Сара Дж. Маас
Кралство на пепелта (29)

26

Елин преглътна веднъж. Втори път. Олицетворение на колебливия страх, докато лежеше окована върху металната маса, а Каирн чакаше отговора й.

Накрая от устните й се отрони с пресеклив глас:

— Какво е чувството всеки ден, след като ме изтезаваш, да знаеш, че си оставаш едно нищо?

Той се ухили.

— Имаш още живец. Чудесно.

Тя му се усмихна под маската.

— Майев ти позволи да положиш кръвната клетва само заради това. Заради мен. Без мен си нищо. И ще продължиш да бъдеш нищо. Всъщност, доколкото съм чувала, по-малко от нищо.

Каирн стисна кремъка.

— Говори си, кучко! Да видим какво ще постигнеш.

От гърдите й се изтръгна дрезгав смях.

— Стражите приказват зад гърба ти. Забравят, че и аз имам елфически слух.

Каирн замълча.

— Поне по един въпрос сме на еднакво мнение. Ти си безгръбначно. Голямо мъжество е да връзваш хората, за да ги изтезаваш. — Елин го погледна многозначително между краката. — А къде е истинското ти мъжество?

Той потрепери.

— Искаш ли да ти покажа истинското си мъжество?

Тя наново се изсмя, надменно и студено, после вдигна очи към тавана на шатрата, към просветляващото се небе. Виждаше го за последен път, ако изпълнеше плана си.

Още от самото начало имаше втора жертва, резервна, която да заеме мястото й, в случай че се провалеше. Фактът, че нейната смърт щеше да доведе до тази на Дориан, да накара омразните богове да изискат неговия живот, за да изковат Ключалката… Съвсем естествено — ненавиждаше се заради това. Предала беше толкова хора, цял Терасен, че новата тежест едва се усещаше. И бездруго не й оставаше много време да го чувства върху себе си.

Затова провлачи към небето и звездите:

— О, убедена съм, че няма много за гледане, Каирн. Пък и едва ли си способен да го използваш, ако някой не крещи. — Той не отговори и Елин се подсмихна. — Така си и мислех. С много като теб съм си имала работа в Гилдията на асасините. Всичките сте еднакви.

От гърдите му се надигна ръмжене.

Елин само се засмя и намести тялото си върху металната маса, сякаш си намираше удобна поза.

— Давай, Каирн! Покажи ми какво можеш!

Фенрис изскимтя предупредително.

Тя зачака със същата подигравателна усмивка на лице, с отпуснати крайници.

В корема й се заби юмрук, толкова мощно, че Елин се сви около него и въздухът излетя от тялото й.

Последва удар в ребрата и тя извика с пресипнал глас. Фенрис нададе вой.

Чу се метално щракане от отваряне на ключалки. Каирн я вдигна от масата, гъделичкайки ухото й с топлия си дъх.

— Заповедите на Майев може и да ме възпират, кучко, но да видим колко ще дрънкаш след това.

Окованите й крака не успяха да намерят опора, преди той да я сграбчи за тила, блъсвайки лицето й в ръба на металната маса.

Металът се удари в металната маска, а тя — в носната кост на Елин и пред очите й с ослепителна агония изригнаха звезди.

Тя залитна назад и падна по гръб, загубила равновесие заради окованите си крака.

Фенрис излая отново, яростно и стръвно.

Каирн мълниеносно се появи до нея и я дръпна за косата толкова безмилостно, че очите й се насълзиха. Повлече я към големия горящ мангал и Елин изкрещя.

Той я вдигна за косата и тикна покритото й с маска лице напред.

— Да видим как ще ми се подиграваш сега!

Пламъците се озоваха толкова близо до кожата й, че горещината им веднага я опари. О, богове, о, богове, горещината…

Маската се загря до лицето й, веригите по тялото й — също.

Въпреки решимостта си, въпреки плана си Елин се дръпна назад, но Каирн я задържа с желязна хватка. Приближи я още повече към огъня и тялото й се напрегна, борейки се за частица хладен въздух.

— Ще разтопя лицето ти до такава степен, че дори лечителките няма да успеят да го оправят — прошепна в ухото й.

Крайниците й започваха да треперят, горещият въздух пърлеше кожата й, нажежаваше веригите, маската.

Той я тикна още по-близо до пламъците.

Елин плъзна крак назад, промушвайки го между неговите. Сега. Трябваше да действа сега…

— Приятно огнедишане — изсъска Каирн и тя му позволи да я приближи още сантиметър към огъня, да загуби равновесие.

И изтласка тялото си не нагоре, а назад в неговото. Щом залитна, Елин подложи крак зад глезена му. Завъртя се рязко и заби рамо в гърдите му. Каирн се стовари на земята.

Тя побягна — поне опита. Веригите около стъпалата и краката й не й позволяваха дори да ходи нормално, но някак смогна да го заобиколи, клатушкайки се. Той вече се надигаше от земята.

Бягай…

Каирн сграбчи прасците й и дръпна силно. Тя полетя надолу и зъбите й така се блъснаха в желязната маска, че долната й устна се разкървави.

В следващия момент се озова върху нея и заобсипва с удари главата й, шията й, гърдите й.

Не можеше да се измъкне от хватката му, мускулите й бяха закърнели от обездвижване, колкото и да се стараеха лечителките да не допускат атрофия. Не можеше дори да го преобърне, колкото и да се мъчеше.

Каирн посегна зад гърба си — към железния ръжен, който се нагряваше в мангала.

Елин се замята в трескави опити да изтръгне ръцете си, да преметне веригите около тях през врата му. Но те бяха закачени за оковите от двете страни на тялото й, по гърба й.

Ожесточеният вой на Фенрис отекваше в шатрата. Каирн отново опипа слепешком за ръжена. Не го намери.

Надникна през рамо към него, рискувайки да откъсне очи от нея за миг.

Без да се поколебае, Елин заби желязната си маска в главата му.

Той се строполи назад и тя пак се устреми към изхода на шатрата.

Копелето имаше повече задръжки, отколкото бе очаквала.

Не смееше да я убие, а провокациите й…

Едва смогна да се надигне, когато ръцете му наново се вкопчиха в косата й.

И той я запрати с всички сили право към скрина.

Сблъсъкът прокънтя в цялото й тяло.

Нещо от едната страна на тялото й изпращя и тя извика немощно от болка. После се срути на пода.

* * *

Фенрис бе наблюдавал как братът му близнак пронизва сърцето си с нож. Как кръвта му изтича по плочките и Конал умира. А сетне Майев му беше наредила да коленичи пред нея в локвата кръв и да я задоволи.

Седя в каменна стая два месеца, безучастен свидетел на всички издевателства, които младата кралица понесе върху тялото си, върху духа си. И не можеше да й помогне, колкото и да крещеше тя. Никога нямаше да забрави писъците й.

Ала звукът, който изскочи от гърдите й, когато Каирн я захвърли към скрина с инструментите му, когато се стовари на пода — този звук го съкруши.

Тъничък звук. Тих. Безнадежден.

Никога преди не беше чувал такъв от нея.

Каирн стана на крака и избърса окървавения си, счупен нос. Елин Галантиус се размърда, понечи да се надигне на лакти.

Каирн извади нажежения до червено ръжен от мангала. Посочи я с него като с меч.

Фенрис обтегна невидимите си окови и Елин погледна към него — към същото място, където беше прикован през последните два дни, до проклетата стена на шатрата.

В очите й просветваше отчаяние.

Искрено отчаяние, без нито лъч надежда. От онова, което търсеше смъртта, което подриваше силата, решимостта за съпротива.

Тя мигна четири пъти. Тук съм, с теб съм.

Фенрис разтълкува сигнала й. Последни думи. Не преди смъртта, а преди разрив, след който вече нямаше да е същата. Преди Майев да се върне с нашийника от Камък на Уирда.

Каирн завъртя нажежения ръжен в ръцете си.

Но Фенрис не можеше да му го позволи.

Не можеше. Съдраната му душа, или каквото бе останало от нея след всичко, което беше принуден да гледа и върши, не можеше да го позволи.

Кръвната клетва приковаваше крайниците му. Тъмна верига, пронизала дори душата му.

Нямаше да го позволи. Не и това.

Той пак обтегна невидимите си окови, крещейки, макар че от отворената му паст не излизаше нито звук.

Обтягаше ги все по-силно, и по-силно, и по-силно; напираше срещу кръвната заповед да се подчинява, да стои на място, да гледа безучастно.

И й се опълчи. Опълчи се на цялата кръвна клетва.

Прободе го болка — до дъното на всяка клетка.

Но той я потисна, защото Каирн приближаваше димящия ръжен към младата кралица със сърце от див огън.

Нямаше да му го разреши.

Фенрис заръмжа, замята се в тялото си на вълк, изрева срещу черните си окови.

Захапа ги, задърпа ги с цялата си непримиримост, готов да умре, да погуби себе си. Но нямаше да служи повече. Нито секунда. Нямаше да се подчинява.

Нямаше да се подчинява.

Той се изправи бавно на крака.

* * *

Зловеща болка разтърсваше Елин, докато лежеше задъхана на пода, напрягайки ръце да повдигне главата и гърдите си.

Не гледаше Каирн и ръжена.

Гледаше Фенрис, който се изправяше с разтреперано от агония тяло и яростно сбърчена муцуна.

Дори Каирн застина. Надзърна към белия вълк.

— На място!

Фенрис изръмжа кръвожадно. И продължи да се надига.

Каирн посочи килима с ръжена.

— Легни! Това е заповед от кралицата ти!

Жестоки спазми раздираха тялото на Фенрис, козината по врата и гърба му беше настръхнала. Но вълкът вече стоеше на крака.

Стоеше прав.

Въпреки заповедта, въпреки кръвната клетва.

Стани!

Думата долетя отдалеч.

Каирн изрева:

— Легни!

Фенрис мяташе глава наляво-надясно, тялото му се бореше срещу невидимите вериги. Срещу клетвата.

Тъмните му очи срещнаха тези на Каирн.

От едната ноздра на вълка шурна кръв.

Разкъсаната връзка с клетвата щеше да го погуби. Първо душата му. А сетне и тялото му.

Но Фенрис пристъпи напред. Ноктите му се впиха в земята.

Лицето на Каирн пребледня пред тази стъпка. Тази невъзможна стъпка.

Фенрис плъзна очи към Елин. Нямаше нужда от безмълвния им сигнал, за да прочете думата в погледа му. Заповед и молба.

Бягай!

Каирн също я прочете.

И изсъска:

— Със счупен гръбнак няма как да избяга.

После замахна с ръжена към гърба на Елин.

Фенрис скочи с рев.

И връзката му с кръвната клетва се скъса напълно.