Бенито Перес Галдос
Фортуната и Хасинта (151)

8

Тоя следобед двете жени преживяха много тежки моменти. Макси лежеше на канапето в спалнята като изпаднал в летаргия, по-скоро в екстаз, очите му бяха отворени и сякаш не разбираше какво става наоколо. Фортуната взе шева си и седна до него да види как щеше да свърши това. Доня Лупе влизаше и излизаше с въздишки и приплаквания. Като дойде време за вечеря, отказът му да яде го оживи малко. На тях не им беше до ядене и настойчиво го молеха да хапне, като използуваха най-причудливи средства за убеждение. Накрая доня Лупе постигна резултат със следния довод:

— Не знам как ще издържиш тоя тежък живот, без нищо да ядеш. Казват, че Христос е постел, но не че дни наред не е хапвал залък. Напротив, създал е най-важния обред — причастието, докато вечерял.

Това убеди Макси да хапне малко попара и да пийне вино, но повече не постигнаха. Сега изглеждаше по-екзалтиран. Улови ръцете на жена си и каза:

— Аз съм само предвестникът на това учение, истинският месия ще дойде по-късно, ще пристигне скоро, вече е на път. Каза ми го този, който знае всичко.

Фортуната не разбираше нищичко.

Доня Лупе изпрати бележка на Балестер, който дойде да го види на свечеряване. Аптекарят не можеше да победи живия си и закачлив нрав, нито да се държи тъй, както изисква случаят и макар че Фортуната го дърпаше за пешовете на сюртука да възприеме по-отстъпчив тон, проклетникът не можа да се сдържи.

— Я виж какво ни е прихванало сега… Но, човече божи, какво ви засяга вас откъде идва душата? Слагате ли нещо в джоба си? Мислите, че ще ви възнаградят за откритието? Здравата ме ядосахте завчера с онова за нещото в себе си… Нека предположим, че е нещото извън себе си. За мен това е чиста музика: нещо в си бемол. А, какво глупаво и превзето човече! Бог никак не харесва да си завираш носа във вечността. Никой не обича да го следят отблизо и да гледат какво прави и какво не прави. Затова безделниците и досадниците, които му дебнат стъпките и броят бръчките, бог ги наказва, като ги превръща в глупаци. Та си вадете заключението. Невероятно е човек, който би могъл да бъде най-щастливият в света, след като е женен за този източен бисер и е племенник на леля, също такъв бисер, да си блъска главата с неща, които не го засягат. Никой няма да ви благодари за това! С една дума, ако госпожите ми позволят, ще ви излекувам с екстракт от ясенови пръчки за външна употреба сутрин и вечер.

Макси го наблюдаваше с презрение и другият, като видя, че шегите му не постигат обичайния резултат, стана сериозен и смени курса. На излизане двете госпожи го придружиха до вратата, където той им каза:

— Ще му дам китайски хашиш или екстракт от индийски коноп, чудесно средство срещу тая душевна отпадналост, която причинява зловещите мисли и религиозната мания. Ефектът е незабавен. Ще видите. И на пустинник да дадеш, моментално ще почне да танцува.

Тъй като в новата фаза от болестта Макси бе кротък, лелята и съпругата стояха в очакване. Нощем не мърдаше от леглото и ако си говореше самичък, правеше го тихо, също като дете, което си учи урока. Но това така дразнеше Фортуната, че не можеше да затвори очи цяла нощ и трябваше да си поспива през деня. Болният не ходеше вече в аптеката, нито му се излизаше където и да било, бе изпаднал в дълбока апатия и цялото му същество сякаш се бе съсредоточило в негласния и потаен кипеж на собствените му мисли. Като изключим разходките из трапезарията и спалнята, изобщо не се движеше, а след липсата на апетит от първите дни бе обзет от ненаситен глад, който двете жени сметнаха за добър признак. След седмица изяви желание да излезе, но те се стараеха да го разубедят. Беше се успокоил и тъй като не говореше за еманацията на душата и учението, което щеше да проповядва, думите му бяха смислени, дори остроумни. Лека-полека болезнените пристъпи почнаха да намаляват и часове наред бе в най-добро състояние на духа, говореше като напълно нормален човек по всеки повдигнат въпрос. Фортуната го караше да простира прането или да навива чилета и той покорно й помагаше във всичко; доня Лупе често му възлагаше да й оправи някоя сметка и това го разсейваше — никой не би казал, че е засегнат в най-тънката част на човешката машина. В началото на септември, след като три дни подред не бе споменал нищо за онази безсмислица с душата, двете госпожи се зарадваха, уверени, че скоро ще ги отмине това неочаквано нещастие. Подновиха вечерните разходки и накрая му позволиха да излиза сам, тръгна и на работа в аптеката под грижливия надзор на Балестер.

Фортуната имаше и други причини за дълбока мъка. Онзи не беше й написал нито едно писмо, бе забравил тържественото си обещание. Неблагодарник! Какво му костваше да драсне два реда, например: Добре съм и не преставам да те обичам? Но не — нищичко… През време на сладките приказки, които по-възрастните госпожи им позволяваха, тя доверяваше тъгата си на Аурора, единствената си душеприказчица. Тържественото откриване на магазина, което бе определено за 15 септември, отвори много работа на вдовицата на Фенелон. Рядко се е виждало в магазин на Мадрид такова шетане и такива явни признаци, че е обект на вниманието и благоразположението на публиката. Изисканите модни стоки, които Пепе Саманиего бе донесъл от Париж, привличаха много народ, а жените налитаха като мухи на мед. Продавачките не смогваха да покажат всичко и Аурора се разсипваше от работа, тъй като поръчките за trousseaux и комплекти валяха безспир. Доня Каста не можеше да си намери място, ако през деня не отидеше да си пъхне носа в магазина и ателието, за да разкаже по-късно на доня Лупе за поръчките, какво работят за кралския дом и за други семейства, които нямат царствена кръв, но имат много пари. Фортуната рядко ходеше там по свое желание или по покана на Аурора, тъй като госпожите Санта Крус, които често посещаваха ателието и магазина, не биваше да я виждат.

Двете приятелки прекарваха неделните следобеди заедно в дома на едната или другата, хапваха сладки и си говореха за разни неща, седнали на балкона, откъдето наблюдаваха непрестанните обиколки на критика, който се появяваше откъм „Трес Песес“ и изчезваше по улица „Магдалена“. Критерий може и да нямаше, но що се отнасяше до крака…

Една неделя в края на септември вдовицата на Фенелон донесе важна вест на своята приятелка:

— Утре се връщат. Днес Канделария почистваше къщата.

Фортуната усети смесица от мъка и радост, която й отне дъха. Искаше й се той да се върне, но едновременно с това предчувствуваше ново нещастие. Да не изпрати нито едно писмо, поне едничко! Аурора бе съгласна, че това е нечестна работа. След като разнищиха тоя въпрос, вдовицата на Фенелон съобщи на своята приятелка още едно нещо, което бе изслушано с необикновено любопитство и внимание.

— Ще повярваш ли, че в главата ми се върти една мисъл! Може да не е вярно, но може и да е. Вчера доня Гилермина беше в магазина. Пепе и предложи една сума за нейното дело, ако откриването мине добре, и нищо… застана на касата… Та като се отвори дума за семейството, тя каза, че братовчедът Маноло утре пристига с другите. С тях тръгна, с тях се връща. Знам, че са прекарали лятото в Биариц, а после всички са отишли в Париж… Как ти се струва? Братовчедът Маноло не се връща по друго време в Испания, освен например през зимата, никога не е идвал през септември. И това да се залепи за семейство Санта Крус, той, който обича винаги да е сам! Може и да не е вярно, ама толкова неща уж не могат да станат, а после стават! Преди да тръгнат, от това, което чух и видях, ми се стори, че на добрия мъж Хасинта му харесва прекалено. Има нещо! Как ти се струва?

Фортуната загуби ума и дума от учудване. Думите на приятелката й й се струваха невероятни.

— Много странно е това преследване. Винаги да е с тях човекът, който никъде не свива гнездо!… Не знам, не знам. Дали няма нещо? Как смяташ?

— Ами — след дълго размишляване рече съпругата на Рубин, — не ми се вярва.

— Ако има нещо, то няма да ми се изплъзне, защото, както се вика, винаги съм на наблюдателния пост. От прозореца на мецанина виждам балконите на Санта Крус и на Морено. Вземат ли да си правят знаци, не се съмнявай, че ще ги пипна… Как ти се струва има ли нещо?…

— Не вярвам — повтори Фортуната, като мислеше все повече за това.