Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fortunata y Jacinta, –1887 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013 г.)

Издание:

Бенито Перес Галдос. Фортуната и Хасинта

Първо издание

Преводачи: Боян Цонев, Мария Арабаджиева-Тричкова, Стефан Крайчев

Редактори: Мария Арабаджиева-Тричкова, Невена Ангелова, Нина Цанева

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректори: Виолета Славчева, Кева Панайотова, Керанка Дончева

 

Дадена за набор декември 1983 г.

Подписана за печат април 1984 г.

Излязла от печат юни 1984 г.

Печатни коли 45, Издателски коли 58,32

УИК 61,37 Формат 70/100/16

Поръчка 544

Цена 7,51 лв.

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Д. Найденов“ — Велико Търново

История

  1. — Добавяне

2

Късно следобед мъртвешки бледото наполеоновско лице с разпусната грива пак се подаде на решетката. А сестра Марсела мина неколкократно пред карцера, за да преравя полозите на кокошките за яйца или да полива теменужките и лютичетата, които отглеждаше в единия край на градината. Патиото, което беше малко и се съединяваше с градината чрез дървена врата с решетка, почти винаги отворена, беше много зле павирано, поради което вървежът на куцата биваше толкова неравен, че поклащанията на тялото й наподобяваха тия на малък плавателен съд в много бурно море. Сестра Марсела минаваше доста често оттам, понеже държеше ключа от бараката за дърва и въглища, ключа от карцера и тоя от друга стая, в която се пазеха принадлежности на дома и на църквата.

Привечер, както казах, Маурисия все още не се бе махнала от решетката, за да може да говори на монахинята, която минаваше оттам. Гласът й беше загубил яростната си грубост от сутринта, макар че беше по-дрезгав и имаше оттенъци на болка и жалост, сякаш молеше за милост. Звярът беше укротен. Здраво хванала се с две ръце за пръчките, с долепено до тях лице, разтягайки устата си, за да бъде чута по-добре, тя казваше с плачлив глас:

— Куцичке моя… мило мое конопено семенце, колко много те обичам… Ей го де се клатушка патенцето — раз, два, три… Зорнице на манастира, ела и послушай, че искам да ти кажа нещичко.

Монахинята не отвръщаше дори и с поглед на тези прояви на нежност, примесени с ласкава подигравка. А тя, другата, продължаваше:

— Ах, колко ми е сърдитичко, моето мило костенурче, че го обичам толкова много!… Сестро Марсела, една думичка, само една думичка. Не искам да ме измъкваш оттука, защото си заслужавам капана. Ама ах, момиченце мое, само да видиш колко съм зле! Сякаш ми изтръгват стомаха с нажежени клещи… То е от тазсутрешната суматоха. Иде ми да се обеся на тази решетка с връв, направена от фустата ми. И ще го сторя, да, ще го сторя, ако не ме погледнеш и не ми кажеш нещо… Куцичке прелестна, пигмейке миличка, слушай, чуй — ако искаш да те обичам повече от живота си и да ти се подчинявам като куче, направи ми една добрина, която ще ти поискам. Донеси ми само една капчица от онова божествено удоволствие, дето го имаш, от онова, дето ти предписа лекарят за болния ти стомах… Хайде, ангелче, гледай, моля те с цялата си душа, защото тази болчица, дето ме мъчи тука, не иска да се махне и май че ще умра. Хайде, пиленце, ангелско конопено семе, донеси ми каквото ти искам, та бог да ти даде райския живот, който си заслужила, и още три, и да те възнаградят серафимите, когато влезеш в рая с куцото си краче…

Монахинята минаваше… троп, троп… като удряше камъните с твърдия си крак, който трябва да беше като крака на стол, и не даряваше затворничката нито с отговор, нито с поглед. Привечер тя слезе с вечерята й, отвори вратата и проникна в мрачното помещение. Не видя веднага Маурисия, която се беше сгушила върху едни дъски с колене до гърдите, със скръстени върху тях ръце и с подпряна на ръцете брадичка.

— Не виждам. Къде си! — промърмори куцата, сядайки върху друга мръсна камара дъски.

Маурисия се отзова с ръмжене като овчарско куче, което ритат, за да се събуди. Сестра Марсела сложи до себе си паница задушено месо със зарзават и един хляб.

— Игуменката — каза тя — искаше да ти донеса само хляб и вода; ала аз се застъпих за тебе… Не го заслужаваш. Макар че се заричам да съм безсърдечна, не мога да го постигна. С теб се държа по моему и зная, че колкото по-зле се отнасят към теб, толкова повече се разбесняваш… И за да видиш, дъще, докъде стига моята снизходителност… — добави тя, като измъкваше изпод наметалото си нещо.

Човек би помислил, че Маурисия го беше подушила, защото тутакси вдигна глава, лицето й придоби такава въодушевеност и жизненост, че приличаше съвсем на онзи, който, сочейки пирамидите, е казал това за четиридесетте века[1]. Килията беше мрачна, но през вратата влизаше последната дневна светлина и затворените там две жени можеха да се виждат и се виждаха, макар да приличаха повече на статуи, отколкото на хора. Маурисия жадно протегна ръце, за да докопа бутилката, като произнасяше пресекливи и неясни думи на признателност; но монахинята ту подаваше, ту отдалечаваше жадувания предмет.

— Ей, кротко с ръцете! Ако не сме сериозни, си отивам. Сега виждаш, че не съм тиранка, че съм милостива може би до неблагоразумие. Ала си казвам: „Като й дам мъничко, само една капчица, ще я утеша и това не може да се счита за порок.“ Защото зная какво е стомашното разстройство и колко страдания причинява. Не е хубаво да се отказва на затворника-грешник всичко, каквото поиска. Всевишният не може да иска това. Нека бъдем милосърдни и да утешим тъжния.

Като казваше това, тя извади една чашка и се приготви да налее скъперническа доза от драгоценната течност, един много хубав коняк, който тя обикновено употребяваше, за да атакува упоритите си разстройства. После се сети, че Маурисия първо трябва да изяде паницата със задушено и зарзават. Тъй го разбра и затворничката и побърза да излапа вечерята, за да съкрати процедурата.

— Това, дето ти давам — добави монахинята, — е възнаграждение за нервите и опора за отпадналия дух. Не мисли, че го правя тайно от игуменката, защото тя току-що ми разреши да ти дам това лакомство, стига да е в доза, която разграничава нуждата от ненаситността и лекарството от насладата. Зная, че това те подсилва и ти дава необходимата радост, за да изпълняваш добре задълженията си. Гледай ти как онова, което някои биха могли да считат за лошо, е хубаво в умерена доза.

Маурисия беше толкова благодарна, че не можеше да изрази признателността си. Куцичката наля в чашчицата известно количество, има-няма пръст, като накланяше бутилката с изключителна предпазливост, за да не се излее повече от необходимото, и като я подаваше на затворничката, и повтори проповедта. А как се облизваше тя, след като пи, и как и се услади! Познаваше много добре костенурчето, за да се престраши да иска още. От опит знаеше, че монахинята никога не прекрачваше границата, която нейната доброта и състрадание й налагаха. Тя беше добра като ангел, за да отстъпи, и твърда като скала, за да спре там, където трябва.

— Сега зная — говореше тя, запушвайки грижливо бутилката, — че с това утешение за отпадналите ти нерви ще бъдеш в по-добро настроение, а възстановяването на тялото подпомага това на душата.

Наистина Маурисия започна да се чувствува радостна, а с радостта й дойде и разположението на духа за подчинение и работа и така й се приискаха всички хубави неща, че дори пожела да се моли, да се изповяда и да стане прекалено благочестива като сестра Марсела, която, както казваха затворничките, носела власеница.

— Кажете, за бога, на игуменката, че се разкайвам, и да ми прости… че аз, като ме прихване и взема да дрънкам, съм като папагал и не мога да си държа езика зад зъбите. Измъкнете ме по-скоро оттук и аз ще работя както никога, пък ако ми кажат да изтъркам цялата къща от горе до долу, ще я изтъркам. Наложете ми големи наказания и ще ги изпълня в миг.

— Харесва ми да те виждам толкова вразумена — каза й старата монахиня, като прибираше паницата, — но тази нощ ще останеш тука. Замисли се, замисли се над греховете си, моли се много и помоли всевишния и Пресветата Богородица да те просветлят.

Маурисия смяташе, че вече е достатъчно просветлена, защото възбудата запалваше мислите й и донякъде я въодушевяваше; а след като направи малко телесни упражнения, провесвайки се за решетката, защото крайниците й имаха нужда да се протегнат, се зае да се моли с цялата набожност, на която беше способна, като се бореше с няколко изкушения, които мятаха ума й от една страна на друга, и най-сетне заспа върху коравото дъсчено ложе. Изведоха я от затвора рано на другия ден и тя веднага се залови за работа в кухнята, послушна, мълчалива и сръчна. След като излежеше едно наказание, което се случваше неизбежно веднъж на всеки тридесет-четиридесет дни, наполеоновската жена ставаше стеснителна и като засрамена сред другарките си, залягаше над задълженията си, проявявайки такова усърдие и послушание, че очароваше старите монахини. В продължение на четири-пет дни изпълняваше с лекота и без умора работата на три жени. Минеха ли две седмици, забелязваха, че почваше да се уморява; в работата й нямаше вече онази възхитителна безукорност и старание; започваха пропуските, забравянията, небрежността и всичко това набъбваше, докато повторението на грешките водеше до приближаването на друго избухване. С Фортуната тя се сближи наново след бурната сцена, която описах, и двете си бъбреха надълго и нашироко в кухнята, докато белеха картофи или търкаха тиганите и гърнетата. Там те се радваха на известна свобода и стояха без була и с работни дрехи като прислужниците в която и да е къща.

— Аз си имам момиченце — каза Маурисия при едно от своите откровения. — Нарекох го Адорасион. Толкова е хубавичко!… То е при сестра ми Севериана, защото аз нали съм си избухлива, му давам лош пример, без да ща, знаеш, и ангелчето си живее по-добре със Севериана, отколкото с мене. Тая доня Хасинта, съпруга на твоя повелител, обича много моето момиченце и му купува дрехи, а понякога я прихваща да го отведе със себе си. Май дава мило и драго да си има дечица, а всевишният не иска да я дари! Лоша работа, нали? Та децата трябва да са за богатите, а не за бедните, те не могат да ги издържат.

Фортуната се съгласи с тези мисли. Тя беше чула нещо за извънредно силното желание на онази дама да си има деца; но Маурисия й каза нещо повече, като й разправи и случая с Питусо, когото Хасинта поискала да прибере, взимайки го за дете на мъжа си и на самата Фортуната. Тоя невероятен случай на майчино умопомрачение и на незадоволена страст произведе такова впечатление у Фортуната, че тя три дни не можа да го изтрие от мисълта си.

Бележки

[1] Авторът има пред вид думите на Наполеон Бонапарт при похода му в Египет. — Б.пр.