Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fortunata y Jacinta, –1887 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013 г.)

Издание:

Бенито Перес Галдос. Фортуната и Хасинта

Първо издание

Преводачи: Боян Цонев, Мария Арабаджиева-Тричкова, Стефан Крайчев

Редактори: Мария Арабаджиева-Тричкова, Невена Ангелова, Нина Цанева

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректори: Виолета Славчева, Кева Панайотова, Керанка Дончева

 

Дадена за набор декември 1983 г.

Подписана за печат април 1984 г.

Излязла от печат юни 1984 г.

Печатни коли 45, Издателски коли 58,32

УИК 61,37 Формат 70/100/16

Поръчка 544

Цена 7,51 лв.

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Д. Найденов“ — Велико Търново

История

  1. — Добавяне

8

Посещенията в дома на Сирила траяха две седмици, но действителността доказа, че това не може да продължава и наеха друга квартира. Патрисия беше станала непоносима, а появата в къщи по никое време на доня Лупе, водена от усърдието да си пъха носа там, където не й е работа, затрудняваше излизанията на племенницата й. Междувременно Фортуната не се отнасяше зле с Максимилиано, но студенината й можеше да вледени самия огън. Той би предпочел хиляди пъти жена му да го замеря с чинии, отколкото да се отнася към него с тази ледена и презрителна учтивост. Рядко се случваше тя да го погали; за да я притежава, Макси трябваше да полага невероятни усилия и това, което получаваше, беше като подаяние. Фортуната не ставаше за куртизанка и преструвките й бяха толкова бездарни, че на човек му ставаше жал да я гледа как се измъчва.

Младият фармацевт изживяваше моменти на ужасна тъга и дълго размишляваше. От това състояние премина към наблюдение, като разви това качество у себе си по смайващ начин. Винаги, когато беше у дома си, не отделяше очи от жена си, като изучаваше движенията, погледа, стъпките, та дори и дишането й. Когато ядяха, изследваше начина й на хранене, когато бяха в леглото — начина на спане.

Фортуната никога не го гледаше. Този факт, установен след дълги наблюдения, предизвика у нещастния младеж силна меланхолия. Да купи тези очи с ръцете си, с честта си и с името си, за да гледат стола повече от него? Това беше ужасно, но той не желаеше да го показва и изливаше мъката си насаме, като хапеше ръцете си.

— Защо не ме гледаш? — попита я с намръщено лице една вечер.

— Защото…

Не каза повече, преглътна останалата част от изречението. Един бог знае какво щеше да каже.

Нещастното момче правеше всичко възможно, за да я накара да го обича, като измисляше всевъзможни хитрости, родени от манията или любовната болка. Трескаво изследваше скритите причини на харесването и като не можеше да постигне успех във физическия смисъл, проучваше моралната страна на въпроса, за да намери лек. Въобрази си, че чрез духовните методи ще накара съпругата си да го обича. Тъй като беше добряк, беше готов да стане светец и изучаваше всичко, което бе приятно на жена му — що се отнася до чувствата, за да го осъществи, доколкото може. Тя обичаше да дава милостиня на всички бедни, които срещаше, затова той щеше да дава повече, много повече. Тя обичаше да се възхищава на проявите на самоотверженост, затова той щеше да търси начин да стане герой. На нея й харесваше работата, затова той щеше да се убие от работа. Така съсипваше душата си нещастникът, изтръгвайки всичко добро, благородно и красиво, за да го предложи на неблагодарницата, като човек, който изкоренява цяла градина, за да поднесе в един-единствен букет всички възможни цветя.

— Вече не ме обичаш — каза й един ден той с огромна тъга, — сърцето ти отлетя като птиченце, на което са оставили отворена вратата на клетката. Вече не ме обичаш.

А тя му отговаряше, че го обича, но по такъв начин, че беше по-добре да каже категорично, че не го обича.

— Защо си така далеч от мен? Изглежда, че предизвиквам ужас у теб. Когато влизам, ставаш сериозна; когато мислиш, че не те наблюдавам, си така вглъбена и се усмихваш, като че ли вътре в себе си говориш с някого.

Друго нещо го тормозеше. Когато излизаха заедно на разходка, всички се заглеждаха във Фортуната, възхищавайки се на красотата й; след това поглеждаха към него. Някои си позволяваха дори да го оглеждат нахално. Отиваха в кафене, стояха известно време, защото приятелите наобикаляха Фортуната, без да обръщат никакво внимание на мъжа й, и това го ядосваше. Но най-много объркваше Макси фактът, че тя не се занасяше с никого и винаги, когато той предложеше да си тръгват, беше готова да се оттегли.

Аптекарят търсеше нещо, с което да обоснове предположенията, които започваха да го завладяват, но не успяваше. Помисли да сподели това с леля си, но не искаше да се предаде и трепереше при мисълта, че доня Лупе можеше да му каже: „Виждаш ли? Като не ме слушаш! Ревност! От кого?“ Фортуната се държеше с всички хладно, както с него. Обикновено хвърляше меланхолични погледи сред тълпата по улицата, без да се вглежда в някого, като че ли търсеше човека, който пък не искаше да се покаже. И след това отново се затваряше в себе си и ставаше още по-тъжна.

Хвалбите, които неговите приятели изказваха за нея, също тормозеха младежа.

— Каква жена имаш! — казваше му Pseudo-Narcissus odoripherus. Quercus gigantea съскаше в ухото му следните мрачни думи:

— Прекалено женствена е за теб, братко. Внимавай много.

Но доня Лупе му вдъхваше надежда. Почти невероятно. Проницателната, мъдрата и опитната госпожа Хауреги неведнъж казваше на племенника си:

— Каква е работлива жена ти! Винаги, когато се връщам, я намирам да глади или да пере. Наистина, не вярвах… Ще ти помогне, ще ти помогне. А и такава мълчаливичка, хрисима… Има дни, когато не чувам гласа й.

Раздвоено, бедното момче едва можеше да учи и с много труд се подготвяше за дипломирането. Въпросът за работата му бе вече уреден, защото в края на октомври, когато Саманиего вече бе починал, жена му състави персонала на аптеката, като остави едно място за Максимилиано. Между доня Каста Морено и доня Лупе имаше уговорка, че когато момчето завърши, ще му бъде определена заплата и след една година работа щеше да участвува в печалбата. От икономическа гледна точка всичко вървеше гладко, защото докато дойдеше денят да печели с професията си, можеше да живее добре с малката рента от наследството. Лошото бе, че след като започнеше работа в аптеката, трябваше да отсъствува по цели дни от дома си и от това му прилошаваше. Тогава му хрумна идея, която можеше да хрумне на всеки ревнивец — да излезе един ден, като каже, че отива в аптеката, и да се върне веднага. Направи го веднъж и не изненада никого. Фортуната беше в кухнята. Повтори дяволията си, пак същото — тя готвеше. Третият път Фортуната беше излязла. Два часа по-късно тя влезе с пакет в ръката:

— Откъде идвам ли? Ами от покупки на някои дреболии. Не ми ли каза, че искаш връзка? Ето я.

Една вечер Максимилиано влезе доста възбуден. Хвана жена си за ръка и като я сложи да седне до него, й каза направо:

— Днес се запознах с тоя подлец, дето те е озлочестил.

Фортуната замря.

— Ама как… не е ли болен?

Това признание й се изплъзна и когато се опита да го спре, вече беше късно. От една седмица Санта Крус не ходеше на срещите я чрез Сирила й беше изпратил обяснение. Беше паднал от един кон в имението си и леко си беше наранил ръката.

— Болен? — попита Макси, като вторачи в нея очи на човек, прозрял истината. — Вярно, едната му ръка беше вързана през врата. А ти откъде знаеш…?

— Не, не, аз нищо не знаех — отвърна Фортуната съвсем объркана.

— Ти го каза! — възкликна Рубин с ужасяващ поглед. — Откъде го знаеш?

Жена му почервеня като рак, след което отново побледня. Търсеше изход от това положение и най-после го намери:

— А!

— Какво?

— Питаш откъде знам, глупчо?… Ами много просто. Та във вестника го пишеше… Леля ти го прочете снощи. Виж, ето го, паднал от коня, като се разхождал из имението.

И като възвърна спокойствието си, порови из масата и взе „Ел Импарсиал“, където наистина пишеше новината.

— Гледай… Виждаш ли?… Убеди ли се?

Макси, след като я прочете, продължи да говори:

— Видях го в Саладеро; там би трябвало да остане цял живот тоя мръсник. Олмедо, който беше с мен, ми го показа. Отидох да видя брат си; той отиваше на посещение при някакъв си Морено-Валиехо, който също е затворен заради конспирация. А тоя Санта Крус е така досаден!

Фортуната прикриваше лицето си с вестника, правейки се, че чете. Макси го изтръгна с едно дръпване.

— Ти остана като… изумена.

— Остави ме на мира — отвърна тя равнодушно, което прониза душата на мъжа й.

— Какво държане, дете! Нямаш вече дори уважение.

Устата на Фортуната като че ли бе запечатана. Храниха се без да разговарят; след това той започна да учи, а тя да шие, без да бъде нарушено гробното мълчание. Легнаха си все така мълчаливо. Тя обърна гръб на мъжа си, безчувствена към въздишките му. Двамата дълго време останаха будни, всеки на своята страна, близо един до друг физически, но в душата си Фортуната беше на другия полюс.

Два-три дни по-късно, на връщане от Саладеро, където беше отишъл, за да каже на брат си, че скоро ще го пуснат, Максимилиано видя Санта Крус да кара файтон нагоре по улица „Санта Енграсия“. Ръката му беше вече здрава. Погледна Макси и той го погледна. Отдалече, защото колата вървеше доста бързо, Рубин забеляза, че той влезе по улица „Раймундо Лулио“. Дали щеше след това да мине през улица „Сагунто“? Никога, както сега, възбуденият младеж не беше желал да има крила. Ускори крачките си колкото можеше и когато стигна до улицата си… господи… това, от което се страхуваше… Фортуната на балкона, гледаше към улица „Кастильо“, в посока на главната улица „Хавана“, накъдето вероятно бе продължил файтонът. Младият аптекар се изкачи така бързо по стълбите, че като стигна горе, не можеше да диша. За да бъде човек ревнив, трябва да има добри бели дробове. По-скоро падна, отколкото седна върху един стол, и жена му и Патрисия се втурнаха към него, мислейки, че е някаква злополука. Не можеше да говори и удряше главата си с юмруци. Когато жена му остана сама с него, Рубин почувствува, че този луд гняв се превръща в страхлива болка. Душата му се разкъсваше и тресеше, като отказваше да приюти в себе си гнева. Очите му се наляха със сълзи, колената му омекнаха. Падна в нозете на жена си, потърси ръцете й:

— Имай милост към мен — каза й той по-скоро с детско, отколкото с мъжко огорчение. — Закълни се… истината, истината! Тоя господин… ти го очакваше… той минаваше, за да те види. Ти не ме обичаш, ти ме лъжеш… Обичаш го отново… видяла си го някъде. Истината!… По-скоро бих умрял от мъка, отколкото от срам. Фортуната, аз те изтръгнах от сметта на улицата, а ти ме обсипваш с кал. Дадох ти неопетнена честта си, а ми я връщаш омърсена. Дадох ти името си, ти го превърна в посмешище. Последната ми молба е… Истината, кажи ми истината!