовиер. Стомахът на Елин се стегна. Роуан докосна успокоително ръката й.

— Бързо трябва да си съставим план — заяви Сартак. — В момента се намираме точно между падината и Морат. Ераван лесно ще изпрати войските си да ни сразят.

— Ирен приключва ли? — извърна се Хасар към Каол.

Той опря лакът в страничната облегалка на количката си.

— Въпреки че малцина оцеляха, пак има работа за седмици.

— Колко са ранените? — попита Роуан.

Каол поклати глава.

— Не са ранени. — Той сключи челюсти. — Валги са.

Елин свъси вежди.

— Ирен лекува Валги?

Хасар се ухили.

— Би могло да се каже.

Елин махна нетърпеливо с ръка.

— Може ли да видя?

* * *

Откриха Ирен не в крепостта, а в една шатра сред останките от бойното поле, наведена над легло, върху което се гърчеше някакъв мъж. Китките и глезените му бяха оковани във вериги, прикрепени към куки в пода.

Само като ги зърна, Елин преглътна сухо.

Роуан сложи ръка на кръста й, а Фенрис пристъпи по-близо до нея.

Ирен, чиито ръце бяха обгърнати в бяла светлина, спря работата си. Борте стоеше наблизо с меч в ръка.

— Какво е станало? — попита Ирен и сиянието около ръцете й започна да гасне.

Явно бе прекъснала атаката си върху демона в мъжа, защото той се отпусна в леглото, като че беше останал без кости.

Каол се придвижи до нея с количката си, пригодена за неравен терен.

— Елин и приятелите й искат да им направиш показно. Стига да си съгласна.

Ирен отметна назад косата, измъкнала се от плитката й.

— Всъщност нищо не се вижда. Действам на съзнанието му.

— Бориш се директно с валгски демони — каза впечатлено Фенрис.

— Те са противни, страхливи твари. — Ирен скръсти ръце и надникна намръщено към мъжа, прикован към леглото. — Направо са жалки! — Изплю към демона в него.

Мъжът изсъска. Тя само му се усмихна. Демонът изквича едва доловимо.

Елин примигна недоумяващо. Не знаеше дали да се разсмее, или да падне на колене.

— Покажи ми. Покажи ми как го правиш.

Лечителната се подчини. Ръцете й пак засияха и тя ги сложи върху гърдите на мъжа. Той запищя.

Ирен се задъха и сбърчи вежди. Писъците не секнаха няколко минути.

Борте каза:

— Не е особено вълнуващо, когато са оковани, нали?

Сартак я изгледа ядосано. Сякаш вече многократно бяха обсъждали този въпрос.

— Ако предпочиташ, иди да чистиш конюшнята.

Борте подбели очи, но се обърна към Елин и я огледа с искреност, каквато самата Елин не можеше да не оцени.

— Да имаш друга мисия за мен?

Елин се усмихна широко.

— Засега не. Може би скоро ще изскочи нещо.

Борте също й се усмихна.

— Моля те! Моля те, спаси ме от тази тегоба!

Елин надзърна към лечителката, озарена от светлина.

— Този кой е поред за днес?

— Десети — измърмори Борте.

Елин попита Каол:

— А върху колко смогва да работи на ден?

— Най-много петнайсет. Някои демони изцеждат повече енергия, така че през последните дни са по-малко.

Елин се помъчи да си спомни колко обсебени войници бяха останали на бойното поле.

— А след като ги излекува? Какво ги правите тогава?

— Подлагаме ги на разпит — уточни кисело Каол. — Проучваме миналото им, как са ги заловили. На кого служат.

— И им вярвате? — попита Фенрис.

Хасар потупа дръжката на изящния си меч.

— Разпитвачите ни са много опитни в извличането на истината.

Елин се постара да не отдава значение на бунта в стомаха си.

— Значи ги освобождавате — обади се Гавриел за пръв път от минути, — а сетне ги изтезавате?

— Във война сме — рече простичко Хасар. — Оставяме ги живи. Но и не рискуваме с онези, които могат да доведат нова армия зад гърбовете ни.

— Някои от тях доброволно са се били за Ераван — каза тихо Каол. — Приели са пръстена. Когато проникне в съзнанията им, Ирен разбира кои от тях му служат по своя воля. И не спасява онези, които на драго сърце са коленичили пред него. Така че повечето от спасените са или глупаци, или принудително обсебени.

— Някои пожелават да се бият на наша страна — каза Сартак. — На онези, които преминат проверката, им позволяваме да тренират с другите пехотинци. Не са много, но все пак има.

Хубаво. Хубаво, така да бъде.

Ирен ахна и светлината й лумна толкова ярко, че Елин примижа.

Мъжът, окован за леглото, се закашля и изопна гръб.

От гърлото му плисна черна смрадлива течност.

Борте сви лице в отвратена гримаса и замахна с ръка, за да прогони вонята. А после и черния пушек, който мъжът започна да бълва от устата си.

Ирен залитна назад и, Каол светкавично протегна ръка да я подпре. Лечителката приседна на страничната облегалка на количката му с ръка върху разтуптяното си сърце.

Елин й даде малко време да си поеме дъх. Сигурно й костваше много, а това, че го вършеше бременна… Елин поклати смаяно глава.

Накрая Ирен проговори сама:

— Демонът не искаше да напусне тялото му.

— Но вече го няма? — поинтересува се Елин.

Ирен посочи мъжа на леглото, който отваряше очи. Кафяви, не черни.

— Благодаря — пророни със сипкав глас.

И с човешки. Напълно човешки.