Сара Дж. Маас
Кралство на пепелта (83)

80

Стаята се въртеше леко. Дори капката от магията на майка й не можеше да я спре.

По-лошо нещо не си бе представяла да чуе от устата на Върнън.

— Довела ли е Майев армията си?

Хладнокръвният й, невъзмутим глас прозвуча сякаш от много, много далеч.

— Дойде сама.

— Без армия, без войници?

Върнън отпи отново.

— Поне аз не видях, преди Ераван да ме натовари на един уивърн посред нощ. Заяви, че съм задавал прекалено много въпроси и съм бил по-пригоден за пост на това място.

Или Ераван, или Майев знаеше. Неясно как бяха разбрали, че те ще стигнат дотук, и нарочно бяха тикнали Върнън на пътя им. За да им съобщи тази вест.

— Каза ли къде е армията й?

Само не и в Терасен — ако я беше изпратила към Терасен…

— Не, но предполагам, че силите й са разположени близо до брега и очакват заповеди.

Елин потисна надигащата се в гърлото й жлъчка.

— Научи ли какви са плановете на Майев и Ераван?

— Бих се обзаложил, че искат да се изправят заедно срещу вас.

Тя се облегна назад с отегчено, незаинтересовано изражение.

— Знаеш ли къде държи Ераван третия Ключ на Уирда?

— Какво е това?

Искрен въпрос.

— Парче черен камък. Като онзи, който беше присадил в ръката на Калтейн Ромпие.

Върнън притвори очи.

— И тя като теб имаше огнена дарба. Треперя от страх при мисълта какво би станало, ако Ераван сложи камък в твоята ръка.

Елин игнорира коментара му.

— Е?

Върнън допи бирата си.

— Не знам дали е имал друг, освен онзи в ръката на Калтейн. — Има.

— Е, като че ли стана ясно, че не знам къде е. Известно ми е само за онзи, който лукавата ми племенница открадна.

Елин се сдържа да не стисне зъби. Майев и Ераван обединени. А не се знаеше къде са Дориан и Манон с другите два ключа.

Тя не обърна внимание на стените, които сякаш започваха да я притискат от всички страни; на студената пот, избила по гърба й.

— Майев защо е потърсила съюз с Ераван?

— Не присъствах на разговора им. Веднага ме изпратиха тук. — В очите му проблесна раздразнение. — Но Майев има… влияние върху Ераван.

— Какво е станало с вещиците от Железни зъби, разпределени тук, в падината?

— Призоваха ги на север. Към Терасен. Получиха заповед да обединят сили с легиона, който вече летял натам, след като разгромил армията при границата, после и при Перант.

О, богове! Наложи й се да впрегне цялото си обучение, за да надвие грохота в главата си.

— Към Оринт се е отправила стохилядна войска — изкикоти се Върнън. — Ще смогнеш ли да я възпреш с огъня си?

Елин сложи ръка върху дръжката на Голдрин. Сърцето й препускаше диво.

— На какво разстояние са от града?

Той сви рамене.

— Когато легионът на Железни зъби тръгна оттук, вече бяха на няколко дни път.

Елин претегли километрите, терена, числеността на собствената им армия. Чакаха ги най-малко две седмици път — ако климатът не ги възпрепятстваше. Две седмици път през гъста гора и вражески земи.

Нямаше как да стигнат навреме.

— Ще се присъединят ли към тях Майев и Ераван?

— Да, допускам. По неясни за мен причини не към първата група, но ще тръгнат към Оринт. И там ще се сражават срещу вас.

Устата й пресъхна и тя стана.

Върнън свъси вежди.

— Няма ли да попиташ за уязвимите места на Ераван, дали не ви е подготвил изненади?

— Научих всичко необходимо. — Тя кимна на Фенрис и Гавриел. Фенрис отиде да отвори вратата, а Гавриел се зае отново да затяга веригите на Върнън към стола, а ръцете му — към страничните облегалки.

— Няма ли да ме освободиш? — настоя Върнън. — Изпълних своята част от уговорката.

Веднага щом стъпи в коридора, Елин съзря яростта в очите на Лоркан. Чул бе всичко — включително клетвата й да не убиват Върнън.

Тя хвърли на Върнън крива усмивка през рамо.

— Не съм казвала, че ще те освободим.

Той застина.

Елин сви рамене.

— А и казах, че никой от нас няма да те убие. Няма да сме виновни ние, ако не успееш да се измъкнеш от оковите, нали така?

Той пребледня.

Елин процеди ТИХО:

— Държал си приятелката ми окована и под ключ в онази кула цели десет години. Да проверим на теб дали ще ти хареса. — Усмивката й стана свирепа. — Макар че, след като се погрижим за треньорите на уивърни, май няма да има кой да ти носи храна. И вода. Да чува писъците ти. Така че едва ли ще преживееш десет години. Да кажем два дни? Три?

— Моля те! — поде Върнън, когато Гавриел хвана дръжката на вратата, готов да го затвори в стаята завинаги.

— Мериън спаси живота ми — каза Елин, като го погледна в очите. — А ти на драго сърце се преклони пред убиеца й. Нищо чудно дори да си казал на краля на Адарлан къде да ни открие. Всички нас.

— Моля те! — изпищя Върнън.

— Не трябваше да изпиваш цялата халба с бира — завърши Елин и кимна на Гавриел.

Върнън закрещя зад затворената врата. А тя завъртя ключа.

Коридорът се изпълни с тишина.

Елин срещна изцъкления поглед на Елида, както и садистично удовлетворения на Лоркан до нея.

— Краят няма да дойде бързо — обяви тя, подавайки ключа на Елида.

Другата част от въпроса увисна във въздуха.

Върнън продължаваше да крещи, да ги умолява да се върнат, за да го освободят.

Елида се вторачи в заключената врата. Заслуша се в отчаяните писъци на мъжа зад нея.

Накрая господарката на Перант взе ключа от ръката на Елин. И го прибра в джоба си.

— Трябва да намерим по-сигурен начин да залостим тази стая.

* * *

— Най-лошите ни страхове се сбъднаха — каза Елин на Роуан, гледайки от един от балконите на Северния зъб как армията им се събира във Ферианската падина.

Приятелите им вече крачеха натам, след като бяха зазидали вратата към стаята на окования Върнън. И те двамата трябваше да ги последват. Но Елин спря за малко на парапета. За да си поеме дъх.

Роуан сложи ръка на рамото й.

— Ще посрещнем заедно Майев и Ераван.

— И стохилядната армия, наближаваща Оринт?

— Заедно, Огнено сърце — отвърна той.

Елин видя по лицето му отражението от многовековното му обучение и хладнокръвна пресметливост. Онази негова непреклонност.

Опря глава на рамото му, притискайки чело към тънката му броня.

— Ще стигнем ли навреме? Ще е останало ли нещо за спасяване?

Той отмести нежно косата от лицето й.

— Ще опитаме. Това поне можем да сторим.

Думите на командир, прекарал векове наред по бойните полета.

Роуан преплете пръсти с нейните и двамата отправиха погледи към армията под тях. Единственото им късче надежда.

Глупаво ли беше постъпила да изразходва извличаната месеци наред сила по онази армия, вместо да я съсредоточи върху Майев? Майев и Ераван? Дори отново да започнеше да събира магията си, нямаше да успее навреме.

— Не се натоварвай с гадаене — каза Роуан, прочел думите по лицето й.

Не знам какво да правя, отвърна безгласно тя.

Той я целуна по главата. Заедно.

И докато вятърът свистеше между двата върха, Елин осъзна, че навярно и вреченият й нямаше решение.